Глухарче ли са моите мечти,
когато с твоя дъх се разпилеят?
Ще може ли една да полети
в очите ти - очите ми да сгреят?
И в ромола от нежност - дъждовит, ...

Как зачука тука попа*
толкова напреде?
Да не мога да закотвя
върху гредореда
знамето ни с китка есен ...

Музиката която правим няма аналог за сега, нещо ново е и се надяваме да сте по-отворени към новите неща.Стилът нарекохме "Trip-Trap"
За подкрепа - https://www.facebook.com/pages/Original-Ideas/374149182667721

Така ми липсваш - тиха и омайна,
единствена, която ме усеща.
За всички други ще остане тайна
мигът на първородната ни среща.
Шумят морета - шепнат и разказват ...

Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!
Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.
В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръче ...

Пазя те в прегръдката си на съня
Самo там си мой..
Само там виното и хляба си за мен!
Трябваше да те измисля отначало
Трябваше да те оплача отначало ...

Когато се отчаеш, залинееш
или тъга те навести.
Когато вече забравила си да се смееш
и мъка и старост тежат на немощни плещи.
Когато радостта на миналите дни изпепелява. ...

Хората много се кискат в болничните отделения, не сте ли забелязали. Вместо, както си му е редът, поне там, а не по офисите си, да се жалват на воля от здравната система, която ни убива методично; вместо да си описват един другиму надълго и нашироко характера на заболяванията – от първите симптоми д ...

"Хляб и зрелища" - добре звучи...
"Ръце празни, но пълни очи..."
С това отвръщаме на древната сентенция
(все пак сме си... балканска ентелигенция...)
Идеални сме и щракаме със пръсти ...

Под зелената шапка на Времето
Под зелената шапка на Времето балансирам на пръсти
и протягам високо ръцете си, до небето да стигнат.
Да отхвърля от себе си бремето, извисило си ръста
над неслучени мигове, гледащи през решетки от мигли. ...

АКО...
Когато си отида -
не скърбете.
Копняла съм...
светулчената дреха. ...

Отпили глътка от първия дъжд на лятото -
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се - пияно от размисли. ...

Нарисувай ми сърце
Можеш ли сърце да нарисуваш,
Художнико, рисуваш ли със кръв?
Сърцето ми оставям го пред теб
и нарисувай за стената ми портрет. ...

Нима наистина е толкова късно?!...
Нима пропуснахме онзи вълшебен миг, в който съдбите ни щяха да се слеят в едно. Мигът, в който любовта възкръсва и обрича душите ни на вечен живот.
За този миг бленувам всяка нощ! Но уви!!!
Сега самотна се скитам по брега на морето! Но все още усещам вкуса на устни ...

Смисълът на живота*
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е теж ...

Добър вечер, стрино мила,
днес за теб съм се сетила,
много време се измина
откак тръгнах за чужбина.
Няма за какво да крия – ...

Почувствах се отново жива
след твоята слънчева поява.
Учиш ме, подкрепата красива
ме кара дълго да мечтая.
Показваш ми по начин непонятен, ...

И топло е като през пролетта,
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.
Не мисля, че ми трябва светлина,
над тебе виждам ореола огнен. ...

Често пътуваше. В голяма част от пътуванията те придружавах, гледайки унесено през прозореца и с изпънати крака на таблото. След това кротко заспивах и се сгушвах на седалката, а ти ме завиваше със сакото си.
В друга част от пътуванията не те придружавах. Тогава се сърдех, че заминаваш, че ме оставя ...

Обещавам да се науча
като гладно коте за ласка
да поискам и да получа
тиха нежност без мярка.
Обещавам повече да не зъзне ...

Моето послание е просто,
желая да навдигнем си главите и да видим,
че надвиснало над тях е нещо много лошо.
Подтискани сме още в зародиш,
наложеното мнение от горе сляпо следваме. ...

Вървя… трънлив пред мен е пътят -
тук камък, там бодливи храсти.
Един ме срещне и отмине,
друг едва изрича „Здрасти”.
Вървя… не ме смущава пътят, ...

ТЕКУЩ ГЕРОИЗЪМ
Смелото му решение предизвика всеобщо възхищение.
Мъжете се спогледнаха.
- Никога не съм предполагал, че е такъв смелчага! – каза с нескрита възхита един от тях. Пушеше електронна цигара и не носеше очилата си, въпреки че почти нещо не виждаше без тях.
- Той е човек с позиция, с герои ...

Сърцето ми свободно е -
и пак е ден,
щом счупих му оковите,
духът ми се събуди прероден.
Въздухът гърдите ми изпълва, ...

Т Е С Е Н Е А Д Ъ Т
Бог търси място за провинени...
Ада ще трябва да разширява.
Ако сте още непроменени,
не ще се скрийте в Божия Слава. ...

ЖИВОТЪТ КАТО АВТОМОБИЛ И НАЧИН НА УПРАВЛЕНИЕ И УПОТРЕБА
Ако животът е автомобил, то трябва да се кара на високи обороти и с пълна газ! Спазвайте правилата за движение! Заобикаляйте препятствията, за да се избегнат катастрофи! При лека катастрофа се молете за добър майстор. При тежка, други ще се мол ...

Самотно тяло без душа,
дъждовен май без пролетта,
усмивка разцъфтяла от тъга,
протяжна песен за смъртта.
Лъжа без чувство за вина, ...

Ах, този славей сладкопоен,
от всички птици най-спокоен,
рано сутрин той пропява -
със себе си се сам надпява.
Скрит във сънените клони, ...

Причината, която кара мисълта, фантазията и надеждата да се гонят с невъобразима скорост...
Ти там си! Някъде... И пак четеш,
а аз пък тук - зад листа... За тебе мисля ти коя си... И къде си?
Дали ще мога някога да зърна твоето лице,
или ще продължавам монолози да създавам за пиеси... ...

Виж! Какво съм виновна аз,
че си женен, Иване!
Ще научи жена ти за нас.
Все едно, ще ни "хване".
Този свят... е една суета. ...

По улицата ходят боси
бедни деца, всяко проси.
За тях и за сираците забравяме,
само на някакви мутри се кланяме.
Отечеството ни е в опасност, ...

Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...

Достатъчно е само да те видя
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.
Достатъчно е пак да те прегърна ...

Този живот е единствено мой.
И го живея както си искам.
Аз казвам, има ли, няма ли Бог.
И го казвам, защото ми стиска.
Аз казвам кога да е ден. ...