Стоиш пред мен – случайна среща…
и неочаквана покана!
Ще трябва да измисля нещо
да тръгна…или да остана?…
Усмихваш се, но с поглед тъжен ...

Може би тайно във ранната есен
с теб ще се срещнем, нали?
Може би с нас ще е тихата песен –
песен на светли мечти.
Може би пак ще танцуват листата ...

Има дни, във които притихвам
в топла ласка на странна тъга,
не боли, не жадувам, не искам,
а потъвам докрай в самота.
Има дни, във които замирам ...

Пейките, край които минава животът,
не са непременно на главен път...
Те са в малките, в тихите улички,
дето котки на прозорците спят,
дето бавно се стичат минутите ...

В най-ярките нюанси на есента,
сред кристали от настъпващия студ,
с крилата на златните листа,
приземи се в уюта на моя топъл скут!

Не пита Любовта дали готов си
да полетиш със нея в небесата,
ще можеш ли товара ѝ да носиш,
ще издържи ли порива душата.
Тя просто като буря те връхлита ...

Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...

Сватбената дандания беше в разгара си! Музиката доказваше възможностите на децибелите си, имаше изобилие по софрите колкото за още две сватби, вдигаха се тостове за какво ли не, правеха се снимки, а младоженците гледаха вече така уморено, че сякаш чакаха само да каже някой “бегом”… Това беше сватба ...

Да стигна ли до седмото небе?
Въпрос, съмнения за който нямам.
По-лесно е да се допра до теб,
за да ме хвърлиш в собствената яма.
И светят небесата от бои, ...

Днес си нарисувах калдаръм.
Всичко точно, казах си нарочно.
Липсва ми един голям салкъм.
Нямам цвят за истинската точност.
Ще сменя салкъма със върба ...

На улицата видях веднъж -
срещу мен вървеше една двойка.
Тъжно и мрачно ми стана изведнъж...
Аз бях просто една самотна девойка.
Те вървяха хванати за ръце. ...

Иззвъня мобилен, едното Али вдигна, мълча малко и затвори.
Натоварихме количките една връз друга, посочи напред и тръгнахме...
Прехвърлихме и тази стока от камион в камион,.. Алито плати по 80 евро ...
- Ако иска още работи тук ела вечер пак... - ми каза Голямото Али
Съгласих се,... ...

Дъщеря ми навярно след време ще каже:
„Тате, бил си поет, но какво от това?
За какво си се имал за толкова важен?
За какво си се борил, баща ми, в лъжа?“.
Цял живот съм се борил, момиче любимо... ...

(Нищо общо с ДКЕВР)
Днес те работят за страната.
Не са чуждоземен профил и мит.
И грижат се за нас когато
България от зимен студ е свит. ...

Има, има и обич такава –
побелялата, грубата, нежната.
Тя дори изневяра прощава,
плаче в стих, дави в смях неизбежното.
Две очи, две ръце, шепа лято, ...

Обикновено седеше на последната маса в кафенето, близо до барчето. Стратегически добро място – хем виждаше всички вътре, хем пръв забелязваше кой влиза или излиза, хем сам беше почти невидим.
Сядаше сутринта, излизаше по обяд – без да плати трите чая дотогава. Но сервитьорката и барманът не се трево ...

Не затваряй очи,
нека аз първа заспя.
Погледай ме.
Помълчи.
Тихо докосни ми съня. ...

Дали сега да давам прошка,
за стари и отминали вини.
В гърдите ми са като черни точки,
все още вътре в мен горчи.
Но времето е безвъзвратно, ...

Ще си тръгна незабележимо,
без съжаление и тъга,
без да мисля бях ли щастлива
и да търся в някой вина.
Без да питам бях ли обичана, ...

Добър вечер, моя тъжна планета!
Добър вечер, мой несбъднат нов свят!
Отлетяха мечтите и ето...
няма връщане вече назад!
Отлетяха безмълвните спомени. ...