Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 141 резултата
  1157 
  2303  11 
  1460 
Понякога съм тиха, много тиха
и пъзели подреждам - от неделите,
които понеделнишки ми скриха,
и чувството за хумор, и капелата.
И като вятърът - сред житна нива, ...
  630 
  1160 
Бягам, бягам с всички сили.
Страх ме е от суетата.
Тя превзела е сърцата.
Устни жадни грях са пили.
Търся, търся пристан нов. ...
  734  13 
  1131 
  1852 
225/О, трябват ми четирсет дена,
от този свят да ги спася
да въртя над тях остена,
от сто злини да ги спася...
И седмично да ги колтуча, ...
  492 
Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...
  950 
На устните ти, пурпурно червило,
изваяно до съвършенство тяло,
но своето сърце добре си скрила
защото много болка е видяло...
Не вярваш вече на фалшиви обещания, ...
  777  11 
Ще следвам за клошар, момчета.
Клошарят има свобода...
Той спи на мокрите павета,
но му е чиста съвестта.
Не гледа вечер новините, ...
  640 
Веднъж една приятелка ми каза, че историята като наука е излишна за човека. Това ме провокира да мисля, защо смятам тази наука за важна и защо я обичам.
За някои хора историята е просто числа, статистика, дати и събития. Имал съм колеги в университета, които се състезаваха, кой колко повече дати зна ...
  3556 
***
Плача. Следвам гравитацията на сърцето си.
***
Цяла шепа цветове... в тъмното... свети.
*** ...
  1474 
Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...
  709 
Тя ухае на пролетна виелица,
на стихийност
и непредвидимост.
Окършва клоните по пътя си,
без да има сигурна ...
  698 
Тихо потрепва листенце погалено
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе, ...
  1416 
... Уютно ми е
и копнежно влюбено.
Причината си ти ...
и тези слънчеви глухарчета.
Как само ми напомнят, ...
  2275  11  12 
По-лесно е да измътиш сто чужди яйца,
отколкото да снесеш дори едно свое.
  702 
Карам се със себе си често.
Неразбирам този живот суров
Нищо на света не е лесно,
И никога за болката не си готов.
Колкото и пъти да я усещаш ...
  869 
Къде се изгуби,
усмивке моя?
Усмивчице!
Къде?
На друг лицето ли огря, ...
  578 
I'm in a gloomy mood!
I feel like a rag in a motel ...
Most likely it's a mortal sin too?
  1286 
Твоят образ от истини озарих тялото ми, но аз пристъпих бавно към теб.
Озовах се в стая от любов.
Тихо е!
Погледни облаците - нарисувах те, за да видиш силуета и обичта ми.
Крехък зов ме отведе в твойте очи, който бяха загадъчни и чувствителни. ...
  698 
Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет.
Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги качи, за да не минава пеша целия път обратно. Христина беше вече на пет години, тежеше доста. Докато ог ...
  941 
От изток слънце изгрява,
слънце с огромна мощ.
Европа с лъчи то озарява,
съкруши в нея хитлеристката нощ.
Девети май на победата е дата, ...
  1313 
Тук си, но прекалено си далече,
до мен стоиш, а океани ни делят.
Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.
Виж ме, преди вълните да ни потопят!
В призрачната стая ти си образ жив ...
  1147 
Резултати и изводи от анкетите. Първата анкета се проведе сред 30 ученици, а втората анкета - сред 2 учители, 2 родители и 2 други възрастни, имащи отношение към образованието. Резултатите от анкетите сочат, че авторитетът на учителя е много важен в преподавателския процес, но действително има пробл ...
  1238 
Някъде бавно и тъжно в годините
сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее.
Някак странно се разми любовта ни, ...
  755 
  1226 
Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...
  581 
Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...
  942 
Веднъж бях хванал някакъв трамвай в Надежда, който отиваше към центъра и видях Адашчето в него. Мислех да му викна, но бе далече и с оглед спокойствието на гражданите само са загледах в него. Виждах един слаб човек с много сбръчкано лице, което изведнъж можеше да стане игриво – весело и да прозвучи ...
  1741 
Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата ...
  698  19 
Като ранена сърна съм,
смут в душевният мир.
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа,
кой рани сърцето? ...
  750 
В същността на всеки човек присъстват две половини, невинаги равни, често едната преобладава над другата. Това е нещо естествено, понеже целият ни свят и Вселената са основани на една своеобразна амбивалентност. Ако се замислим, всичко има двойствен характер, но това е и необходимо, тъй като нещата ...
  2757 
Разхождам се през нощта,
а с мен е само мойта самота.
Защо и времето сякаш е спряло.
Даже пътя изглежда безкраен и единствените ти приятели са светлините.
Градът спи, ...
  500 
какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък ...
  602 
Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...
  681 
77Покрити с цветни чергила,
със цветни черги и дъски.
Дори и днес ми става мило
за водените препирни!
В чували вързахме попара, ...
  548 
Намръщен, той стискаше меча в ръка –
смел и презиращ тълпата,
а срещу него стоеше врагът,
нейде далеч – свободата.
Той го познаваше, беше му брат, ...
  731  12 
Предложения
: ??:??