Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
392.6K резултата

Островът на Съдбата - 1.

Старият моряк помириса поднесената му пура, грижливо я прибра под сламената шапка, извади луличката – очукана като него, ощърбена като устата му, и се наведе към младото конте:
- Да, сър, бях веднъж на този остров. Слязох, огледах се и веднага забутах лодката обратно…
- Защо? Неизвестен остров, рома ...
1.8K 2 11

Tа нишан дано остане...

Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...
681 5 9

Коя го обичаше по-силно?

Беше един прекрасен майски ден. Птиците чуруликаха накацали по дървета, които се намираха в двора на кафенето. Поля отпи от кафето си и вниманието и бе привлечено от смехът на отсрещната маса. Дигна глава и замръзна. Срещу нея стоеше тя. Голямата любов на съпругът и, жената за която и бе говорено в ...
2.1K 3

Дъждовно щастие

Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...
1.2K 4 13

Любов и тъгата

Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...
1.1K 6 13

Непростим кръговрат

Между теб и мен е непростимо.
Между теб и мене е съдба.
Не остана нищо поправимо.
Живот живее само любовта.
Между теб и мен е грях, ...
681 1 1

В една усмихната утрин

-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...
917 3 13

Понякога душата ми мълчи

Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...
1.2K 4 5

На мама

Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме, да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...
890 2 2

Двеста и шестдесет грама любов

Животът е един промеждутък между раждането и смъртта, в който сме вкопчени. Прилича на преспапие, пълно с две меланхолии: едната по онова, което не си преживял, а другата по това, което не можеш вече да върнеш. И докато се оглеждаш объркано, сегашният миг се изплъзва и отминава. Разбираш, че си го п ...
2K 8 23

Предречено

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...
1.5K 4 16

Непоправима оптимистка

(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...
713 4

Човек да съм май поначало е грях

Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
846 6 6

Несбъдване

Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...
1.2K 1

Скитник

Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...
819 3

Люлката, медальончето и пролетната надежда

Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...
1.6K 3

Април

Обърка се времето. Сняг заваля.
Всичко цъфнало вън побеля.
Плаче ми се, като гледам това.
Умират премръзналите цветя.
881 8

И Боговете не искат да слязат

Натежали са клони от мъка
птици не кацат на тях
въртят се във кръг и отлитат
потресени от болка и скръб
огнени пламъци, огромни езици ...
1.1K 4 10

Небостъргачът - 87

Чунг Хе се отби за кратко във Вътрешна Монголия - връзките на самия Тугуслар бяха сериозни. След като се прехвърли във Вътрешна Монголия, той вече разполагаше с отлично прикритие, защото местните не обичаха чужденците да им се бъркат в ежедневието. Чунг Хе беше надеждно скрит в една от многобройните ...
1.5K 1

Идеален свят

Идеален свят!
Свят от думи
неизказани,
погрешно казани
чувства не показани ...
934

Огледален свят

- Ти си невероятна! Бих могъл да ти подаря целия свят. Харесва ми как слънцето си играе с косата ти.
Павел хвана кичур от меката червеникава коса на Мария и я сложи зад ухото ѝ. Прегърна я нежно и тя се отпусна на рамото му. Слънцето беше започнало да залязва и пурпурната светлина озаряваше цялата о ...
681

По монолози на сърцето на Яна Янкова

Не се нуждаем никога от повече
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...
1.3K 1 1

Тайнственост....6

Приближих се до количката-книжен щанд...
С треперящи ръце взех книгата '' 101 страници от моя живот '' том първи от Мариам Солейманиду... Приветливите й очи сякаш говореха от корицата '' Отвори ме за да видиш какво има вътре ''...Отворих корицата '' Посвещавам трилогията на моят най-добър и единстве ...
2.2K 11

Нов императив

Животът ни - разплата тежка.
И вътре в нас, и вън - борба.
Изглежда, туй е неизбежно.
и е по-силно от Съдба.
Проклинай и бъди му верен, ...
534

Добре дошла

Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...
667 1

Убийство

Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи, ...
903 1

Прокоба

Прокоба
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет. ...
1.2K 3 7

Душа в костюм

София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля, ...
638

Българският корен

В началото на българския път,
стоят мъже, готови да умрат.
Мъже, дошли от друг, далечен свят,
във който всички царя „кан“ зоват,
а воините във смелите дружини, ...
2.1K 3 5

Глупак наричаха ме, просяк и невежа

Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...
718 3 5

В Хепито

Днес, навлякох нови дънки:
Имах среща със жена!
И - изгладил малко гънки
в мойта мозъчна кора
виснах в цветната градина ...
1K 4 29