Несъзнателно помилвах и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...
Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... П ...

В лятната жега, в летния пек
гугутчица сива измътва яйца.
Над хорската глъч и над въздуха лек
гнездото притопля, очаква деца.
От рехави съчки е нейният дом ...

Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...

Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно, ...

Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...

- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи под ...

Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...

Лятото ме чака
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И... ...

Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...

Чувам как на съседчето обещават айпод, ако няма двойки…
И се сещам – на мен ми обещаваха, че ще ми скъсат гъза от бой, ако имам петици…
Времена, нрави, деца…
хххх
На съседната маса долита момиченце и вика: ...

Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...

Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома ...

за радост или
жалост всички глезли са
от мъжка обич
всеотдайна и любов
безкрайна произлезли ...

Segment from the stream of despair
I see in the dungeons of mind;
For horrors outside I dont care,
No matter the answer I find.
A kiss from a spectre at midnight, ...

Уморени са очите ми да гледат,
В дробовете въздухът ми пари...
Спомени препускат все по-бледи
Под акордите на няколко китари...
Две целувки, допир и усмивка, ...

Един държи се за главата,
друг превива си краката.
Куцат, плачат, охкат,
ей сега ще грохнат.
До последно не е ясно ...

1
Дарил си ми очи кафяви,
да виждам всяка своя грешка.
Умът– от зло добро да прави.
Уши – да слушат реч човешка. ...

Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...

...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...

Филип
И аз не разбрах как се случи всичко. Не съм допускал, че съдбата ще ме изненада и ще промени живота ми. Щ е реши вместо мен и ще ме въвлече в съдбовните си замисли, без да ми даде право на избор. Сърдех се, но приех избора й и не съжалявам. Преживях, възмъжах и намерих неочакваното. Дари ме и ...

Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...

Небето днес мълчи като кокошка
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа ...

По перчема му разрошен -
пясъчни следи.
Вдън очите - съдбоносен,
приливът бучи!
Раменете , още крехки - ...

Мое Лято,здравей!
Виж,над звездния хребет,
тича облак червен -
към Зората загледан!
И прехвърля лъчи - ...

Ти си хубаво цвете,
а се превърна в срам.
От глупост се оплете
с онуй чекмедже там.
Коя е тая "Мата Хари", ...

И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...

Сага за двата бастуна
/епизод 25/
- Наборе, може ли политик да е с обеци?
- Може, ако е жена! Какъв е проблемът, джанъм?
- А, ако политикът е мъж? ...

Гюла,дъщерята на Яшар-корумбаша на катуна,който имаше преди нея седем сина,най-после стана баща на момиче! Гюла се оказа единствената му дъщеря, последно дете в голямото му семейство.
Като всеки баща, който има нещо в повече,а друго в по-малко- ценеше и пазеше изтърсачето изкъсо,защото любовта на жи ...

Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...

Sanremo 2019 [“Sarà Sanremo” 2018 (“Sanremo Giovani” 2018)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Нивин - За тебе мисля
Санремо 2019 [„Ще бъде Санремо” 2018 („Санремо Младежи” 2018)]
--------------------------------------------------------------- ...

Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо ...

Осем години те носим в сърцата.
Осем години част си от нас.
Пламък си свише, що пали делата
и пътя ни сочи като компас.
В мислите ти си ни, рожбичко, мила, ...

Шепот от мъгла
Животът с примамки ме оля,
да не би да му тежа?
Така стъпила здраво,
че чак да му отмъстя. ...

/на лястовичето Чико/
Аз съм мистър Чик-чирикчо,
но не съм от Мачу Пикчу,
нито съм от Порто Рико,
галено ми викат – Чико. ...

Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба, ...

Понякога в душите ни е хладно,
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък, ...