Благодаря ти, Боже, въздух, че ми даваш,
благодаря, че има следващ ден.
Благодаря, за водата и земята,
благодаря за синьото небе,
за слънцето и облаците, също. ...

Един живот живеем,
за любовта копнеем,
но да бъдем искрени сега
е толкоз трудно днес, това.
Подсмихваме се подло, ...

Само стих ще оставя за теб.
Нито повече.
Нито по-малко.
Колкото да си ме спомняш.
Че ме e имало. ...

Защото Ти си любовта ми...
и дъжд, и слънце, и небе,
копнеж и тръпка, радостта ми,
съдба, живот... Обичам те!

Едни го мразеха, а други го обичаха.
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.
Обсъждаха го медиите често. ...

Зениците ти странно разширявам,
когато видиш ме и почна да говоря,
две лиги пускам, спешно изпростявам,
изглеждам малоумно и не споря.
Наричаш ме прекрасна хубавица, ...

Спомен
В прекрасни и безгрижни дни от светъл месец
смехът ни се търкаляше през тръни по баира,
Нехаехме нахално в този път нелесен
за дъждове и бури в облаците на Пастиря. ...

with seductive tenderness
you kill millions
to save one
to condemn one
to imprisonment ...

Не бъркай „не мога“ с „не искам“.
Нито „не искам“ с „не е редно“.
Тук „малко“ и „много“ не виждам.
Нито „полезно“ и „вредно“.
Всичко е импулс, почти без мисъл. ...

Почти всяка нощ, когато те сънувам,
Ме напуска всеки товар,
И на целия свят съм истински Цар,
Но чак като отворя очи, разбирам - Било е кошмар
Няма те и събуден съм аз от ударен шамар... ...

Валеше ситно, неприятно, вятърът духаше в различни посоки, но въпреки недружелюбната прегръдка на времето хората продължаваха да сноват напред-назад по главната улица. Обувките ми пропускаха и джвакаха на всяка крачка, не носех чадър, бях забравила за тази мимолетна подробност. Облаците се купчеха в ...

Утрото се рони на зърна-
озарява ъглите небесни.
Ранобудна, кротката сърна
си закусва със тревите пресни.
Някъде се чува глас на кос ...

Избегнала
взаимното начало
като слепец претърсващ пътя
с дарените от свише сетива
Тя ...

Това е завършеният вариант на " Душата на отшелника" вече с друго по-подходящо заглавие отговарящо на съдържанието в пиесата. А това е линка към клипа https://www.youtube.com/watch?v=DuFuN2Du2dI , в който визуално съм се опитал да пресъздам чуствата водещи ме към написването на пиесата.Надявам се да ...

може и така да се погледне на ...

...Някой...
Колко е тъжно, когато нещо се разпадне...
само защото съдбата е пожелала така...
и то само за един единствен миг във вечността...
Толкова е несправедливо да ни се отнема живота, ...

Илюзия
Аз гоня вятъра.
А той все бяга,
като издухан от фуния.
Миманс в театъра... ...

Нежност
Аз все съм влюбената, до уши
във тебе, ученичка.
Която, стига да реши,
играе и на жмичка ...

Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше ...

Ще летя, преди да падна -
душа за идеал е жадна
и ангел със сребристи лъчи
ще гали тъжни очи.
Туй е тя - девойка красива, ...

На прага е застанала жена,
една жена с търпение безкрайно.
Простила ти поредната вина
и даже всичките ти детски тайни.
Изплакала е хиляди сълзи... ...

Със зид опасана нормална къща
стоеше ненормално във квартала
на шарените снежинки.
На свой ред той не беше май на място
в компанията на другите квартали – ...

Вчера изгубих часовника си. Малко преди това спря внезапно. Секундарника хълца, хълца и реши, че му е достатъчно. Всичко това се случи, докато се молех времето да мине по-бързо, тъй като бях на най-скучната среща в живота си. Дамата ми опъваше с вилица спагетите, сякаш наново ще ги приготвя, а винот ...

Дойде като внезапен летен дъжд.
Изля се върху нас и ни изплаши.
Потънахме в пороя изведнъж.
Задъхани, объркани и плахи…
Дочакали бленувана мечта. ...

Криза
Във трета глуха щом живота ме натика,
безпомощен съм в този коловоз!
Но с туй до днеска не можех да свикна,
макар че вече съм в житейския "обоз"! ...

Обичам те - сега, в тази секунда, в този миг! Обичах те и преди да се родя! Още тогава знаех, че и след като се родя ще те обичам с цялото си сърце и душа.. Познавах те. Възхищавах се на очите ти, таящи в себе си цветни градини. На нежни, но ранените ти ръце и на топлото ти сърце. Чаках те толкова м ...

Ти ли си тази празнота?
Ти ли си пространството, липсващо в душата ми,
нявга пълнещо я с топлина?
Бленът по теб лъжовен ли е,
или сърцето наистина те разпозна? ...

butterfly
scattering silence
with its wings
Zvonko Petrović
извор: ...

Безглаголна градушка
Вятър. Дъжд. Градушка. Май.
Облаци, оловно - сиви.
Чаши със коняк и чай.
И черни, като нощ, маслини. ...

Писна ми от евтини хора,
със липса на съвест и срам.
Двулични, коварни и без страх от Бога.
Признателност нямащи грам.
Ненаситни на гадости и самодоволни, ...

За да продължиш
"There the road begins
where another one will end"
Manowar - Master Of The Wind
Това, че днес умирам, е начало. ...

Не знаех, че бдиш над съня ми,
че цялата нощ си ме гледал
и вълнение още усещаш,
сякаш за пръв път ме срещаш.
Оставих ти тежкото бреме, ...

Мамон
Музо, възпей оня пагубен гняв на Мамона...
Мамон беше дива природа,
Златният демон.
Мамон беше вътрешен глас ...

Заплаках ли... или е от дъжда -
така се смесват всичките понятия,
понякога се чудя и в съня
дали съм будна или е проклятие.
Дали е рана, дето се лекува ...