И плача, и плача, защото
отиват, отиват си птиците.
Виждам как кротко Животът
прави си примка от жиците.
Виждам как скачат листата ...

Това село, беше известно със своите порядки и нрави и се различаваше от околните, та дори и в цялата област, та дори и в цялата държава. И това защото, хората там бяха по- различни. Това беше така, тъй като тия хора бяха потомци на заселили се отколе прокудени казаци. Омешани във времето с местните, ...

Омазани
с' сено и кал,
миришещи на зеле втасало,
налазили са те "Пигал",
объркали маршрута явно. ...

(la versione italiana di “She”)
-----------------------------------------------------------------------------------
Шарл Азнавур - Тя
(италианската версия на “She”)
----------------------------------------------------------------------------------------- ...

Пак си отива прекрасното лято,
с детската глъчка и птичето ято,
топлите плажове, дългите нощи,
ласките, търсещи още и още!
В джоба си мидичка пазя последна, ...

........

Една привечер нарочно минах пешком покрай кооперацията дето живееше...
повъртях се напред, назад,.. имитирах разговор по телефона...
Дали да я изненадам,.. да почакам и да позвъня,. или някой друг път...
- О, Петро къде тъдява из нашия квартал,.. да не си се объркал - сепна ме гласът на Красимира -
...

Когато небето е мрачно
и мракът превзема душа,
душата е тъжно сираче.
Сирак е и всяка сълза.
Сълзите са чувства студени, ...

Тя ухае на изпрано, а косата е на кок.
Сутрин става много рано и отива на кръжок.
Подранява и намира как с любов да изплете
от кавгите на всемира мир за всякое сърце.
Тя танцува, готви, тича и отглежда две деца! ...

Опитвах се да заспя, но напразно. Луната се беше изцъклила над баира и осветяваше тавана, като с прожектор. А щурците се надпреварваха, кое по-хубава песен да подхване, та да ни държи будни през нощта. И се отказах от тази мъчителна борба за сън.
Съпругът ми пушеше на терасата цигара и загледан в но ...

България не е страна.
България е диагноза.
България е красота.
България е вид наркоза.
България е земен рай. ...

На петнадесет години съм. Денят е ведър и слънчев. В селото има сватба и с момичетата тичаме към църквата, да видим младоженците. Жени се Богомил, местният свещеник и събитието е събрало тълпа от хора. Младоженците излизат от храма и над главите им се посипват монети и жито. Спускаме се и събираме о ...

Колите бучат наоколо. Дъждът кълве с куршуми листата залепнали от външния край на прозореца на колата. Опитва се да разбере какво има отвъд тях. Зад тях. Зад тях съм аз, която също се опитва да разбере какво има там. Зад песента от радиото и меките букви Р. Отвъд речта на певеца. Отвъд сладникавите ...

- Майсторе, както обикновенно – ракийка от твоята, ама от онова малкото буренце! И салатка, ама тези от твоя двор ... и да не забравиш сирене ... от тукашната мандра!
Селото беше голямо, бунтовно, историческо. Централният площад беше от времето, когато го обявиха за град – грандомански, покрит целия ...

Sanremo 2012
---------------------------------------------------------------------------------------
Франческо Ренга - Твоята красота
Санремо 2012
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Народът влачи чужди тежки грешки,
за чужда алчна страст ще отговаря
и вместо цар е милиони пешки,
врата към ада всеки ден отваря.
България е райска, но с държава ...

Затишие
И мрак...
Луна...
Вълни...
целуващи ...

Есента дойде със пълна сила!
Студът навлиза всеки ден!
Няма я утехата момиче, да стопли твоя ден!
Днес вали, а утре грее.
Студено е, ала топло е за миг. ...

Отида ли си някой ден
от този свят така огромен,
за да не бъдеш наранен,
ще взема с мене всеки спомен.
Ще бъдеш може би щастлив, ...

Сърцето ми се рони
на мънички парченца
и изчезва…
посинява, залинява
и само прах остава. ...

Още помня мириса на вкъщи
и сутритите с аромат на чай,
и щастието, когато се прегръщаме.
И белезите, дето ми останаха.
Още помня обедното слънце ...

Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето ...

Невидимо се спуска над града,
незабележим потъва във очите
отровен прах с чернобилска ръка,
разяжда мислите прикрит в ъглите.
Издигат вик невзрачни гласове ...

Жената с красивата усмивка
Една жена красива с усмивка чаровна,
от нея извира и излъчва женска доброта.
Една история позната между мъж и жена
и една красива дъщеря усмихната с тъга. ...

Even the smell
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...

Мечо глухия, от малък не чуваше с лявото ухо. Горският го беше хванал да краде дърва от бараката на двора му и такъв шамар му отпра, че му пукна тъпанчето.
Майка му, добра женица, много крещя, вика и кълна, събра ромите от махалата и отидоха да се жалват за обезщетение. Дадоха им някакви пари и случ ...

сърдечно безсърдечен
градът ни се зъби
с асфалтови пломби
с бетонни венци
посреща ни с тромби ...

Стягане на багаж за път... когато още нищо не е разочарование и всичко е очакване... Като се замисля... вероятно това са най-хубавите мигове в живота. Защото тялото и мисълта не винаги са на едно и също място, защото умът и сърцето не винаги са на едно мнение, защото винаги има място за „още нещо”, ...

Обичам да пиша стихче за теб,
слънчево зайче да бъда в очето,
като вятъра волен из зелената степ,
мечтите галят дълбоко сърцето!
Подавам ти чаша ароматно кафе, ...

Мъглив дъждовен ден.
Не вярващи във Бога думи
валят, поят със тлен
всяко мъничко наивно чудо.
Измит - до пръст, до кал, ...

Монолог
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува ...

Да си влюбен е вълшебна омая,
любовта когато се случи,
разголва душата и тайните,
и мъдро направлява, и учи.
Да не мечтаеш и мислиш, ...

Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични, ...

На едно събиране ме запознаха с жена, нежестокулираща като другите, не се надвикваше
при разговор,.. и не пушише.. Нали казават, че не противоположностите не се привличали...
Намерихме общ език за работата като цяло, за Атина като мегаполис,. отчасти исторически факти.
- А, била ли сте е новият музе ...

КОЛОВОЗИ ПРЕЗ СЪНЯ НА НИЩОТО
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...

Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...