УДАВЕНА ТЪГА
Следва поредната нощ над света,
Бог ще търкулне Луната по свода,
някъде, в някоя тъмна река,
буден копнеж по водата ще ходи... ...

Изпитах порив! Вените ми се изпълниха с живот...
Настръхнах! Зениците ми се разшириха...
Не е възможно да се обрисува любовта с молив... Това е анекдот!
Очите ти, усмивката... За стих ме вдъхновиха.
Засях в градината на своите мечти, ...

Над това, имаме ли правилна преценка за себе си, за възрастта си, за начина на обличане и държание, когато вече не сме първа младост /един мой приятел казваше "втора прясност"/, ме накара да се замисля след една случка в столичен трамвай.
Качваме се с моята три годишна внучка в трамвая. Отстъпват ни ...

Виновна на прага за прошка се кръстя.
Ръка ти целувам. Върнах се, мамо!
Оджакът, миндерчето с губера пъстър...
Всичко е тука, но тебе те няма.
Тъмнее кандило, до него - икона ...

Аннализа Скароне - Бай-бай
-----------------------------------------------------------------
Autori: Annalisa Scarrone, Daniele Lazzarin (Danti) & Patrizio Simonini
----------------------------------------------------------------------------------
Автори: Аннализа Скароне, Даниеле Ладзарин (Данти) & ...

Джорджа - Вярвам
-------------------------------------------------------------------------------
Autori: Tony Maiello, Daniele Rea, Domenico Abate & Enrico Palmosi
-----------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Тони Майело, Даниеле Реа, Доменико Аба ...

Лаура Паузини - Слушай сърцето си
--------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alberto Mastrofrancesco, Alfredo Rapetti Mogol, Charles Cohiba, Fabrizio Pausini & Vito Mastrofrancesco
------------------------------------------------------------------------- ...

Тази нощ, до себе си легнах
и не можах да заспя, защото играх,
и си говорих, и се протегнах,
и си се заливах от смях.
После се питах: ...

Отдавна, в този свят, няма Щастливи хора, много отдавна... Днес има оптимисти, песимисти и религиозни хора, вярващи в Илюзията, че могат да бъдат Щастливи - стига да го поискат! НО... те, разбира се, просто в този момент - моментът, в който съществуват/живеят, - не го искат.

Накъдето и,
човеко, да вървиш, ти
все ЛЮБОВ твориш!
Накъдето и,
човеко, да вървиш, ти ...

Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...

май, юни, юли
и август - слънцàти и
любвесърцàти

Нали не си забравил...
как сам стоеше във ноща.
В небето светлините ти броеше!
Звездите молеше любов да ти дадат.
И молеше се... клетви тайно, ...

Днес отбелязваме 142 години от славната Априлска епопея – въстанието на българския народ, което промени хода на историята, което оплиска с кръв придворните зали в Европа и което разпали пожара на народното пробуждане – пожар, в който горяха и хора, и църкви. Въстанието от април 1876г., което освобод ...

Вървя
Елеонора Крушева
Вървя през времето
по своите пътища
и тръните чистих с голи ръце. ...

Владетелят в битка загина...
войната съсипа града...
след дълги години
тя падна...
Великата ...

Дори когато се ожениш
и имаш две или пък три деца,
тогава още ще те помня -
а в очите ми, поредната сълза!
Ще останеш вечна ти - ...

Ще ти идвам със мисли незрими,
сам-сама да не си във нощта,
щом почукам – врата отвори ми,
че пристига със мен любовта.
За прегръдка ръце ли разтворя, ...

Само душите са важни
с техните тайни закони.
В тъмни усоища влажни
мъката щом ни подгони,
само душите ни знаят, ...

Е, к'ва е тая страна,
К'ва е тая Родина.
Все по-мизерна е всяка година.
Отиваш към Морската и...
„Дай, кака с'тинка!” ...

във този филм играем всички
но главните роли вече са заети
за нас остават онези на статисти
почти невидими със първи имена
участваме в написан не за нас сценарий ...

Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.
Вирджиния Улф.
Сънувам ли, или сънят е огледалото в дъното на река, от която ме зове гласа ти?
Облаците висят с главата надолу – нимфи с разплетени, бели коси, плуващи в памучен, пенест водопад, който се надвесва, за да покрие гората в прегръдка. Сто ...

Не ми припомняй стари грехове,
отдавна плащам тяхната цена,
грехът е тежест в хорските нозе,
препъват се, но после пак вървят!
Треска́ ли виждаш в чуждото око ...

В тази тишина ...
мълчаливо се научихме
да четем по устните на чувствата.
Да се докосваме,
почти неуловимо, ...

Не остарявам. Просто ставам мъдра.
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро. ...

Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...

От север на сърцето никне мъх,
от изток не съзирам светлината,
болезнено накъсан, всеки дъх
затяга само примката позната.
И сивото отдавна не е цвят, ...

> Обичам те ела
Подай ръка!
Подай горещи длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед, ...

Няма ме сред небосклона на звездите,
в писъка на вятъра ме няма,
подир играта на лъчите слънчеви
и в сенките притихнали ме няма.
Няма ме в палитрата на ароматите ...

Идваме на света невинни и чисти
Постепенно бавно се променяме с годините
Търсачи на усещания събираме ги в нашата глава
Сърцето силно тупти от тези емоции
Но не винаги всичко минава гладко ...

След толкова предчувствия – мъгла.
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...

Каза ми Знахар –
"Кафе – с мълчана вода"!
На дъното – Ти!

И ще помня Калоянчев и Парцалев,
Анастасов, Делчева и Аламанчева.
Още много други, през годините родени,
орисани от тяхната съдба, да ни забавляват.
Помня техните усмивки на лицата, ...

Бяло лято иде над
света - тя не е вече
сама, намери мъжа
на своите мечти!...
Пеят птици, духът лети - ...

Глупаво е да търся твой заместител,
само ти попълваше празноти и липси,
но пазя тайните си на хартиен носител,
ала и писането чак се обезсмисли...
Съхне мастилото... с ръце треперещи ...

Левкемия...
Усещаш!
220 – зареждам, пази се...
Непрекъсната, права скáла...
Разпѝлен звук, разкъсващ времето. ...

Приятелите се броят на пръсти
къде ли сте, аз все Ви търся...
А бяхте много, клехте се във вярност
но смихте се във тази давност...
Приятелство - звучи с Надежда ...