Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 141 резултата
Тя беше птица.
Отлетя.
Едно перце дори,
не ми остави.
Безкрайно дълго ме боля. ...
  1457  12  27 
Народът иска да се махаш.
Народът пита, до кога
от простотията ще страда.
Ти, как това не го разбра?
Срам и страх – това е всичко, ...
  605 
Шепа ласки по мен разпилей…
Вселени се ширят в очите ни –
има място за всички мечти!
Ти не бързай… Моя дъх догонú…
И онази божествена благодат, ...
  2072 
Видя, усети и разбра,
вече водиш ти война..
Коя храна ще ѝ дадеш,
душата си да разбереш...
БС
  416 
Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще ...
  1096 
Полицейският инспектор Младен Младенов тъкмо отпиваше първата глътка от сутрешното си кафе, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Обаждаше се дежурният на пропуска:
- Колега, дошла е госпожа Станка Петкова. Живее във Вашия район и иска да подаде оплакване.
- Благодаря! Предай ѝ, че идвам веднага. – ...
  1295 
Пленен към слънцето поглежда,
разперва нежни си криле
и без дори да се оглежда,
забравя родното поле.
Светлината нежно го прегръща, ...
  1302 
Здравей Роска, ето ти го записът,
флашката въобще няма дефект,
братле, братле от него всичко ясно е,
само върху нас ще има ефект.
Брат, аре слагай я в компютъра, ...
  674 
  1457 
За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст, ...
  714  13 
И за какво роняят постоянно сълзи разни хора? Зле сме били, болести, бедност, мизерия, загиваща икономика, изчезваща култура, печеливша медицина, антихуманна държава...
Ами! Инсинуации, братя мои, мръсни инсинуации! Я вижте вестниците, зяпнете телевизиите, чуйте радиата – всичко е ултрахиперсупер. Р ...
  743  13 
  1216 
  2241 
  1261 
  1734 
  1197 
  1349 
  1347 
  2787 
  1506 
  1197 
  2276 
  1570 
Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...
  1657 
Хей, приятелю! Ти цениш ли жената?!
Хей, неразумнико! Ти почиташ ли я!?
Хей, еднооки! Ти разбираш ли я?!
Хей, слепецо! Ти усещаш ли жената?!
Тя е всичко на тоя свят, че и отвъд него! ...
  777 
Гасне пламъкът в ковани свещници
и дълги сенки тръгват по стените
Може би в кръвта ѝ дреме вещица
щом Ада вижда притаен в очите
на онзи, който бавно вярата си губи. ...
  784  12 
Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
  1219 
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
  1028  12  20 
За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич, ...
  669 
Как искам да съм вятър необязден,
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...
  584 
Слънцето угасва,
луната спира да
диша.
Сбогуват се небето
и земята, разделят ...
  1219 
Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.
Уж наше е, защо ще ни душѝ, ...
  1137  10 
Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...
  1156  11 
Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден... ...
  541 
Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина ...
  1396 
По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...
  517 
Хотелската стая е малка. Уютна. Харесва ми. Перфектно убежище в центъра на града. Моят град.
Бащината ми къща е наблизо. Хората в нея, обаче, не знаят, че съм тук. Искам да съм сам. Майка ми пък е алергична към животни. С Вед съм. Няма как кучето ми да стои в колата, докато аз съм в родния ми дом. Н ...
  834 
Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...
  799 
Колективна памет: Всяка общност на микро и макро равнище се организира около някакви споделени спомени. Това се отнася както за приятелската компания, поддържаща емоционалната връзка около преживени събития, така и за големите човешки общности, които създават сложни възпоменателни ритуали, напомнящи ...
  959 
Знам място,
където всичко е действително
Робърт Пен Уорън
Там е тихо.
Времето е застинало ...
  781  16 
Предложения
: ??:??