Обречена
отречена
порочна
сложна
невъзможна ...

Втори ден съм на сгъвачката, а вече усещам напрежението. Погледът на колежката дупчи кожата ми – едва издържам.
Добре си бях на пълначката, защо трябваше да ме местят, сега само ме мразят колегите, а парите – същите.
Работим в частна пералня с договор с общината, обработваме цялото пране от болници, ...

Жестокост дава непоискани съвети
и заповеди Божии не спазва.
Умората, това лениво цвете,
краси послушни мисли и не казва
къде е изходът. Защо си струва ...

Десет пръстчета ме търсят,
две очички ме следят.
И искри навред се пръскат,
имам рожбица добра.
Две крачета смело шават ...

Несподелено...
Преди и аз не помня точно колко, но наистина много години, се влюбих.
Влюбих се така, както само един ученик в прогимназиалните класове може да се влюби.
Неистово, до обезумяване, истински и невъзвратимо.
Обект на това мое състояние беше съученичка, седяща на чина пред мен. ...

- Ирина, какво е това?
- Кое? - изненадах се.
- Качи се на кантара. Бързо!
Послушах доцент Христова.
- Качила си килограм и половина. - възмути се тя. ...

Бележка на автора
От доста дълго време в мен се е появила една дупка, която с всеки нов коментар се увеличава надлъж, нашир и .. ха ха, надолу не я знам, защото в дъното би трябвало да се вижда епилога, дълбочината не е определена и не е от значение. А и интересното е, че дупката може да се запълни ...

Джърси сити, САЩ, свят Гама, 21 век
– Ако ще се мре, поне да е с песен на уста – промърмори Юсеин и вдигна уда от земята.
Хайредин вече беше избързал напред и с любопитство се оглеждаше. Намираха се на нещо като крайбрежна улица. От едната страна, зад висок метален парапет, покрит наполовина с прозр ...

Синьото небе над мене
е с цвят на твоите очи.
Една звезда във ясно време
ми се усмихва и трепти.
Сякаш иска да ми каже, ...

Вървях по дълги коридори,
лутах се в пълен мрак.
Ти зад мен вървеше и шептеше,
моите мечти.
Показа ми врата. ...

Малко бандитче
прецака празниците
феноменално.

Бял и пухкав сняг вали.
Като в приказка, нали!?
Малчуганите игриви
са от всички най-щастливи.
Хей, дечица веселушки, ...

Довиждане, стара годино!
Направи, каквото направи,
взе, каквото си взе...
Пиша ти забележка,
с червено мастило ...

Коледни спомени...
Pro domo sua…
Тъй се случи, че Живота
много дълго ме въртя́
и от „нулевата ко́та“ – ...

Спомен от детството
Това, което ще ви разкажа, беше много отдавна – около 1953-1954 година. Случката се беше почти заличила от съзнанието ми, но един ден, след една препирня във Facebook относно младото поколение, изплува отново в съзнанието ми с всичките си подробности. Старите хора в един момент з ...

Истината е някъде там... но някъде там е и Лъжата.
Имало едно време две сестри, които били близначки. Въпреки че в началото много си приличалиq с времето започнали да се различават. Истината израснала тиха и кротка, слаба, с дълги руси коси и замислени очи. Като нейна противоположност израснала Лъжа ...

Във къщи стана, дядо, много лошо!
Тук всички болни са - и братчето ми Гошо.
Той кашля, плаче в своето креватче,
и вика мама, мойто малко братче.
Но много, много болна е и мама. ...

Магарето - оп - магарето,
уши си клати, и друго клати.
Под него е, под него то,
ако разбра, глава поклати.
Прасето - грух - прасето - квик, ...

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...

Обзета от огласен парадокс,
че губещи в играта няма,
размених за своята монета
една дузина добродетели.
В замяна получих чист късмет ...

Зима
Отдавна зимата е тъй различна.
Все по - малко романтична.
Снегът изгуби се от пушек,
има ли го - не е пухкав. ...

Кацнала на цвете пеперуда -
туй си ти, любима.
Душата ми по теб е луда,
ала и чувствителна, ранима.
В тая тъжна зима ...

Не наранявай близките си хора,заради грешките направени от теб.
Не ги наказвай със мълчание,че така ще страдат зарад теб .
Прости ми мило мое,аз не искам да съм глупак.
Но с държанието си свое точно на такъв приличам пак.
Виновен съм за много грешки,не умишлено направени за теб. ...

Снежинки започнаха да падат от нощното небе отначало колебливо, една по една, спускащи се от небесната безкрайност, самотни и подмятани от вятъра. След това, малко по-смело, се появяваха на групи, прилепнали кристалните си тела едно до друго. Накрая, някой там горе, отвърза гърлото на торбата, в коя ...