Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 425 резултата
В косите ми ветрец трепти
В косите ми ветрец трепти,
идва пак нощта лъчиста...
Сърцето ми е в плам почти,
а душата - пуста, пуста... ...
В косите ми ветрец трепти,
идва пак нощта лъчиста...
Сърцето ми е в плам почти,
а душата - пуста, пуста... ...
394
4
11
Дали аз бързах
или времето пак изоставаше?
Нима не научих урокът суров?!
Не успях да се радвам
на моментите счупени. ...
или времето пак изоставаше?
Нима не научих урокът суров?!
Не успях да се радвам
на моментите счупени. ...
508
1
3
1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много ...
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много ...
2585
2
29
Лятото узря и вече презря.
Слънцето и вятърът го прегориха.
Денят тъй бързо намаля.
Стъпките по пясъка го измориха.
Отдавна мина Преображден. ...
Слънцето и вятърът го прегориха.
Денят тъй бързо намаля.
Стъпките по пясъка го измориха.
Отдавна мина Преображден. ...
175
* * *
Някой ден
ще ме попиташ
теб ли обичам повече
или живота си ...
Някой ден
ще ме попиташ
теб ли обичам повече
или живота си ...
799
4
8
Аз съм черната котка, която
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето. ...
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето. ...
990
6
5
Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...
409
Наднича зад завесите ергенски
Луната – едра, жълта и печална –
въобразява си, че някой я е канил
да преподава важни лекции житейски!
Че в аулата – само нея чакат, ...
Луната – едра, жълта и печална –
въобразява си, че някой я е канил
да преподава важни лекции житейски!
Че в аулата – само нея чакат, ...
493
На Албена
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм. ...
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм. ...
394
3
В мен клокочи смях,
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...
403
1
112
Последен августовски ден —
и то — предесенно скъсен...
Събира лятото платна...
Настъпват хладни времена...
Към гърлото тъга пълзи,.. ...
и то — предесенно скъсен...
Събира лятото платна...
Настъпват хладни времена...
Към гърлото тъга пълзи,.. ...
256
1
Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ...
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ...
531
Пийте - от зарана до забрава!
Пийте - пък каквото ще да става!
Гласовете пуснете! - Във ярост и в смях!
Пък после легнете. - Кой сам, кой във грях.
Утре още ще пиете - пак до забрава. ...
Пийте - пък каквото ще да става!
Гласовете пуснете! - Във ярост и в смях!
Пък после легнете. - Кой сам, кой във грях.
Утре още ще пиете - пак до забрава. ...
690
1
3
Колко ли ще понесе сърцето,
колко радост, колко трепет, колко…
Мразя го, наричам го проклето,
цялото пропито е със болка.
Сякаш съществувам нелогично, ...
колко радост, колко трепет, колко…
Мразя го, наричам го проклето,
цялото пропито е със болка.
Сякаш съществувам нелогично, ...
405
3
7
1154
820
2
10
948
1
1
1390
4
8
Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали ...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали ...
1218
3
6
572
1
1
Защото винаги ще има залез
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка. ...
и тихичко цветя ще никнат...
Вярата, не винаги напразна,
с празните ни орбити ще свикне.
Времето ще проси за отсрочка. ...
507
6
12
/диаграмно стихотворение/
Преди .................
с лед, ................
дъждът сега е цял ...................
сияние и нега на дансинг идиличен. Жега ............................ ...
Преди .................
с лед, ................
дъждът сега е цял ...................
сияние и нега на дансинг идиличен. Жега ............................ ...
816
1
6
Който трябва ще го разбере
Аз не искам да съм влак последен,
нито пък да съм последна гара.
Аз не искам да съм скитник беден
който дните си в нерадост кара! ...
Аз не искам да съм влак последен,
нито пък да съм последна гара.
Аз не искам да съм скитник беден
който дните си в нерадост кара! ...
966
Любовните ти зони
ме привличат
с торнада от хормони
и звезди се стичат
по прозореца отвън... ...
ме привличат
с торнада от хормони
и звезди се стичат
по прозореца отвън... ...
1022
2
4
Луната луна е, звездите звезди,
и слънцето слънце, горещо е още.
Но нищо не е така, както преди,
загубиш ли близък, най-боли нощем.
От залез до изгрев, спомен лети, ...
и слънцето слънце, горещо е още.
Но нищо не е така, както преди,
загубиш ли близък, най-боли нощем.
От залез до изгрев, спомен лети, ...
322
1
По стъпките на лятото вървя,
отново изживявам всеки миг.
Събирам всеки спомен - топлина
и всеки полетял от радост вик.
По стъпките на лятото вървя, ...
отново изживявам всеки миг.
Събирам всеки спомен - топлина
и всеки полетял от радост вик.
По стъпките на лятото вървя, ...
223
2
4
Още един ден от живота ни се изниза,
като пясъка във пясъчен часовник,
Още един ден без теб залеза изпращах
и ти ми липсваше до болка...
Още един ден без теб влюбените наблюдавах ...
като пясъка във пясъчен часовник,
Още един ден без теб залеза изпращах
и ти ми липсваше до болка...
Още един ден без теб влюбените наблюдавах ...
466
1
1
Дали от липсата и глупостта се разболяхме
или умората закри ни с абсурден параван,
че всяка грешка и забежка си простихме?
Дали в движението крачките с надежда
флиртуват с утрешния ясен хоризонт ...
или умората закри ни с абсурден параван,
че всяка грешка и забежка си простихме?
Дали в движението крачките с надежда
флиртуват с утрешния ясен хоризонт ...
784
1
286
1
1
Уонго-Бонго стоеше целият плувнал в пот. Гледаше тъпо, изсеченото в скалата празно хранилище и не искаше да повярва. Някой беше откраднал талисмана на селото. Злото настъпваше вероломно и със страшна сила. Преди седем луни, след безпаметен запой и преяждане на свински крачета с чесън, с доволна усми ...
2563
8
76
Случвало ли ви се е докато карате автомобил или се возите да ви засекат на светофар или да ви отнемат предимството на някой селски кръстопът? Много хора карат като пълни джигити и пилотите на космически изтребители не са много по-различни. Много от тях са мъже и, като че ли, изпитват остра нужда да ...
984
1
3
Целуна ме морето
с очи зелено-сини.
Любовта е където
няма нужда от рими...
с очи зелено-сини.
Любовта е където
няма нужда от рими...
905
4
1
От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пъту ...
904
1
2
В огледало от сълзи,
отразени слънчеви лъчи.
Спомените избледняват,
съдбата озаряват. По пътя
черен ще вървиш, съдбата ...
отразени слънчеви лъчи.
Спомените избледняват,
съдбата озаряват. По пътя
черен ще вървиш, съдбата ...
927
2
Първи септември,
две хиляди и деветнайста.
Поредно земетресение,
с магнитуд степен осма.
На дълбочина два сантиметра, ...
две хиляди и деветнайста.
Поредно земетресение,
с магнитуд степен осма.
На дълбочина два сантиметра, ...
478
1
1
Конче мое, хората говорят,
че не си ти буен вихрогон.
Конче мое, няма с тях да споря,
ти си моят чудодеен кон.
Конче мое, клюка те осмива, ...
че не си ти буен вихрогон.
Конче мое, няма с тях да споря,
ти си моят чудодеен кон.
Конче мое, клюка те осмива, ...
1045
6
26
Сънувах сън красив.
Жена обичаше ме лудо!
Не съм бил никога така щастлив!
За нея бях най-чудно блюдо.
Силно и Истински ме обичаше. ...
Жена обичаше ме лудо!
Не съм бил никога така щастлив!
За нея бях най-чудно блюдо.
Силно и Истински ме обичаше. ...
507
1
В тази вечер късна
аз искам да се откъсна
от гняв, злоба и страх,
вместо ръце криле да разперя
и при теб да кацна - ...
аз искам да се откъсна
от гняв, злоба и страх,
вместо ръце криле да разперя
и при теб да кацна - ...
309
Това е път без цел и без посока -
от онези, дето просто трябва да вървиш,
и от нозете ти да капе кръв и огън
да те кара с всяка клетка да гориш.
И все виниш Вселената - как всичко започна ...
от онези, дето просто трябва да вървиш,
и от нозете ти да капе кръв и огън
да те кара с всяка клетка да гориш.
И все виниш Вселената - как всичко започна ...
651
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
