Остави сърцето ми да кърви
Останаха само хубави спомени
Без теб не виждам път напред
Без теб превърнах се в кубче лед
Остави ми рани хиляди ...

Острове, плени ме трайно!
Влюбих се в твойте върхове,
влюбих се в синевата морска,
в слънчевите брегове!
Заливи потънали в забрава ...

Аз не исках от живота много
и в момента аз не искам много пак.
Стига ми да знам, че мога
утрото да видя в своя листопад...
В мойта есен да съм здрава, ...

...
Защо приготвят толкова деликатеси?!
Пекат бисквитки, пуйки, кашкавалени принцеси,
над фурни и котлони суетят се, празнично, контеси,
облизват с пръстче, да опитат, а после - кариеси. ...

Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце, ...

Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...

Аз имам само теб – не знам дали го знаеш?
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...

Обикновен човек съм, малко по-различен,
за хората пиша, дарявам им свойте слова.
Както тях се боря с живота, не съм безличен,
добрите хора уважавам, тяхната доброта!
Да в мен се водят битки трудни, тежки, ...

Лудият гений пак маска навлече:
сиво-черен лоден, черна брада,
сини лещи в очи...
Покрай мене премина
с група от хора. ...

Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...

Да, аз съм този слънчев човек, нищо, че съм мъж! Защото ако се сещате, само за жените казват „Ах, слънчице, ах, колко е слънчева, златно слънчице…" и други сияйни комплименти, от които ние, мъжете, сме лишени. А правилно ли е, питам ви аз? Не, категорично, отговарям вместо вас и веднага ви давам за ...

Гигелия се тя нарича,
името си не обича.
Отворила ателиенце,
рисува си като детенце.
Гигче, мила и добра, ...

Надеждата, че
по-добре ще стане, блян
е, мамо, блян е...

О, декември тъй омразен си ми ти,
а имаш толкова красиви дни.
Снегът ти чисти и мори в приготвянето
на пролетните слънчеви дни.
Но тъй те мразя аз, не защото е мраз. ...

ЗАЕКЪТ ФАФИ И ЛОВЕЦЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ ЛОВУВАШЕ
Виждали ли сте заек? Ама истински! Такъв – горски, дебел и пъргав... не от тези - домашните. А виждали ли сте горски заек да върви редом до ловец? Ловецът също горски, пак така дебел, но не толкова пъргав. Е, аз съм виждал. И понеже съм лесничей и обик ...

Имам история моя си лична.
Имам история, която ме кара
понякога мрачно и тъжно да мисля,
че имала съм баща,
който някога много ме е обичал. ...

Една Любов, като свещичка имам,
и грее тя, и води ме напред.
Изгубя ли се, в нея все се взирам
и се намирам в някой нов куплет.
Една Любов ме пази - аз я пазя - ...

В главата ми винаги е съществувал един утопичен момент, сякаш спомен, но плод на въображението ми. Една сцена, която предизвиква в мен блаженство и прилив на топлина по цялото ми тяло. Може би това се е случвало в минал живот, който се е запечатал в съзнанието ми още от момента, в който съм била зач ...

Майорът и братовчедка му стояха и не предприемаха нищо. Виждах прекрасно как шари погледът на опитния воин, как търси слабо място, в което да удари, как си набелязва няколко и въпреки това изобщо не изпитвах и капчица съмнение, че би могъл да ме победи. Откакто станах едно с формоменящите хибриди, в ...

Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуваш с вяра картина на намерената в пристан любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато и двам ...

Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...

Проверих навсякъде,
в джобовете на старите дънки,
под панерчето с ключове,
зад книгите на рафта...
Не се намирам ...

Настане вечер – месец изгрее...
Христо Ботев
Звездите бледи капят в мрака.
Накърмена, земята спи.
Едно дърво самотно чака ...

Късно снощи, край морето,
в неизвестен наш хотел,
бях пиян... и във фоайето
срещнах някакъв модел.
Беше - нощна тарикатка. ...

Разпадаше ми се на капки дъжд.
На хиляди изплакани сълзи.
Попиваше ми се във калните земи.
Поне веднъж... Поне веднъж!
И исках да съм някъде далече... ...

На Диана
Идваш в моя сън
Понякога в съня ми идваш ти.
Целуваш ме, присядаш в тъмнината.
Целувката на устните гори! ...

Трудно е.
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...

Стоеше на прага с тъжни очи
поглеждаше някой да дойде...
да протегне ръка, да я приюти
и сърцето й детско да задържи.
Сърцето й беше крехко стъкло ...

В загадъчното царство на съня
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...

Смисъл… Не знам в какво ли точно откриваме смисъл? Понякога свеждаме смисъла до това как да си изкараме хубаво... да забравим злободневните теми... да избягаме от действителността... да се почувстваме някак – шик, полезни, добри, доволни… Понякога си мисля, че „смисъл” е „безсмислено” понятие... От ...

Дай ръка!
Тези кули-близнаци,
взривени от нас,
ще напуснем!
Пламъците, ...