Трети път започвам да ти пиша.
Трети път, намачквам си листа.
Дядо, колко много те обичам,
с подарък ме дари за любовта.
Не искам много. Аз не лакомея. ...

Откос с думи...
/...не с куршуми.../
Поезия,
проза,
невроза в жанра. ...

Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...

Пр.
Чети!
Не си ти когато си прост
Ума ти избягва някак моя въпрос
Мълчи! ...

Звъня
Звъня и звъня, но никой не вдига,
Часовника гледам и кърша ръце.
Звъня и звъня, но никой не вдига,
Разтревожено гледам и бърша лице. ...

(из цикъла “Вицове в рими”)
В читалнята е пълно. Тишина.
Вглъбено поглед всеки е забил
във книгата пред себе си. Една
студентка явно, с вид наивно-мил ...

ЛЪЖИ
Една, две, три... Не ги броя отдавна.
Дълбаха пропастта си със години.
На първата повярвах. После паднах.
Болеше, но преглътнах. (чух „Прости ми”) ...

Подреждам гардероб със стари дрешки…
(Кое да хвърля и кое да задържа?)
Че кръпките добре прикриват грешки,
но дрехата превръща се в лъжа.
Изрязвам мислите от стари планове. ...

Мъжки свят
Навсякъде, "мъжки момичета" само.
Принудени, мъжката дейност да вършат.
Не търсят за опора мъжкото рамо,
заети на "мъжете", сълзите да бършат. ...

В безсмислието на нещата
оставил си ми само думи
мълчат и ми горят душата
говоря им а смисъла се губи
в безсмислието на нещата ...

Крушата
========
Окръгли се Луната от любов
и легна тежко в клоните на крушата
сред двора ми, опоскан и суров, ...

Студено ми е и съм в тъмнина...
Нещо случи се в този мрачен ден, нещо което изцяло
смрази и затъмни душата ми...!
Няма да говоря за причините, които искаха да изпитат духа ми,
а за тази която ми го взима... ...

Дон Кихот
Стига си се скитал по земята.
Виж, как намалява тоз живот.
Нашта зима чука на вратата,
а пък ти си моя Дон Кихот. ...

Наизлюпиха се Аз-овци
с будна мисъл, с ярко чувство,
та Славейковци и Вазовци
да научат на изкуство!
Че излюпените Аз-овци ...

Дни... само няколко от многото
изпълниха ни с цялостност една.
Сближили ни годините, пресякохме
невидима за другите черта.
Нарича се доверие. Отдаденост. ...

Демонична поема
Да жил, но жизнь моя
без этих трех волшебных дней
была б печальней и сивей
безсыльной старости твоей. ...

Веднъж един ,,поет"-леке
измислил стих за лекето,
така написал го добре,
че лепнал му се на лицето!
Знае се от стари, млади, ...

Ах, този нежен идиот,
все тъй живеещ- като скот!
Пари на масата остави
за сирене и за цигари,
и вън набързо се изниза ...

Можеш да ме помолиш за каквото и да е,
защото имаш ангелско сърце, което ми го подари с любов...!
Можеш да ме помолиш за каквото и да е,
да открадна секунди от слънцето и луната, за да се обичаме...!
Можеш да ме помолиш за каквото и да е, ...

Върху бялата ми риза
гледам– някакво леке?
Черно, мазно– не излиза.
И си казвам: "Айде бе.
Туй леке не се изчиства. ...

(посветено)
Искам да дойдеш по тъмно -
безмълвно до мен да приседнеш,
и лицето ми (толкова скръбно)
в ръцете си нежно да вземеш. ...

Добре съм, всичко е наред,
всеки път казвам така,
но душата вътре в мене,
тлее една голяма тъга.
Усмихвам се аз, но насила, ...

Из избуелите треви... Спомен за село
Дълго, дълго споменът ще лази
из избуелите треви
и в чувствата ми на талази
ще следват шеметни вълни. ...

Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме довери ...

Извайваш с пясък от думи
живота край теб, какъвто е.
Не знаеш дали е разумно,
но нали не заставаш на колене...

В тишината навлизам понякога бавно,
потъвам в мисли, в живота сега.
В сърцето, в душата слагам по равно,
понесен от днешната буйна река.
За малко се спирам на кратка почивка, ...

ЛЮБОВЕН ТРЕПЕТ
Нощта е тъмна и безлунна.
Но ти ела, Любов безумна!
Разсей ти в мене страховете
и ... да посеем греховете. ...

И нито дом се вижда, ни река, ни езеро,
пустиня само, легнала на пътя мокър.
Завърнах се със спомен, а съм в замръзнал гейзер.
Дали ще позволи отново да го стопля?
.

Есен лека печал ми навява
и болка от мисъл тъжна се появява -
че животът хубав е, но кратък
и с тихо примирение и кротък
аз мисля:туй е на природата закона, ...

Отивах си, но връщах се със вяра.
Умирах, ала съществувах пак.
Бях просякът, но бях и царят,
мъдрец, ала и същ глупак.
Вдигах се, ала и падах ничком, ...

Всяко утро, всеки следващ ден,
всеки миг, във който още дишам,
знам, че искам малко - просто теб!
И сърце, с което да обичам.
Нямам нужда от безброй лъжи, ...