Глава първа
В голямия двор на малката къщичка, трите дървета бяха отрупани със узрели тъмно червени, почти черни джанки, наречени “маслинки”. Бяха много дребни и много сладки, та десетки пчели бяха накацали по тях, не само на дърветата, но и по падналите по земята сладки ароматни плодове. Цветята по ...

Мълча си аз, че кихам всеки ден,
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух ...

летните жеги
с море се лекуват и
в него кротуват
...........................................
ропалистично: ...

Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината. ...

Ти
Помниш ли, беше края на лятото -
последни песни цъфтяха житата ми,
чучулиги отлитаха тъжни на някъде -
чертаеха есени краски косата ми?! ...

Какво да сложа?!? – хич, ма хич не знам!
Сандалите ме стягат… на шкембето!
След пет на нула воинът е сам,
а сладолед разтупква ми сърцето! 😊
Какво да сложа – хич, ма хич не знам... ...

Под път, над път безпътици вървят,
отдавна грешно се върти компасът.
Продават ни измислици и плът
и лъжат, мажат – само да сколасат,
да купят пак душите ни, за грош ...

Няма повече какво да искам
освен едно – да бъдеш с мен,
в дни когато дъжд ме плиска,
в самотна вечер, в ден студен.
С мен ли си, то значи имам всичко, ...

Имам си в къщи весел зоопарк,
а мама защо ли все е недоволна?
Пухкав, ангорски, сив котарак
и куче с порода "Улична превъзходна".
Имам папагал, любимец на всички ...

Хора. Лица. Любови.
Това сме ние хората-същества, търсещи мъничко любов.
Любов, която ще замени старите любови.
Търсим нови лица-за да забравим предишните, за да не остане и частичка от тях.
Влюбваме се... ...

Истината раждала се в спора…
Колко глупаво е да се спори
за неведоми за нас неща!
Споровете водят до раздори
и от тях извира глупостта. ...

Лятото изнизва се чевръсто.
Дъхав дъжд забързано ръми
и разрошва с мокрите си пръсти
медно озлатените лози.
Те оплитат в тънко одеяло ...

Не пиша романи,
не съм по езоповски смела
Не критикувам разплисквайки драми
и не моля за помощ дарена
Не ми е до дребни човеци ...

Светът заспа в мамона и се киска –
насън, наяве, кой ще разбере,
а суетата в новата си ризка
на добротата кожата дере.
Не стига друго, ковид ни притиска – ...

Понеже съм си зодия "Жена" -
ината, твърдоглава и красива
(по хороскопи пишело така),
аз мога да съм винаги щастлива.
А щастието - то е шоколад, ...

Два облака сме ние и гърмим
по-силно от светкавици през юли.
Събуден ураган души ломи...
А правехме се с тебе на нечули.
Гневът със стъпки котешки пред нас ...

С пребожия, честна и чиста душа,
тъй рипнах из бодра утроба,
че Бог- най-сериозният, го досмеша
над тая възторжена рожба.
Поръчка компютърна сякаш,- всесилен ...

Като бучица сол,
втвърдена от времето,
загубила блясък,
преди жизнено нужна.
Като празно гнездо ...

Дървена пейка под стара смокиня
насреща – морето, цигара и Аз,
душата ми млада – стара просякиня
от полет я пази белият перваз.
Морският бриз с цялата твоя нежност ме милва, ...

Предварителен ПП: Имах основна задача днес да изглаждам дивана, но се оказа, че животът не признава почивен ден
Та - той е виновен!
Заех го от нашенското наименование на интересен американски филм. Напълно измислена история, западен вариант на „Мача на смъртта“ в Киев, но оптимистичен и бравурно гер ...

Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами, ...

Роди ме Вселената – да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
За път през пустинни, сурови премеждия,
За нежния допир в самотните нощи.
Взех от облака част – да раздавам промяна, ...

Път за двама
Път в Живота, той е път само за двама,
мъж и жена, когато любовта е голяма.
Вървят по него заедно хванати за ръце,
един до друг, прегърнати, сърце до сърце. ...

Мрак се спуска в града
и пролазва във тясната стая.
Оковава мойта душа.
Страх ме е! Какво направя?
Будна съм, а кошмари сънувам. ...

Ръцете ти миришат на море,
погълнало лъчи от хоризонта,
на мидено прорасли брегове
и на олющена рибарска лодка.
Ти с яките си възлести крака ...

Побързай, хайде! Давам ти ръка,
побързай да прегърнем август – идвай!
Ще легне скоро есенна река
под сребърния залез в скут на мида.
От нишка на копринения дъжд ...

- На 15 години мечтите ти са възвишени и безгранични - свободата и пътешествията като най-висш смисъл на живота ти;
- На 25 свободата и пътешествията са заменени с личния избор;
- На 35 свободата циркулира в няколко сфери от рода на работа, супермаркети, детски заведения и кухня, а пътешествията са ...

Имам си мъж за самотност и болка,
той не успява със мен да се радва.
Толкова много, че питам се колко
трябва сухар да си? И дали трябва?
Имам си мъж за минути на щастие, ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: РЕЗИДЕНЦИЯТА
В Канада тримата решихме да се разделим – но имаше едно място в Британска Колумбия и именно там се събрахме отново. Всеки детайл от миналия живот на животновъда беше запечатан в атмосферата на това място – това беше лицето на град Камлупс.
И от всичко, до което с ...

И се спряха над нашия град
черни облаци с бяла градушка,
а по градският малък площад
сякаш тропаха женски обуща.
И задуха, и спусна се хлад, ...

Жив съм, защото още се смея,
песни да пея още умея.
Жив съм, защото мога да дишам,
думички, стихове още да пиша.
Жив съм, защото имам надежда, ...

отново
Китен предвещава
красоти и приковава
отново
Китен приласкава ...

Последният ураган...
на капитан далечно плаване П.Софийски
Измина много време оттогава,
а тъй като животът е от спомени –
понякога сам искам да забравя, ...

Необяснимо е,
но често не боли -
и болката
превърнахме във навик.
И любовта - ...