Не бързай с вятъра, Преди да дойде есента
почакай!
Още малко остани,
цвета си да смениш поне.
Потърпи със нас... ...

Безумна лудост въглени разстила.
Часовникът скимти, забравил своя ход.
Нощта зловеща бавно се разлива
и дави монотонния живот.
Злокобно самотата се прокрадва. ...

И щастието на тези две очи,
където днес роди се светлината...
Изплака ненавист, изгубване и тъмнина
и те останаха завинаги в мрака...
И ето, светлината, взела връх, ...

Знам, че харесва ти тази игра,
но мисля, че достатъчно с мен се подигра.
Не искам вече всяка нощ да плача
и като черна врана до зори да грача.
Хора срещам - най-различни, ...

Аз не искам да те помня,
сега да те живея искам,
в този свят лъжовен
ти поне да си ми истинска!
Не искам само да те викам, ...

Кръстопът
Ето моя град и моето море
под невиждано, чуждо небе.
Къде съм аз сега
сред тези чудеса? ...

Колко трудно е през битки да минавам,
лъжите във ума си да преборя,
и страховете си да побеждавам,
когато чувствам, че ми липсва воля.
Нашепва ми тъгата, че сама съм. ...

"Арена Армеец" се напълнù,
от недоволство се вдигат вълни,
а ето че казва и новинар,
че ги държали под катинар.
И изтипоса се филантроп ...

Колко много ми беше потребен
и какво ли не сторих да случа,
а страдания само от тебе,
животе, за жалост получих.
Много истинска обич ти дадох, ...

Ако на моя гроб
цветя положиш,
недей да жалиш ти,
за мене беше любовта,
моите дни и нощи, ...

ПОРТМОНЕ В КАЛТА
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...

Бункер
Пробил скалата с дълги коридори,
със тесни амбразури за очи,
от форт в музей разжалван, той говори,
а ние - посетители - мълчим. ...

"Една жена, когато си отива"
Христина Мачикян
Жена, когато си отива,
по своему е тя красива.
И ни е черна, ни е сива... ...

Други светове сме -
два различни светогледа...
Както и да се върти земята,
слънцето я гледа...
Ти се кланяш на Аллаха, ...

Орисията на Човека
Случайно в парка го видях,
той беше под ръка с жена си.
От пръв път аз не го познах -
сравних го с "онзи" във ума си... ...

Като пролетния вятър лек
е чудният ти глас мек.
И ти си нежно цвете,
ти си ми късмета!
И, мила, като пеперуда ти лети, ...

Години на самота и разкаяние
за отминали добри моменти -
сърцето чувства отчаяние,
не заслужава то аплодисменти.
Затихнали във него бури тъмни, ...

Притихнах във възторжена въздишка
и липсата ти плахо в мен изгря,
отворих във безсъницата книжка
и сънена нощта се разпиля.
Във книжката прочетох за цената ...

КРЪГОВРАТ
Откъсна се последното листо,
по пътя си превърна се на пепел,
земята с радост му постла легло,
денят притихна и остави спомен светъл! ...

красота
в
краткостта
.....................................
в ...

Смисълът
Защо ли е човекът нужен
на Вселената безкрайна?
За да може всяка тайна
по начин труден ...

Колелото на Живота
Колелото на живота се върти,
веднъж си отгоре,
а след това отдолу си ти.
Важното е,че то върви напред, ...

Стоят си те двама на луната. Тя, с нейния отегчен, високомерен и преценяващ поглед. А той? И цялата любов от света да събереш, няма да получиш обожанието, с което я гледаше той. И стоят си те двама на луната - небързащи за никъде, сякаш времето е спряло. Момичето кръстосало крака, небрежно настанила ...

Life is a mystery
that we create:
love, frienship... hate
for another story.
Still Unread, ...

Защо ли тъжни мисли
есента понякога навява.
Нали е цветиста и красива.
Дали защото влажно застудява
и нещо в нас изстива, ...

една държава
е
под запрещение
една РОДЍНА
е ...

Някои хора са на ракия, други на вино, трети на болкоуспокояващи, но най-опасни са тези, които са на свобода.
Винаги е по-добре, когато на човек му се налага да си извади поука, отколкото медицинско...
Най-трудно човек се превръща в личност, а най-лесно - в диктатор.
Фейс то фейс - когато с жена ти ...

От мислите са всички тези облаци,
дъждът в душата тихо ромоли.
Нарамили сме чувствените раници
и качваме сто върха от вини.
Очите ни са слепи от очакване, ...

Не се захласвай толкова по мен!
Не знаеш със какво си се захванал.
Прочитам мислите от разстояние
и знам какво ще следва по-нататък.
За тебе ми е жал, виж във очите ми ...

Вече навън сняг ще вали
главата огън, сърцето лед,
заедно да сме, надали,
всяка вечер сънувам те в 5.
Гледам те - напира усмивка, ...

ТАЛАНТ
На чаша бира в кръчмата махленска,
на ъгловата маса в ъгъл свит,
с трепереща ръка загасям фаса
на денят окаян и пребит. ...

Ще си тръгвам, че ме чакат чудеса.
От онези, дето все прощават.
Ще прегърна суетата и смъртта,
ще си тръгна, няма да оставам.
Ти помни, че някога в нощта ...

Стара рана
Беше отдавна,
някъде там,
не беше далеч,
но загубих ...