Не,
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени. ...

Виждал ли си птица на дърво,
виждал ли си как с криле премахва,
виждал ли си черните очи,
как лети към небесата.
Дълго прелетно криле преплита, ...

Ако утре събудиш се, пламнал в лъчи
от слънце имунизиран срещу злите очи
недей се страхува, поглед не свеждай
нека слънцето към мен те отвежда
Ако утре усетиш, че ти липсва зората ...

От утрото прегърната,
в най-романтичния град,
на най-тихия мостик,
забравила за шумния свят…
Там искам да остана! ...

На летището...
На летището..
И ето тук съм сега.
Чакам приятелката любима.
А други майка, баща ...

Няма нищо в този дъжд,
напразно вън душата си излива,
а носеше усещане за мъж
и правеше тъгата по-красива.
Октомври е. Нормално да вали. ...

Понякога сънувам, че съм птица
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.
На хоризонта с тънък златен косъм ...

Днес тръгвам си от тук, завинаги,
без капчица вина и страх,
изгубих се във търсене на минали
решения, компромиси и грях.
Опитах всичко, дълго изтърпях, ...

Нима не знаеш, че вратата да отворя,
ще трябва първо леко аз да я открехна.
И ще притихна, за да чуя песента на часовоя,
ще се ослушвам за скрити разрези и цепки.
И ред по ред, аз всичко ще претърся, ...

Бях много водка пил... ...и тръгнах към бардака - два месеца съм работил, преведоха в картата заплата.
Пътьом срещнах проститутка.
Макар пиян да бях успях - бе грозна - и в сумракът го разбрах. Но нека...свирка ми направи...
Такси си хванах и пред бара стигнах, там поръчах скоч за двама и набързо аз ...

Щастлива съм, че имам, Боже, теб
и че със вяра просветли душата.
Че ме запази истински човек,
макар че пренебрегнах правилата!
Щастлива съм, че ти не позволи, ...

Тя:
„Океан!!!“...
Той:
„О кей, Ан!“...

Сред поляни от лалета
и небета от мечти
виждам все това момиче
с лешниковите очи.
Във косите ù красиви ...

Тъжен стих по *Фреди
ReмаТе
Какво е всъщност любовта
и кой какво за нея знае?
Умира в хората за миг, ...

Докато волно птичките летят -
колко тъжен е денят.
Към залез той отива
и мечта подир мечта заспива.
И аз за теб мисля в таз печал, ...

Слънчева сутрин скрита от черни завеси. Стая, малка, с липсващо „добро утро”. Рафт затрупан с различни маски – усмихнати, тъжни, весели, щастливи, плачещи, учудени нито една истинска. Огледало, пред което се оглеждам с всяка една от тях. Сменям първа, втора, трета, да, тази ми харесва – загадъчна. О ...

НОЩЕН ГРАД
Нощният град не понася канон и условности –
с дъх на липи и със пръски на скачащ фонтан
той ни изтръгва от стереотипа оловно сив,
в сюрреализъм за да ни обгърне нощта. ...

Не си отивай, моя мила!
Не си отивай! Остани!
Не ме оставяй ти без сила
и на сърце ми помогни.
Без теб душата се затрива. ...

До днеска беше
почти лятно време,
но във покоите на Есента.
Но за ден,
доде се разбереме, ...

Тази вечер отново ми липсваш,
във зениците трепка тъга,
чрез духа ти сияние плисваш,
и оставяш мъглива следа,
Спотаена във мене тъгата, ...

Душата ми е като стар албум.
Препълнен с пожълтели страници.
Разлиствам бавно, лист по лист
Долитат мисли като ято птици.
Изплува образ, мил и скъп. ...

Света се срути днес в нозете ми,
изкорени от мене всичко свято...
Дърво без корен от злобата премазано,
ранена птица в най-светлия си полет!
Боли ме, много ме боли от слепи истини, ...

Един задник наверно въздъхна,
чак сълза за окото ме хвана.
Как кажете ми, птица да хвръкне,
щам навярно е ядрен капана.
И започнаха всички да кихат, ...

Сбогувай се с раздялата ни,
моя нова нелокалност;
Частици сме и сме вълни,
прегърнали искрите на дуалност.

КОГАТО МНОГО ДЪЛГО
Когато много дълго бил си жаден
не можеш жаждата да утолиш...
Дори да ти предложат океана
в солта по-жаден само ще гориш! ...

Животът върви си, река бързотечна,
завихряща бързеи слепи. Поврат.
Повличаща клони и дънери тежки
коритото следва, не тъжен обрат.
Тече си реката през ниви, поляни. ...

МЪЛВАТА
Не, че съм подвластен на мълвата,
но онзи ден една такава чух:
с бурка черна ще ми забрадят жената
в мой харем, но туй е само слух. ...

Есента и в твоята коса...
В косата ти смолиста и разкошна,
унесен от игривия ти смях,
във утрото след Любовта среднощна-
внезапно косъм посивял видях... ...

Разпадът на душата ми започна.
В Джокондата на тъжния ми свят,
чрез антигрехове и непорочност
блокираш всеки път към всеки ад.
Съдбата с двата рога двупосочни ...

"Ботев"- Inferno
България? Какво е това?
Народ с история вековна?
Народ на лидери велики?
Народ? ...

Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...

Някъде там, по среда на пътека,
срещат се в тайнството двете души,
бродили в нищото хиляди века,
пак се откриха, да слеят съдби.
Тя, наранена и мъничко луда, ...