Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.3K резултата

Съвсем неприлични и антинародни размисли

Идат пак избори. След които избраните ще избират правителство. Което трябва да ръководи държавата – не народа, той е неуправляем! – през нахлуващата и чупещата вратата криза.
Така че – очакваме на кормилото да застанат професионалисти. Управленци…
Само дето съм скептик. Все ни предлагат някакви… Еди ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
425 4

Емпирично

Ако беше Шекспир жив,
отговорил би на вечната дилема.
Да бъдеш непокорен, щур и див,
или винтче в тъпата система.
През ноември, когато есента, ...
Миг31
Миг31
Поезия
588 1 4

...

Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
exs_77 (Екатерина Спасова)
exs_77
Поезия » Философска
828

Вълшебство

Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
1.6K 7 19

Стар е земният ни праг

Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...
ИнаКалина (Красимира Чакърова)
ИнаКалина
Поезия » Философска, Друга
766 7 11

Само ядове

Ей, омръзна ми от идиоти!
И тебе нека дяволите да те вземат,
че като те видя нищо не работи,
освен нервната ми система.
До бретона ми идва от тебе ...
Бисерка (Бисерка Тодорова)
Бисерка
Поезия » Хумористична
872 1 12

Кома

Отдавна заспали са спящите хора,
сънуват живота си, докато спят.
Сънуват кошмари, любови, умора,
сънуват, че вечер си лягат да спят.
Сънуват, че сутрин се будят и тръгват ...
щураче (любимка)
щураче
Поезия
1.2K 11 47

Сбогом

Ветеринарят ми го донесе в чувал.
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Проза
606 3 10

Но не е края на света

Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Поезия
563 3 8

Хапче за светлина

ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...
yotovava (Валентина Йотова)
yotovava
Поезия
471 5 4

Внимание не заслужавам вече

Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля - ...
agferdousi65 (Асенчо Грудев)
agferdousi65
Поезия » Любовна, Строги форми
934 4 6

Ще правя нелегална организация

Наскоро американците заснеха филм по приказката за Пепеляшка.
Бая по…
Момичето си има кръстница – както в приказката. Само дето… Модерна кръстница. Негър. Гей в рокля, изящни чупки на пръстчетата и тънко гласче…
А сега пуснаха комикс за Супермен. Който станал гей. И явно ще спасява напомпани младежи ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична, Други
604 5 15

Когато ти вратата си затвори...

Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят, ...
agferdousi65 (Асенчо Грудев)
agferdousi65
Поезия » Любовна, Строги форми
1.4K 1 7

Mокра надежда

Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Поезия » Пейзажна
545 9

Тъпи ямайци...

Не помня снощи, какво пих. Беше някаква странна ямайска напитка, която ми я подари един познат, върнал се от екскурзия. Налях си малко от нея, но ми се стори много приятна и си напълних чашата догоре.
После заспах. Без сънища, без кошмари.
Събуждам се и виждам, че са минали 12 часа. С почти затворен ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Проза » Хумористична
1.4K 1 16

Аз със шута придворен на бас съм се хванала

Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Поезия » Философска
689 4 11

Белязан да умре

В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Разкази, Други
751 9 12

Тъга - (Edin Morić Kinkel, B. i H.) 🌐

ТЪГА
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
(За Ингрид)
Тъга в съня ми ме люлее тази нощ
и пази в паметта си част от мъгливия прах; ...
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
LATINKA-ZLATNA
Преводи » Поезия
1K 2 1

Небостъргачът - 1

Хируюки живееше в огромен небостъргач. Там обичаше да беседва със своите подчинени. Когато те се проваляха - той им предлагаше или това или куршум в челото, тъй като според кодекса на организацията хората без лица просто не струваха твърде много. А да изгубиш лицето си в страна като Япония, това озн ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза
1.3K 2 5

Не мога да опиша любовта

Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
ninasar (Nina Sarieva)
ninasar
Поезия » Философска, Строги форми, Друга
789 3 7

Ехото на отмаляло лято

Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...
dansyto (Данаил Таков)
dansyto
Поезия
1K 5 13

Златисто коте

Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна, ...
zelenaradost (Милена Френкева)
zelenaradost
Поезия
601 1 9

Райската ябълка

мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
mariankrystev
Проза » Разкази
581 2

18+ Трудна дилема

Иванчо: Тате, кое е по-опасно? Жена да се разболее от Ковид 19 или да се задави от 19 сантиметров?
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
652 2 2

Тъй малко тишина! 🇷🇺

Тъй малко тишина! Покой душата иска,
от грижи уморена и вечна суета.
На прага есента е, облаците тичат.
Скоро ще увехнат последните цветя.
С пламтяща красота, със сетното послание, ...
iren5 (Ирен)
iren5
Преводи » Поезия, от Руски
1.4K 1 3

Парченце юли за ноември

Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
ДИС (Деа)
ДИС
Поезия
1.1K 7 18

Стих за лек

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Поезия » Философска
468 3 10

Място в живота

Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...
Eipril (Хари Спасов)
Eipril
Поезия » Философска
640 2 4

Фактите говорят

Открадна стих и после го издаде.
Дори го рецитира пред тълпата.
Взема със него няколко награди
Издигна се - макар във махалата...
На изборите се кандидатира ...
valiordanov (Валентин Йорданов)
valiordanov
Поезия
579 1 2

Изгрев

И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...
valcanyon (Валентин Миленов)
valcanyon
Поезия » Любовна, Философска
570 1

Чуждестранни друмници

Има срещи, които се забравят.
Те се случват между хора,
които случайно по пътя се разминават.
Само за секунди, дори,
необикновена близост преживяват, ...
Лунномомиче
Лунномомиче
Поезия » Друга
625 1

25:63

Плагиатствам 😊
25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм.
Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.
Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щас ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Проза
941 3 2

Кой не спазва Наредбите?

Управителят, собственик, продавач и всичко останало на мини супер-маркет „Двама са малко, трима са много” Мишо Мишков подтръчкваше към работното си място и жизнеутвърждаващо си свирукаше. Лятото настъпваше с пълна сила, в главата му се плискаха вълните на родното Черно море, защото тази година щеше ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Хумористична
1.3K 2 9

Никога и Някога

Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...
fantboy94 (Иван Бодуров)
fantboy94
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Други
1.4K 2 5