Препoдреждам
историята
но не откривам
сянката на съня
още в началото ...

Какво ми идва да направя,
да поскачам, да нехая, да държа ръката ти
и търсейки следа да виждам ясно стъпките
оставени от Бог за нас, пред нас, след нас -
загадъчни и разни. ...

Дърветата, когато се целуват
и сплитат клони един във друг,
звездите горе весело лудуват
и порят космоса с неземен плуг.
Луната ги полива дяволито ...

В ДОМА ИЛИ НА КЪРА
Христо Кръстев Славов (хекредел)
В ДОМА ИЛИ НА КЪРА
Преди се раждахме в дома или на къра,
защото майките работеха докрай. ...

Морето си мечтаеше за теб,
за твоя мирис,
млечнобялата ти кожа.
За босоногата любов,
оставена сама на кея, ...

Чакането е
ненадминат занаят.
Аз съм Майсторът.

Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...

По Витошка днес
течеше протест.
Безработните и лелките
си искаха пейките ...
Много близо до тях ...

Киара Галиацо - Ние сме сега
----------------------------------------------------------------------------------
Autori: Chiara Galiazzo, Emiliano Cecere, Fabio Campedelli & Pacifico [Luigi (Gino) De Crescenzo]
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Аз си отивам само по веднъж.
Недей ме следва, стъпките ми парят.
Прохладата на плачещия дъжд
пътека за обратно не разтваря.
Отдавна на везните натежа ...

Отварям душата
Отварям душата за любов непорочна,
сърцето усещам неспирно тупти.
Отдавна разбрах от мен да започна,
обич, любов със сродни души. ...

Ще те обичам с всичките си утрини,
че любовта е повече от изгрев;
когато заревото пурпурно
от изток плътната тъма прониже,
една хвалебствена извира песен: ...

Там някъде в сърцето затаено, в някой ъгъл скрит...
Бисерно мънисто позлатено бе моята мечта и моят вик.
Аз знаех, че е там, но го забравих.
Не виждах светлината, не чувах вик...
После слях се с тълпата и остана само моят огнен миг. ...

Слънцето изгрява в очите ми.
С нежност осветява дните ми.
С трепет нов изпълва ме с живот.
С ласки, дълго чакани и мечтани.
В тихото утро отново желани! ...

Аз бях в най-светлото на изгрева.
В най-жаркото на залези танцувах.
В най-синьото мечтаех в небесата.
С най-истинското душата си изливах.
Небе и път към всичкото, което имах, ...

В среднощен час
дочух забравен глас,
гласът на съвестта
се вмъкваше в моята душа.
Като неканен гост ...

Опитах се да те забравя неведнъж,
но очите на разума те връщат,
подобно като всеки дъжд,
измил стъклата в мойта къща.
И отварят се картини от преди. ...

Младин Младенов бе образцово момче. Добре възпитано с добри обноски и добра кариера. Гордостта на семейството. Каймакът на обществото. Следваше законите безпрекословно. Не пушеше и не пиеше. Бе оплешивяващо рус със сини очи и добро телосложение. Правеше път и на мравките. Хората го харесваха много. ...

МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТО
В нефритено зелено облече се планината
и белеят скалите по стръмните склонове.
До съмване времето топи се, идва зората
и живителна светлина хвърля на снопове. ...

Обесиха поета. Днес. По здрач.
Въже, тълпа, площад и врява.
Той бе добър въжеиграч –
умееше да заблуждава.
Той бе добър плувец дори. ...

Аз искам девствено да ходят бели
обувките ми по света,
а хората, от злоба полудели,
да дебнат с черната боя.
Аз искам чиста да остана ...

Оцелях, ето някак, а си казах - дотук,
мислех - ето, било е кармично,
чаша вино, приятел, усмивка напук,
знам, Боже, знам - нищо лично.

Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, до ...

КЛЮЧОВЕ
(превод от македонски)
За да вляза незабележим в къщата,
ми трябва най-напред ключ от входната врата.
После ми трябват ключове ...

Вапцаров, ти си велик поет.
Кой е тоз идиот клет,
що терорист те нарича
и гаврата с теб обича?
Но ти мечтаеше за пролетен ден - ...

Първо –
прекършиха крилете ми
и ме оставиха
приземена в делника,
от който ме боли. ...

Едва ли някой
може, демокрацийо,
да те нахвали...

Пробождане
Пробожда ме отляво – като изстрел,
но няма кръв, дъхти на лавандула.
А аз лежа под син небесен шатър,
нефелна от житейския театър. ...

Няма значение
Няма значение колко богат си,
щом не споделяш богатството с брат си,
няма значение колко познаваш,
щом на приятел ръка не подаваш, ...

Знаех, че има страни, където не може да отидеш неканен на гости. Случи ми се преди години да отида в такава страна.
Пътят ми минаваше през гр. Витенберг. Знаех, че това е малък, но с богата история град. Там живееше моята добра позната Зоя. Спонтанно реших да спра и да го разгледам. Привличаше ме въ ...

Flowers beneath my window
Dancing in the flow
Of melody near-inaudible
The music of the wind exhaled
In the calmness of the night ...

– Добър дйен.
– Добър.
– Нии сме от фондация "*~~#**!@#~~".
– Не я знам. И какво?
– Ааам събирамйе пари за сирацити. ...

Любов ли бе?
О, беше, да!
И тази малка дума "беше"
убиваше и мен.
Убиваше и тъй болеше. ...

Горещо е – на плаж във рая с теб сме двама
и слънцето ни гали с истини.
Не казвай, моля те, че всичко е измама...
вълните ще са спомени.
Горещо е… а тялото ми шезлонг твой е... ...

Амстердам
Оранжевочервен, клокочещ кратер
с подземна гара под морското ниво.
Вечерен дъжд, примесен с бръснещ вятър,
охлажда молекулите в горещия бульон. ...

вали
слагам
ръка на плачещия прозорец
и
възкръснал клон очертава пръстите ми ...

В памет на жертвите на комунизма, в това число и на възродителния процес и в частност на баща ми!
,,Не човек, а желязо -
просъска агентът-фашист,
тихо мъртвият казал:
не - комунист!" ...

Да балсамираш собственото тяло,
ума да балсамираш със надеждите -
душата отделила се изцяло
по перпендикуляр към Неизвестното.
И да останеш строго вертикално ...

Тик-так... и часовникът замлъкна,
сритах времето му с крак,
нямам нужда от поредната заблуда,
нали уж времето е в нас?!
Събрах отново абортиралите мисли, ...