Паднах
Не спя, че моята глава гори.
Мразя аз лъжци и подлеци.
Искаш тайната, коя до гроб ще пазя.
Във Рая съм, ала дойдох от Ада. ...

Б.Т.Р. - "Дюн"
Без страх войни чакат зората
Очите техни са сини до край
Извоювали са те свободата
и от адa ще направят рай ...

БЕЗ БОДЛИ
Полето се беше ширнало зелено от поникналата пшеница чак до хоризонта.Разделяше го само едно шосе с канавки от двете страни. До едната имаше не дълбока дупка, в която таралежка раждаше първата си рожба.
След тихи стенания на бял свят се появи и бебето.То беше толкова малко и нежно,че през ...

Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...

Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...

За черквата от злато, за двореца,
за рухнали стени аз не жалея.
Щом словото е живо, чрез писеца
миналото славно ще възпея.
Подъл враг, нашественик събори ...

Една жена е завързала хамак на двора за два бора до селската си къща. Къщата е на върха на селото. Прането се вее мокро по теловете. Нощем, когато борчетата заспят, тя лежи в хамака и наблюдава звездите. Обичайно ѝ е хладно, затова придърпва китеник, останал от някогашния чеиз на нейната баба. Вятър ...

ВЧЕРА
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
Скучно небе, облаци
бързи, други,
дори по-бързи, като разстроени ...

Затворени сме в битова окръжност
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно. ...

ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида. ...

Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.
Луната е червена като кръв. ...

Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...

НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ 1
Щастието, според мен, сега е различно за всеки човек.
Във времена, когато е имало един общ идеал, постигането на който или борбата за постигането му, може да се каже, че е било щастие. Даже саможертвата за постигането му е носела щастие. В такъв смисъл Вапцаров казва:...“но да умре ...

...

Погледни ме и дай ми име!
Пресътвори ме в малко дете!
Бъди реална,
бъди фатална,
в душата кална бръкни ми с ръце! ...

Събуди се от слепота раята:
"С българското се гордеем,
мечтаем силно за свободата,
в своя държава ще живеем!"
Не щадяха своя скъп живот, ...

Небето бе сиво и неприветливо. Октомврийският дъжд пердашеше пожълтелите листа на кестените в парка, при което се чуваше странно шумолене. Вятърът беше поривист и люшкаше заплашително клоните. По алеите бързо се образуваха локви, които сякаш кипяха от тежките капки. Забързани минувачи се стопяваха в ...

Вървим пак заедно двама в нощта,
аз и моята красива любима самота.
Хванали сме се отново ръка за ръка,
вървим а вълните галят нашите крака.
Ти си само моя, любима моя мила самота, ...

Питаш ме, приятелю, за какво съм жаден.
Татко е щастлив човек. Постигнал е всичко, за което е мечтаел моят Татко. Ще кажеш дрън дрън. Много знаеш ти за какво е мечтаел Татко ти.
Знам. Не знам как, но знам.
Той мечтаеше за Мама. За Мен и Батко. За Път. Все го рисушаше този път. Един такъв в полите на ...

Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
…………… ...

Падат идоли от небето,
падат митове,
гръм да падне във мен -
място няма.
Само мистика. ...

Един стар вехт грамофон,
раздира душата ми с думи,
оглупяла крещя и без ум,
дърпам призрачни струни.
Ех, тези любовни слова, ...

В тяхната страна любима
има ред и дисциплина.
Ходят те назад - напред,
но в ходенето има ред.
Една отива за храна, ...

Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта ...

Мрачно, малко градче, като живота ми. Осакатени дървета без клони, улици в кръпки, неравни тротоари с купища опадали листа.
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме глед ...

На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка, ...

Цял живот
Цял живот обичах страстно,
цял живот се влюбвах и мечтах,
бъдещето ми неясно
в дълга нощ и самота прозрях. ...

Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.
Но тихи са, като ангелите, ...

Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...

- Жена, ти като по-умна, гледам те отвреме навреме бършиш прахоляка по книгите в хола, та да те попитам нещо, ма...Ей жена, т'ва всички още от сега се вълнуват от 14 ноември, ма.
- Ами нали тогава имаш рожден ден, бе. Защо ми се правиш на забраванко? Нямаше да ти кажа ама карай, даже съм СИ купила и ...

В тази статия, както обикновено се случва в пространството на благочестивите ми и справедливи съдии, ще бъда пространно оплют от вечно празнуващия космополит, за който истината е равнозначна на душевния му кеф. А душевният кеф на човека се състои във материализирането на прищявките му.
Той не понася ...

Едно, две и три -
кой ще победи?
В нашата игра,
да броим сега!
Четири, пет, шест - ...

Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.
Аз купувам от някого нещо ...

Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...

След като се прибра обратно в Токио, Хироюки не спря да размишлява. Усещаше, че някъде или бъркаше или нещо чисто и просто се беше изплъзнало от полезрението му. А в този динамично променящ се свят това можеше да бъде крайно опасно. Спомни си и как навремето организацията го беше вербувала.
Хироюки ...