Събота
Мило дневниче,
Днес станах на 10 години и моите приятели от клиниката ми подариха теб. Казаха, че съм много специална и заслужавам специален подарък. Да аз наистина съм специална и много различна от децата на моите години. Родила съм се с остеогенезис имперфекта. Сигурно се чудиш какво е това ...

Учи се да знаеш, като не разбираш нищо. Дзен

Той
Той е моята мъст.
Иронична преструвка.
Плодородната пръст
на отровна целувка. ...

Из цикъла " Тя, другата"
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...

...Ти си розите в душата ми...
Още преди да те позная в съзнанието си-
вече пишех в сърцето си за теб, любими,
пишех на устните ти, на усмивката ти,
на всичко което намира се в душата ти... ...

Никой не знае
Никой не знае твоята сила.
Никой не я е усетил.
Ни трепета на душата красива,
ни нежността на ръцете. ...

Умора тегне във очите.
Сърцето тръпне от тъга...
Душата пита те, защото страда...
Дали живота е игра!?
Така е, игра е... ...

КАКЪВТО СЪМ…
Какъвто съм, такъв ще си остана…
Не търся по –големи труфила!
Стоя пред нивата си неорана-
да почна ли, или да спра?!.. ...

Не ми пука, въобще не ми дреме,
кой какво днес за мене ще каже.
Да говори, кълне и да плюе!
Както иска да лъже и маже!
Аз не виждам логична причина ...

Летя на крилете на птица-
въздухът е сгъстен.
Пръстен приел от девица-
зелена улица...
Светва светофарът червен. ...

На приятеля ми
инж.Любомир Димитров
и на всички родолюбци
Кажи ми, пътнико изучен -
Земята прекосил надлъж и шир - ...

Когато плисъка отмерен на вълните
тъче платното на изминалия ден
една след друга сбъдват се мечтите
луна и самота отново пеят в мен.
И както се издига над морето ...

Минаваше 18,30 часа, когато пред блока на Маргарит Симеонов спряха два необозначени полицейски автомобила. От единият слезе екипа от лабораторията, а от другият двамата детективи Кочев и Марков. Кочев хвърли тъжен поглед на бетонния пейзаж- работнически квартал, в който всеки блок, всеки вход прилич ...

Душата ми в унес заспива,
че ти си тъй красива,
че в нея гори нежен плам,
макар и да съм сам.
И този плам ме успокоява, ...

Здравей, смутено мое Днес!
Какво ли носиш ми? Не зная...
Но викам те: Излез! Излез
от ъгъла на тая стая
и довери ми се. Сега ...

Как да направим избор достоен
за небесата и за славата Божия?
Как да е весела и безгрижна душата,
когато все някой и нещо тревожи я!?
Как да преминем през изпити разни, ...

Губят се спомени в нищото,
призрачни сенки, мъгли.
В мрака догарят стърнищата
с есенни бледи искри.
В нощния хлад магистралите ...

както знае се
от древността до днес - е
всичко - суета

Днес срещнах аз един човек.
Не беше млад, почти на век.
Пламък имаше в очите
усмихваше се сякаш на звездите.
Пристъпи с бавна крачка той към мен, ...

В НАЧАЛОТО
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...

Обещах ти, знам да те дочакам.
Обещах ти, че само двама ще заживеем в нашия вълшебен замък.
Там, където господарка е любовта,
а място за сълзи и болка- няма.
Обещах ти, че дори когато ми е най- самотно и трудно ще стисна зъби и ще те чакам. ...

Все още криволича без посока:
сам-сама със своите сълзи.
Те бяха прави: аз съм неспособна
да изпълня техните мечти.
Искаха да бъда просто шепот- ...

Как да го кажа на птиците,
кацнали смело по жиците:
искам със вас да летя!
Как да го кажа на пламъка
който се вдига над камъка: ...

По ръбестите плочки , утринта,
все още неразбудено, пристъпва.
Кафе отпива с вкус на суета,
мъглата от клепачите отстъпва.
Събудени, прозорците блестят – ...

Сив денят е,сива е нощта,
цветовете няма ги, дори от сивата дъга.
Сив копнеж, в сива пустота,
душата сива шепне сивата мелодия.
Сив животът е, сив е и блянът, ...

Там където бях щастлив
и щастието беше реалност.
Там където нямаше тъга
и между приятелите имаше лоялност!
Бих оставил всичко днес, ...

Аз мога да мълча, да плача, да тъгувам,
да съм сълза, гореща като огън,
да съм вулкан от изпепеляващ спомен
и тъжна ария от музика и чувства.
Аз мога да съм приказно красива, ...

Смяната свършваше доста късно, а аз още не бях свикнал да се прибирам до вкъщи по тъмно. Тази нова работа не ми допадаше, но след като ме пуснаха от полицията нямах избор освен да я приема. Иначе банката щеше да ми вземе дома и оставах на улицата. Последните дни ми се налагаше да ходя пеша, защото б ...

Ще строим нови лагери -
за подслон на мигранти...
Да, защото сме благи.
И свободна - земята ни...
Съхнем - роби покорни. ...

Когато всичко сторено е от любов.
а се окаже, толкова ненужно.
Когато се събличаш и оставаш Зов,
а вятърът не духа вече южно -
свиваш се, като в шушулка семе - ...

Синее се морето отдалеч.
Слънчев лъч сече го с меч.
Люлее се яхта на кея
Видях те. Беше с нея.
Не крия, заболя ме сърцето! ...

Оставаше по-малко от час до края на работния ден и двамата детективи се опитваха да убият минутите с планове за предстоящите почивни дни. Бюрата бяха прилежно подредени, докладите написани, само чакаха момента за предаване. Унесени в сладки приказки, дори не забелязаха влизането на патоанатома, докт ...

Днес прегърнах тишината
ей тъй неволно и безшумно,
облог подписах със тъгата
да приемам болката разумно.
Когато тя ме навестява, ...

Целия Януари та чак до средата на Февруари имаше сняг. По тази причина не можахме да направим нищо около мероприятието – Засаждане на клон. Малко след осми Март студът доста намалява. Земята се поотпусна. Седмица по-късно решихме с моя Христо да се отбием при бай Курти. Че най-накрая да се включа в ...

Чифт очи ще те пронижат,
отляво, в памучно мекото на твоята душа,
в прозрачността на тълпата ще те намират,
безгласно тихо с острие-чувството за вина,
бездушността ти те безжалостно раздират, ...

Няколко години вече не съм сядал да пиша. Не защото не ми остава време, а защото не съм имал нужда . Все още си спомням всичко, което беше когато бях дете. Вече все по-малка част от мен обаче има времето за това, на преден план минаха образование, кариера и битка с живота за това което сме искали да ...