Импровизация
не ми е дадено да знам за да отсъдя
не виждам всички гледни точки
и затова до смях ядосвам се и сърдя
все аз подреждам пъзелови плочки ...

Танц върху вулкан
(експромт)
Луна нощ въздъхва- дъх недоловим,
вятър тих полъхва- звън необясним...
Жегата надвила- даже и нощта, ...

Кой те открадна мое, Лято?
Красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
се срамуваше от своя съпруг?
Пътеки няма към север. ...

Откъсвам роза, кървавочервена,
с кадифено плюшени листа.
С лъчите на луната посребрени
проблясват сто кристалчета роса.
Разпръсква аромат опиянена, ...

Не давай много съвети,
поета е с волна душа.
Той пише, чете и боботи
на измислени лоши неща.
Не тъгувай по своите неволи. ...

БАЙ ГАНЮ В РИМ
На мач едва ли ще го хвалите,
но ето – стана топ герой,
щом драсна си инициалите
на Колизеума Благой. ...

* * *
Стопирам залеза.
Надежди - ефимерни -
взривяват изгрева.
* * * ...

Разнищена същност
Омерзено време! Хора и мисъл
на похабена вече съвест....
Човекът в болка днес е написал
непозната за лъжата повест. ...

Горещо е. И задух - страшен.
Не трепва даже и листо.
Жарава тегне в пътя прашен.
Изгарям на едно место.
Горещо е, като в пустиня. ...

„ЕЩЕ НЕ ВЕЧЕР!“
В памет на Владимир Висоцки
Китарата на Владимир разгаря
енергия, живот и огън вечен.
Акордите в душата ми повтарят ...

Съществувам щом дишам, а живея ли питам
Има ли смисъл душа без посока
Мога и много и бързо да тичам,
Но любов в сърцето ми пречи да скоча
Имал си, казват, момиче за всичко, ...

Усетих въздишката ти
И кичурът се люшна,
ухото потрепери,
сърцето се намери,
извърнах си главата, ...

Аз съм това, което съм.Това съм аз.
Един и същ във всеки ден, минута,час.
Нещастен, весел, дразнещ и ентусиаст.
Безскрупулен, сърдечен, с власт.
Да, лицата ми са много - не всички са добри. ...

Клоунът
Тази вечер клоунът е тъжен.
Омръзна му да бъде все артист.
От цирка вече го болеше -
душата си усети като смачкан лист. ...

Мило коте - пеленаче,
плахо шава, нежно мяче.
Клепки още не отваря,
но си е на мама „Цàря“!
Тя не му се кара още, ...

Трепти вечерно въздухът в наслада
и нощ безлунна, потънала в разкош.
Звучи далече забравена естрада,
и ти със поглед малко лош,
напомняш за морските вълни вечерни, ...

Юли ще стъкне своята пещ.
Бели пожари в мен ще запали.
Всъщност едва ли ще разбереш
колко те искам. Едва ли, едва ли…
Там сред горещите летни треви ...

Моята юначна дъщеря
гордо вирна своята главица,
после неуверено се спря
и ръце размаха като птица.
Вдигна дупе, а след туй краче, ...

"[...] А когато най-сетне приближиха високите порти на града, той спря хода си, обърна поглед назад, и рече:
- Толкова време мина... Толкова дни, години,... столетия... Толкова лета и зими се изредиха, че не помня вече где заминах, защо я оставих, поради що пуснах ръката ѝ и позволих на вятъра да ме ...

Бяло слънце - пустиня е всичко.
Не харемът е повод за риск.
Ако всеки подреждаше срички,
кой ще язди под синята вис...
Кой ще носи живота на плещи, ...

Безгрешници
Ненаситни ореоли
над главите ни кръжат.
Кой за нас ще се помоли
толкова да не тежат! ...

Да избягаш не е лесно. Да заровиш всичко в миналото. Да си тръгнеш, загърбвайки спомени, които са те направили такъв, какъвто си.
Е, избягах. Дали ми беше трудно? Да. Най-тежко беше забравянето. Да се правиш, че не е било... както се казва - да започнеш на чисто. Как по дяволите се започва на чисто, ...

Тихо и бавно хлопна вратата.
Остана само тишината.
Озърнах се, видях самотата.
Така ли се случва в живота?
Ще се оправя, обещавам! ...

Разказвам сега за преживяното
Майка ми е вече мъртва, но това което ми казаха лекарите преди да изстине е, че виждам момента един човек, който живее последните си няколко часа живот.
Стомаха ми се сви на топка, сълзите ми започнаха да текат като река и кръвното ми се покачи. Гледах един жив труп, гл ...

Коя земя е най-красива, най,
що, без да я поливаш, дава плод?
Коя земя е рай
и храни българския род?
Обичам те, майко родино - ...

В един по-мрачен свят от моя това не би могло да се случи.
- Отивам до вкъщи, да си тегля един душ, а ти трябва да ме прикриваш от лекарите.
Другата жена погледна и гримасата на лицето и беше смесица от ужас, удивление и страхопочитание.
- Добре, ама нали все пак ще се върнеш. До няколко часа ще поч ...

Стих
Ти си стихът
който в любовна поема
искам да впиша
с красиви слова ...

За любов говоря ден и нощ,
за любов копнея всеки миг,
но как се случи късметът лош,
да ме споходи в този ден велик!
Ден, в който слънцето по-ярко беше ...

ЧАСОВНИКЪТ
Часовникът бавно отмерва живота...
В секунди, във рими, в любов,
в изпуснати мигове, в минали шепоти,
в самотен, безпомощен зов. ...

На чисто
Гласът ми осквернява тишината
на някакво измислено небе,
крепящо се на мигла от Луната,
във млечните зеници на слепец. ...

обзавежда(й) със
стихове всяко кътче
на душата си

Когато клонът се счупи,
потича смола -
сълза на живота.
Хората вярват,
че вълшебен лечебник ...

Понеже в любов съм заченат,
в кръвта си аз нося любов.
И всичките клетки ми стенат -
готови за устрема нов.
И всякое живо обичам, ...

Натрупах вече петдесет лета.
Но този свят остана си загадка
Тъй мъничко от него проумях.
А времето ми беше твърде кратко.
Ругаха ме на майка и баща, ...