В сладкарницата квартална
влезе малко момиченце.
С физиономия жална,
нежно като кокиченце,
то витрината огледа- ...

Просто дай мне частицу твердыни корений твоих
Достающих до дна, до боли, до смерти, до камня...
Стать подсолнухом.
Смотрит с улыбкою Бог с высоты.
Сил нет, Родина! Помнить такой тебя мне.. ...

Врабченце съм нахакано и сиво
и с есента из стария квартал
рисувам лято дето си отива,
за пъстрите листенца ми е жал.
Врабченце съм и уличен побойник, ...

Трепериш ли, животе, пред присъдата,
заспиваш ли със кости все подгизнали?
Описваш ли се често с милосърдие?
И викаш ли, а смееш ли се, скиташ ли?
Сломи ли те мълчанието просешко, ...

Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.
Сами с тях се сливаме, ставаме силни. ...

Днес от рано, рано заранта,
работа кипи усърдна на масата.
Охка, пъшка Миша пакости твори
с брашънце тя лакомства майстори.
Слага захар, канела и яйчице, ...

Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.
Усещам, че я дразня и унива, ...

Есента дойде, внуците са вече на училище...
Един по един се присламчваме към кварталната беседка...
- Е, доживяхме бе, като пилците да се преброим на есен,.. цяло лято по селата, а уж сме
граждани , я...- вметнах към насъбралите се...
Хвърлих едно око,.. аха Гочо тука,.. Горския тука,..бай Митьо пре ...

Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...

- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...

Какво е лятото за мене?
Един сезон с безкрайна щедрост,
повил поляните зелени
във пъстрота и цветна нежност.
Какво е есента за мене? ...

Нямаше значение, колко дълго не се бяха виждали...
Щом погледите им се засякоха...
Душите се познаха...
Сърцата затуптяха...
И очите... заблестяха! ...

ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи. ...

ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Ходят
твоите ръце
по непроходимите пътеки ...

Есенен романс
А Есента дойде,
не можем да я спрем!...
Тя до сега не бе́
добавяла проблем ...

БЕЗОТВЕТНА ЛЮБОВ
Пред мен – неземна красота –
пречиста ангелска мечта.
В сърцето – непознато чувство –
любов ли, висше ли изкуство?!... ...

СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН
Клепалото на черквата замлъкна,
сърцето на камбаната се спука.
И питам се – Защо ли тук замръкнах –
в безименна и неизвестна пустош? ...

Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...

Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричкат ...

Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак, ...

Performer: Tony Dimitrova
Authors: Stefan Marinov/ Margarita Petkova
Translation: Martin Grigorov
At the very end of Europe...
we live quietly as in Paradise... ...

Дай ми само парченце от твоята твърд, жилав корен
да се впия до дъно, до болка, до смърт, до скала.
Слънчоглед да съм. Господ с усмивка да гледа отгоре,
нямам сили, Родино! И помня каква си била.
Дай ми късче едно от небето, дори и без птици, ...

Длъжник си ми. Длъжник си ми, Животе!
Все ми вземаш и лукаво ме крадеш.
Обра ме до кости, та даже отгоре.
Колко ти струва да ме продадеш?
Имаш ли скътано, някъде там, ...

Пропастта между нас непроницаема е вече,
пропадам все по-надълбоко и надълбоко...
Няма смисъл - изгуби се, един от друг вече сме далече...
и дистанцията между нас започна да се усеща жестоко.
Чак когато се откъснах осъзнах -- ...

Хипохондрикът Вандерсон Главев се запъти към отделението. Днес той бе в особено тревожно настроение, очакваше кръвния си тест, а му се обадиха от лабораторията да си запази час при лекаря. Така били наредили.
Тъй се правеше в тоя край – лабораторията не отпускаше резултатите на пациента преди да ги ...

"Лапни-шаран" си е българинът!
(Кой ли не го е лъгал?)
Всяка стръв го лови - стига само
с етикет да е "Нова!"
Една с марка бе "Цар Симеон", ...

/Свидна/
Пристъпваш към мен света си нарамил,
пресяваш на времето пак греховете,
под немите сенки на самотата,
очакване в чаша наливам за тебе. ...

Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се призн ...

Дадени са 3 числа , не всичките равни помежду си, произведението на които е 1. Кога можем да твърдим, че сборът им е по-голям от 3 ?

Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам, ...

Мисли на един песимист
Две сълзи-разплакани очи.
Спомени за закъснели срещи.
Плаче и душата, и боли!
И гори като обредни свещи. ...

с
времето и
сълзите се набръчкват

Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, град или сугращица заваля, стана нещо страшно. Необичайно. Лудо.
И токът ...

Без срам, без страх,
както някога на двора
ще се водя
по музиката на живота.
И нищо, ...

Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задн ...