Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...

Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...

Съмна се в моята тъмна душа,
щом озари ме усмивката твоя,
тя угаси на тъгата свещта,
тя ми показа мира и покоя.
Бодро задава се новият ден, ...

Капчици роса – сълзите на природата...
За нас ли плаче тя – хората –
бедните, зловредни нейни създания?
Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,
за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища, ...

Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...

Няма други такива лета,
затова и до днеска ги помня.
Баба радостно маха с ръка
и ме вика, очи щом затворя.
Дядо с кепе накривено там ...

Признах, че в ореолите от злато
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име, ...

Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...

Всъщност, дъждът тих ми беше приятел –
винаги плачеше заедно с мен.
Вместо букети, ми пращаше ято,
все ме прегръщаше, даже студен.
Мисля, дъждът ме закриля невидим ...

Дъджорналисти - Краят на това лято
------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-----------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...

Кога и защо е станал Бай - не знам. Слушам за него вече 10 години и все си е Бай. Казват, че така се обръщат към майстор. Ама, ние се обръщаме така просто към по-възрастен. Та, наскоро се запознах с тази личност. Не! Не преувеличавам! Личност е! При това, забележителна! Бай Мишо се оказа около 70 го ...

Случайна среща... Лято, смях, гълчава...
За малко с теб да се разминем двама!
От клоните долита птича врява -
съвсем не място за любовна драма...
Не свеждай поглед!...Спри да те погледам!... ...

2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...

Писател
Ще ми се пак да пиша. Пак да редя стихове, да съчетавам думи, срички и изрази. Да мога отново, да се потопя във войната из редовете, да се изкъпя с чувства на мои герои. Искам отново да усетя какво е, да си играя с емоциите. Да преплитам стихове и рими. Искам отново да пиша- когато друго не ...

Ако аз имах всичките думи,
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота – ...

Устните ми се напукаха
в очакване на Твоите,
за една Последна целувка!...
Ръцете ми изсъхнаха
в очакване на Твоите, ...

Липса на огорчение.
Кратък момент на притаен дъх.
Затворени очи.
Преглътната суета.
Цигарен дим в затворена стая. ...

Времето – верният син на Земята,
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки ...

На Ахмед А. Лекин
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен ...

Sometimes misfortune comes to us
As heavy rain without shelter.
Evaporates all faith and trust
As steel is liquified in melter.
And we are praying for some mercy, ...

1
Ранено е яркото слънце,
от него кърви тъмнина.
Душата ми – мъничко зрънце,
покълнало в мрак и слана. ...

Всеки трябва да види с очите си
тези приказно чудни земи –
там, където се сливат наситени
тюркоазено сини вълни.
Там, където пейзажи божествени ...

Времето разнищи одеялото
до конец. От детството ни пъстро.
И сега, кълбото дни, на цяло е
намотано от надежди късни.
Общото хвърчило от желания ...

Пак плаках!
Бях станал в сълзи!
Май бе ти в съня ми!

И отново във сърцето,
пак наляга ме тъга,
че отивам надалеко,
другиму да съм слуга.
Там където на мечтите, ...

Нямало в България робство,
а черните забрадки – кой преброи?
Роденото от майка бебе
от ръцете ѝ – кой отне?
Да го потурчат. Зверове. ...

Горски хлад –
красота.
Любовник млад.
Млада жена.
Нежни целувки: ...

Танцувах танц със дявола,
под лунна светлина..
Танцувах танц, напомнящ на смъртта,
а животът бе просто една игра...
Танцувах на ръба... ...

Черно-белите ми снимки,
Цигарата, карираната риза,
Вързана небрежно на кръста.
Очите – с черната спирала,
Побрали цялата вселенска драма ...

Не знам дали съм грешник!
Но ако не правя грешки
няма да съм жив...
Защото с тях се уча... да бъда и щастлив.
Не знам дали съм праведник? ...

Аз вървя сред цветята на моята бъдеща пролет,
с припламнали алени макове,упоени с росата на утрото.
И капят лъчи по лицето ми – топли и слънчеви,
като влюбена нежност, намерили пристан в очите.
И се радвам, сякаш цялата цветна магия е полет ...

/една моя песничка на почти 40г./
На остров тих, неписан от поети,
неписан и на картата дори,
аз виждам го, той там е - на небето
и никой с мен не може да спорѝ. ...

Де се дянахте, богоугодни монаси,
заделили за грешната ръ́жен комат?
Издълбаха окопи в сърцето ми страстно,
не Химери ревниви – самият Пилат.
То, проядено, сякаш на пурпурна клада ...

Най-накрая станаха 5!
Чакани, желани,
И толкова мечтани …
- 5 месеца с гаджето?
- Не,бе! Повече са с него! ...