Животът е илюзия добра, че утре сутринта ще се усмихнем,
че има мир за нечия душа, че с тътена на злото не ще свикнем.
Каквито и да дойдат времена, дечица ще огряват мило парка,
а птиците, с потръпнали крила, от жици ще отлитат в утро жарко.
Когато мракът падне над села и някой чака своята любима, ...

Атлас
Като Атлас умората помъкнал –
огромна като цялата Земя –
вървя самичък тъжен и замръкнал
едва провлачващ восъчни крака... ...

Споменът на Пустинята
В Пустинята внезапно буря сви
и дъжд пороен се изля,
и буйни хукнаха реки,
където текла бе вода... ...

L`acrobaleno come un quadrifoglio
Dammi madre come la mia Luna
la risposta una.
L'arcobaleno come un quadrifoglio?
Con la fortuna vorrei dipingere ...

И лудницата започна ... и веднага ме изядоха.
Тромавите ми пръсти трескаво обикаляха клавиатурата и докато налучкам нужния клавиш пак ме изядоха. Първата игра, която ме погълна за дълго време беше Lode Runner. Написах си на клавишите ‘нагоре’; ‘надолу’ ,. дупка в ляво’ , ‘дупка в дясно’ ... трудно б ...

Триптих
1.Съвременност
Като застаряваща красавица
станал е Светът ни злобен...
Сякаш нашата Цивилизация – ...

/на най-малкия член на семейството ми/
Имам си вече адаш,
дребничък, като бобено зрънце.
В живота той няма никакъв стаж,
но е моето есенно слънце. ...

От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...

- Добър ден, господа! Откривам седмичната оперативка. Докладвайте , Петров!
- През изминалата седмица има петнадесет грабежа, осем обира, дванайсет пребити, четиридесет и седем…
- Стоп! Чакай! Какви са тия числа, какво е това нещо?
- Ами… хора нямаме. Нали всички са пратени по задачи, кой да патрули ...

Какво ли не се случва днес
сред този луд и див прогрес -
Жени, мъже си сменят пола,
по-тачен и от църквата е молът,
светилище най-свято е фейсбука, ...

Луната вече е изгряла и тъжи,
любовната си мъка тихо ни споделя,
горчиво рони сълзи и мълчи
заровила лице в небесната постеля.
За слънцето тъгува май, ...

Настъпи часът за поезия. Тихо е.
Пресявам бавно спомените дневни...
Горчивини се смесват с тръпни мигове
и в тъмното се ражда стих пореден...
В лабиринта се понасят мисли и табута, ...

невярата е
плод на вечно мамена
душа народна
невярата — на
злото производна е ...

Белокрили мечти
при мене долитат,
галят ме нежно
с луни лъчи,
седефно светят - ...

Понеже аз ще плащам , ти поръчвай
на виното червената горчилка.
В дълбоките ми стъпки под кръвта ти
дали си струва пак да се разминем?
Цената е безумно завишена, ...

Бедното сърце си няма никой на света.
Бедното сърце отчайващо си търси любовта.
Но защо е то унило, нима го не намери любовта?
Намерила го е напротив, но дали я чувства то така?
Любов която неговия свят разтресе. ...

Ти знаеш ли къде да ме намериш?
Отивайки си ...винаги оставам.
В студени до треперене Недели
разбили всички дни до недостатъчност.
Във полета и тласъка нагоре ...

Да се помолим за братята на Лазар,
живеещи тихо, умиращи тихо,
без светски шум,
без ръкопляскане,
без траурни речи, ...

Прекрачва се прага
с глъчка голяма
и всеки застава
двама до двама!
Звънчето удари. ...

Преди края
Казват,че животът е игра.Казват,че понякога е просто една непредвидима съдба. Казват,че друг път е като филм или пък...кой знае... може би като шахматна игра.А аз си мисля,животът не е ли просто действителността? Действителността,в която всички ние,хората,независимо от кой край на света с ...

Запчасти
Нет больше той реки, что для полива счастья - воду собирала. Усохли нивы, которые веселья ждут. Когда же, наконец, землетрясение утихнет. Трясёт суставы и жилы Трофим Молодёжный, своим трактором свой надел земельный лущильниками царапает, сухие сорняковые стебли крошит. Глянул на вешки отде ...

По идея
на единия от двамата синове-близнаци
на д-р Гергана Ачева,
работеща в Спешно отделение
на МБАЛ-Пазарджик АД ...

Разпръснати кестени
И шума в града,
това ли остана от есента?
Безводни реки,
прах върху асфалта ...

Как да го опиша с думи...
Изливаща се тъмнина и сянка зад слънце,
Заслепяващ мрак крепящ се на надежда
Всеки недостоен е да бъде близък
Страхът убива чувството накрая ...

Харесвам сутрин да те гледам,
пробуждаща се в любовта ни.
Радостен съм денем да те глезя
с вкусотийки, чай, кафе.
Вечер кожата ти опиянява, ...

Любимо ми е да ме грабваш още от вратата;
една дума, хищнически поглед, ненаситен..
Повдигам се на пръсти, хващаш ми бедрата;
забравил за обноските, играеш го невинен..
Омайваш ме с целувки, жадни, без да спираш; ...

През тази година
на Санта Марина
липсваше братски народ.
Съвсем го загазих,
но призивът спазих - ...

Луната тази вечер ми е гост.
В стаята ми влиза най-нахално.
А аз за тебе пак надигам тост
и името ти шепна тъй банално.
Часовникът тиктака в полумрак. ...

Душата ми затворена отрано,
със други рядко контактува.
Ала дори не е и странно,
тя с никой не желае да хортува.
Затворена във клетката желязна, ...

Вятърът
Струните на тишината
Вятърът едва докосва
и се носи над Земята
яхнал облак буреносен... ...

Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...