На Васил Левски
роден на 6 (18) юли 1837 г.
Политнал над гори, поля
като топъл вятър зимата да гони,
възраждаше ти наш'та свобода ...

Аз съм във всичко, което пиша;
във всяко нещо, което диша;
аз съм във всяка астрална ниша;
Аз съм навсякъде;
там, където никога не съм била; ...

Ако ти от себе си си дал,
ако всичко с разум правиш
и за теб значи нещо идеал,
ако с толкоз зло се справиш
въпреки войната хибридна, ...

[la continuazione della canzone “Blue Jeans” (Franco 126 & Calcutta)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Франко 126 - Никаква причина
[продължението на песента „Сини дънки” (Франко 126 & Калкута)]
---------------------------------------------- ...

Аз съм онази, която влиза в нощта ти
с плахи стъпки на млада кошута.
С влажен поглед, докосвам душата ти,
като песен, в нощта ти дочута.
Аз съм онази, която влиза в съня ти ...

Не съм от тия, дето… 5
Още съм в Лом. Живот, който тече бавно и безинтересно. Появи се, обаче, едно дребно нещо, което оживи дните ми. Повишиха ме! Секретарката излизе в отпуск по майчинство и, докато намерят заместничка ползваха мен. Скоро шефът забеляза, че пиша “ентелегентно” и не търсеха вече др ...

Бягство
Ще избягам далече от големият град,
пълен с празни сенки и фалшиви хора.
Да се заредя с енергия, не съм богат,
ще отида на село, ще поседна на двора. ...

Трендафил не беше цвете за мирисане...
От малък остана без баща. Майката, селска жена, беше учила криво-ляво, колкото да се подписва.
Перуника, така се казваше майка му. Че кой беше я кръстил на това хубаво цвете?
В селото й викаха:"Глей,кво момиче, пък глей, що за име!
Перуника се роди седмаче в ед ...

***
Облачни ребра
пристягат слънцето...
И капки свежест предвещават
да избухне цвят... ...

Точно в пет, ще те чакам, без десет.
Двайсет рози, ще нося, без десет.
Сто неща, ще ти кажа, без десет.
Ти дари ми целувки, по десет.
Сто усмивки ми дай и по десет ...

Хапнах в някакво ресторантче по улицата , ако искаш добра храна, яж в кръчмички, малки ресторантчета,... там винаги е прясно, има доста посетители и не се задържа стоката, беше моят девиз
- О, вие ли сте нахаканият мъж - ме посрещна гърдеста жена - Верчето, тя ме информира,че пристигнал мъж, рядко о ...

Моята луда същност,
трудно я контролирам.
Понякога номерá ми играе
и съм необуздана, и дива.
Хвърля ме в необятия, ...

Луната отпива последните глътки от мрака,
люлее е се бавно, пияна от звезден коктейл
и килнала шапка, от облак де утрото чака,
поема на запад размахала шлейф.
На празника снощи танцува със всички, ...

Остави животът да те има
с всички свои приказки и драми.
Няма как без люта, бяла зима
пролетното слънце да те мами.
Нагази в тревата му зелена, ...

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
облаците в слънце прероди,
нов изгрев от залеза сътвори,
в пролет зимата превърни. ...

ЗАПИСКИ ОТ ЛЕТЕН ДНЕВНИК
Танцувай с мен, преди да съмне –
ще бъда дъжд през пролетта,
иглика в туфите на хълма,
снежинка в мигла на нощта, ...

на сина ми
На твоите години бях когато
едно момченце ни се появи.
Беше непростимо жарко лято
когато сине, всъщност се роди. ...

В невидимите светове
на твоите зелени ириси
преливат чудни цветове
на влюбени пламтящи ибиси,
разцъфнал люляк и жасмин ...

*********************************************************
ЗЕЛЕНОТО ОДЕЯЛО
Семейство Иван и Сашка Иванови бяха около 60 годишни симпатични
дебеланковци. Бяха се залюбили още като ученици в прогимназията и имаха вече цели 40 години семеен живот. На млади години Иван имаше няколко души близки приятели, ...

Тя е в мене, дълбоко… И чака да бъде дарена.
Без остатък, до сетна секунда от земното време.
Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.
Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.
От чие ли ребро е, така и не стана понятно. ...

One winter morning on the street
You gave me a handful of affliction;
And I love, and I value - I adore it -
Just a mortal, drowned in a fiction.
You say you like my eyes and hair, ...

Завърнах се, където малък бях, където си играех и се учех.
Обърнах се. Живота си видях. Навярно в мен усмивката се включи.
Понесох се с приятели добри по слънцето, постлано в коридора,
и смесих болка с хиляди мечти. Отново съзерцавах ни на двора.
Годините се движеха назад и моят град ме гледаше усми ...

Отпивам и последна глътка,
но не минава тази болка.
Не умира тази тръпка,
аз още искам да си моя!
Но уви ти все далеч си, ...

ПРЕДИСЛОВИЕ: Още пазя eдин картон, на който мама ми е очертала двете ръчички, скоро след като съм се родила. Отгоре е написала обичам тъ, а отдолу – МЗС. Питала съм я какво означават тези букви. Това не са нейните инициали. Усмихваше се и ми казваше: „Това е тайна. Като пораснеш, ши разбериш.“ Този ...

Небето е надвесило гърди,
готови да изскочат изпод облак,
със който някой кротко го зави,
преди да го напусне в тайна доба,
след като в кървав залезен чаршаф ...

- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъб ...

Нима можеха те да познаят
копнежа ми по това
Гарван вътрешностите ми да разкъсва
вплел вечното си слово, като досаден
спътник. ...

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена, стара, дървена пощенска кутия. Проядена съм от дървояди. Фурнирът ми е огънат и изпочупен на места. Ключалката ми е ръждясала, а плексигласът на табелката ми е напукан. А навремето...
Навремето бях нова и лъскава. Миришех на дърво отв ...

Отивай си!Че нищо не остана
от тъй наречената ни "Любов ".
Отивай си!Че аз съм жива рана,
а ти палачът-зъл, немилостив.
Отивай си!Че вече нямам нищо- ...

Вдигнала към устните си чаша
знам,от нищо се не плаша.
Винаги съм изправяла ръст
срещу всяка омраза и мъст.
Макар и трудно,но съм побеждавала, ...

Всяка страница чета внимателно
от твоята книга, Живот!
Не прескачам, търся съзнателно
в теб отговор на всеки въпрос.
Прелиствам… Предимно е проза. ...

обич — духовност —
непрѐходност — прелест —
сърце и чутовност
прѐнепреходно̀ст —
любов и живец — и ...

Есенна импресия...
Със черните ята́ на птици разтревожени
летят и спомени за тържества отложени...
А неуютно дребен дъжд вали и ще издави
на други хоризонти мъглявите представи... ...

Изплуват светли ивици
от вплетените пръсти на вода и вятър
и дългите им кодове препращат ме към теб.
Изгубвам тежест.
Капчуците са издълбали бръчица ...

Добринище е сбрало
пищността от доброта
изцяло!...