Обичам да пътувам. Много. Винаги съм обичал да го правя и естествено когато преди около година получих шанса да гостувам в Барселона много не мислих, а почнах да стягам багажа. Купих си самолетни билети по нета, подготвих някои документи и когато деня на заминаването настъпи, "цъфнах" доволен- довол ...

Той е вечно красиво разсеян...
Носи в джоба си смачкани листи
и понякога тихо си пее
или сам си говори със истини.
Във очи на момиче живее, ...

Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...

Рождения ти ден не ще забравя
Рождения ти ден не ще забравя -
към теб ме връща вечно памет гузна,
щом паднал, трябва пак да се изправя,
макар и понатъртен и охлузен. ...

* * *
на Веселина
Небето често си променя нрава
в този тъй жадуван сезон.
Тече концерт от птича врява ...

Като малки се
капеха... Оливат се
като големи...

На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...

Дъждът не мокри истинската същност
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина, ...

Хора без лица.
В кожуси на лисици.
Не протягат ръка.
Радват се на хорската мъка.
Завист на талази ...

Поетеса, кака Веса,
сложи късата пола,
после тури си червило
и към него полетя!
Спиридон поет отвеян, ...

Нощта е тъжна
Нощта е тъжна
виното искри
в чашите кристални,
неизпити ...

В този свят да страдаш
и да гориш отвътре
е нормално състояние
и не е нужно да си специален,
за да разбереш, ...

Тази любов, пазех я за теб...
Тази любов, пазех я за теб и винаги ще е така
Преди я пазех, сега я пазя и ще продължа да я пазя
Защото сърцето ми го знаеше, че ще те срещна, макар да губех вяра
Знаеше го, знаеше всичко, макар разума да не спря”Не”да повтаря ...

Дъщеря на есента
Ноемврийски изгрев
играе в очите,
твоята усмивка
ме пленява. ...

Едничка дума
Едничка дума трябва на човека
криле да му поникнат и да полети.
В живота да намери вярната пътека
и да постигне смелите мечти. ...

Утро
С изгрева се ражда деня,
след тъмнината идва светлина.
Отново ражда се надежда,
събужда се света сега. ...

Ще искаш ли с мене думичка да споделиш?
За твоите за моите проблеми.
Разбирам че все някога ще прегрешиш,
в нас бушуват хиляди дилеми.
Знам вървим по нашите пътеки, ...

Като гледах снимките ти чудни -
топлина в душа усетих.
И за спомен мил от очи умни,
що преди съм съзерцавал, се сетих.
И сега, от тез прекрасни изумруди, ...

Чувам българи наблизо да говорят.
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.
Обиждат се, но никой не разбира. ...

понякога усеща
че издѝша
и че изчерпва
пѝсарската нѝша
но въпреки това ...

О, колко тъжно плачеш, чрез капчуците.
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти? ...

Идеално начало на зимата -
Да поемем в различни следи...
С незаглъхнали песни по устните,
С изчервени от вино страни.
Ами... Толкоз. ...

На екрана планетата изглеждаше съвсем невзрачна, нищо и никаква сивкава топка с две планински вериги, море и обширна равнинна пустош, по която бяха разпръснати опърпани туфи храсталаци.
– Има ли данни за живот? – попита капитан Торвъс единствения си подчинен – млада жена на име Кейла Дийн, която изп ...

Нашето общество не си дава сметка, че:
– Най-незначителния проблем е инцидента "АТАКА-лидерите"!
– Любопитен е проблема с изборите и коалиционните политики!
– Значим е проблема в сектор"Сигурност"!
– Тежък е проблема "НЕК – американски централи и НЕК - ВЕИ"! ...

Безнадеждност
Несправедлив е животът,
майка му стара!
Цял свят робува на Идиотът.
Издавихме се в океан от поквара. ...

Как искам всички да запазя
спомени от мойто детство,
на внуците си да разкажа,
що значи думата човечност.
Помня, бях дете невръстно ...

Само ако пожелаеш
малко пролетно слънце
да разкаля пътеките,
по които кръвта
потича в сърцето ти, ...

Помирих се, че съм остаряла.
Повехнала и побеляла.
Процес биологичен.
Макар болезнен
и доста неприличен. ...

Ех, листа листа ...
трябва ли да падате през есента?
Умирате с въздишка откровена
доворшвайки приказната си поема.
Защо напускате живота пак? ...

Самотна пейчица във парка
смълчана тихичко седи.
И тя самата, като шарка,
стои красива отпреди.
Край нея есенните листи ...

Изсвирих си пръстите...Този свят няма мелодия.
Единствено призрачен шум и безрадостен смях.
Посях си крилете, от ранни градушки прободени.
Безплодното семе на всяка вина - разпилях.
Защо е ключа, който даваш ми в знак на доверие? ...

За теб се сещам все по листопад...
Когато виното кипи и тихо в бъчвите разпуска
си спомням топлите очи с на кестен цвят
и още – стария таван, ръцете, устните ти...
А после стъпките ни в лепкавия мрак ...

Нежен път
Скитам по нежният път на нашите чувства.
С ръка докосвам ласките топли.
и ничия ръка за друга нежност не ще докосне
самият теб насън или на яве. ...

ФАЛШИВО!
Вий питате що не потънах с „Титаник” и аз?
Ден-два преди срещата с айсберга цопнах през борда.
И давещ се, в ретроспектива се виждах тогаз –
бездарник с цигулка, скрибуцал нестройни акорди. ...

За тебе ще съм утринна омая,
и светла диря в зимната картина,
за теб ще съм началото във края,
красива истина, с окото зрима.
За теб ще бъда буря във морето, ...

Нима преструваше се ти редовно,
че толкова силно само мен си обичала?
Нима забрави всичко толкова бързо?
Дори изпратените съобщения....
"Довиждане" бе последната ти дума, ...

Заради една огромна грешка, пратена от дявола,
извършена от тебе и мене...!
Заради тази нелепа грешка и заради щастието отпреди,
страдахме нелепо, скъпо си платихме...!
Заради нея, загубих образа, който имах за тебе, ...

В тези студени зимни дни
искам да ме стоплиш.
Да сгрееш ръцете ми.
Да се гушна сладко в теб.
И да усетя парфюма ти. ...

Благодаря ти, че те има!
Че се усмихваш и туптиш!
Че на мнозина си любима
и в сетивата ми гнездиш!
Дано заслужим - небесата ...

Кой си ти, че да гледаш моето огледало?
Кой си ти, че да съдиш нечий живот?
Защо стоиш под сянката на своето его,
защо не покажеш себе си,
а се криеш под нечие небе ...