Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.4K резултата
Някакви такива
Вечната и винаги стабилна социална мрежа си остава канализационната…
хххх
Половината мъже не знаят защо се сърди жената им. Другата половина даже не разбира, че тя е пак сърдита…
хххх
Не е станало хубаво… Абе, важното е, че е станало, пък хубаво ли, лошо ли – после ще му мислем… ...
Новият държавен секретар на САЩ повтори старата мантра – ще управляват света по техните си закони. В прав текст – американците са юбер алес, американските закони стоят НАД всякакви други правила и закони!!!
/Отклонение – ако гражданите на държавата им са американци, какви са бразилците, костариканци ...
Тя не се набиваше в очи, всички я приемаха просто като даденост към интериора, приемаха я мълчаливо и с уважение, но нещо ги държеше на страна. Даже един пиян младеж преспа с нея една нощ, а на сутринта след хиляди извинения изчезна. Тя приемаше нещата в живота спокойно, беше се посветила на създава ...
Удари полунощ и как блестят,
светулките, по гривата на коня.
Коматче хляб отчупих, за из път,
като трошици съ̀лзите се ронят.
Кратунка жива изворна вода, ...
В гората бях! Поех дълбоко въздух с дробовете...
Настръхнах. Усещах мирисът на бор...
И няма как да се опише с думи такава необятност...
Опива без да се усетиш, тъй сякаш пиеш чист ликьор.
Човекът слаб е и раним, когато му е сладко! ...
Даже във Дневника нямам желание
вече да пиша, щом няма я Таня.
Дните пълзят като охлюв в градина.
Кисел съм. Седмица вече измина.
Често избухвам, готов да се карам. ...
Тайната стая и дрехата на дявола
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъств ...
Крис
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко нагото ...
Слънцето се криеше зад върховете на дърветата. Вятърът издухваше насипания сняг от клоните и го ръсеше на остри стружки срещу мен. Те се завихряха, бодяха ме и стапяха остриетата си по лицето ми. Беше някъде към 13ч на обяд. Трябваше да се чакаме на пейка до стар параклис, откъдето започваше пътекат ...
Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...
Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал п ...
Знаеш ли, колко ми трябва гласът ти,
като сутрешна чаша топло кафе!
Знаеш ли, колко мечтая за усмивката ти ,
като бонбон - малко дете!
Знаеш ли, очите ти навсякъде търся, ...
По-добрият от нас ще реши да прости.
Недоволният гръб ще обърне.
От лъжите натрупаха се планини,
в недоверие пламък посърна.
Сипеят оживя, канари се трошат, ...
За първи път от много, много пъти,
във офиса късметът ме покри -
Останах сам - за цели пет минути
с колежката - от моите мечти:
Пътувах в асансьора кротко с нея ...
Когато облаците на Очакването сблъскат се
а Страстта по-близко и по-силно загърми,
и завалят целувките ни чакани
на светлите желания в най-гъстите гори...
Когато бреговете ни се слеят ...
Ветровете разкъсват нацъфтелия ден
и пилеят парченца надежди в небето.
Със забравено тъжен, дъждовен рефрен
най-самотните пътища тръгват далеко
да те търсят. Дори неразбрали защо, ...