На големия ми син
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам. ...

Скъпи братя и скъпи сестри, днес светът се е скапал тотално!
Ако съвест у нас не крещи, значи чезнем в безкрая брутално!
Аз не зная какво е това. Вън народът е смазан от болка...
Как ще минем през тази тъга? Ще успея да дишам, но колко?
Няма вече надежда добра... Добрината е сляпа и куца... ...

Ще си тръгна и аз...
Един ден
Както всички други
преди мен
Съвсем неочаквано ...

Потърсиш ли ме в твоето сърце
и там отдавна мен ме няма,
снегът навярно е навалял нощес –
поспри сред тишината бяла!
Притихнал сам слушай тишината ...

Още Сократ счита съмнението за начало на мъдростта. Философията се основава на човешкия разум, поради тази причина е хубаво да се съмняваме в нашия разум, тъй като интелектуалната основа, на която той се основава, не е свободна от грешки. В религиозен план обаче съмнението не е начало на мъдростта, ...

„…и ето, Аз съм с вас през всички дни
до свършека на света. Амин.”/Мат. 28:20/
Самотата е страшна измама, приятелю!
Никой никога не е наистина сам.
Сред обиди, тревоги и болки изстрадани ...

Преди години заминах, за да следвам Слънцето. Обичах да гледам дърветата, чиито зелени пръсти се опитваха да го докоснат. Цветята се изчервяваха. Тревата – изпълнена с обич към него, понякога плачеше. Защото не можеше да го докосне. Но аз можех. Заминах, за да следвам Слънцето. Заминах и оставих вси ...

Стига вече с този сняг!
Искам тук да дойде пролет!
Птици да се реят пак
в синьото небе на воля!
Искам в нас да няма страх, ...

Не - липсваше ти късмет
и боли ме толкова много,
че ти в онзи супермаркет
падна и предаде дух Богу.
Жесток е светът за слабите, ...

Оратница* е древен обичай,
пречистването с огън не убива,
а после ветре ми сплети и дай,
камъшената кошничка красива.
От утрото ще взема светлосин ...

Пак притихнал, градът се усмихна,
но загадъчно, хладно прикрит
и треперещи птици политат,
а в крилете им пак се оплитат
златно-сребърни късни лъчи. ...

Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...

"До мъжа, преди мен"
от Елена Михайлова
Когато беше влюбена в теб, аз я подкрепих... бях до нея... когато беше с теб, аз пак бях до нея... когато реши, че вече не ти е нужна и я захвърли, аз бях там и играех ролята на "добрия приятел", въпреки чувствата ми....гледах как страда за теб.... когато беше ...

Не сме тук, за да бъдем сами.
Не сме тук, за да мълчим.
Оплетени в лъжи и измами
една и съща съдба делим.
Ако сега си подадем ръка, ...

Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.
Ех, само за миг да забравя дори, ...

Тихо, спокойно искрата приседна.
Напълни разбитото празно сърце.
Навътре към мрака нежно протегна
двете си топли обичливи ръце.
Погали грижовно лицето унило, ...

Фейсбук и какво там още беше – отменили изискванията към надзирателите си за ликвидация на „езика на омразата“…
Сега е разрешено да се говори какво ли не – включително заплахи, за всеки руснак. Всеки – от Путин до бомжа…
Което е логично – юберменшовете от Запада си посочиха мишената – унтерменшите о ...

Бях споменал в една история за Старият полковник за навика на фатмаците и изобщо военните да слагат последен щрих в картинката. Строени войниците, всичко наред, ама старшината да бутне едно копче поне - демек, ако не е той, няма да е всичко „у ред“, както викат те. Или ще бутне на милиметър възглавн ...

Днес, Тодоре, е твоят имен ден,
с името си ти бъди благословен.
С него твоята майка те е дарила,
и светата Дева те е благословила.
Днес е хубав празник и на конете, ...

Сега ще те изпратя, подобаващо
от себе си, а после ще си ида.
Там, дето със сълзите ми, удавящи
душата ми е мъчна от обида.
И някак ще живея във покоя си, ...

Съседката сякаш я причакваше. Отвори със замах вратата на апартамента на долния етаж, тъкмо когато Мичка слизаше устремено по стълбите.
Не че бързаше кой знае колко, но такава си беше тя – експанзивна. Правеше всичко с желание и ентусиазъм. И с непресекващ оптимизъм. Вярваше безрезервно в положителн ...

На дядо
Селски улици - прашни.
Тихо е. Камъни, кал.
Малки къщички - празни.
Някога някой живял. ...

Навън е пролет
Навън е пролет, красота,
случайно срещнах те сега,
блестят очите ти красиви,
сърцето грабват мълчаливи. ...

Малко беличко яйце!
Туй е мойто сърчице!
Жълто слънце вътре плува,
а белтъкът се вълнува.
Много страх и много стрес! ...

Псиархитектите отговаряха за изграждане на бихейвиоралното или поведенчеството поле на адептите, а Дак Хо разполагаше с поне двама такива - те естествено бяха от Древните. Преди да бъде изпратен като пушечно месо, Алиф имаше нужда поне от минимално обучение, за да можеше да се оправдае пред Древните ...

Който търсил намирал
но тогава как те намерих
без дори да те търся
Може би бе толкова цветна
а аз толкова сив и жаден ...

Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...

Пролетта ще настъпи отново
крехко розова, омайващо бяла и боязливо уханна...
И дъжда ще събуди земята
А цветята, срамежливо,
ще поклатят главички ...