- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...

Почувствах аз, че не така живея!
Душата ми в окоп се окопа!
Бях спрял, и свойте знамена да вея!..
За тези дни, сега ме заболя!
Потърсих други истини в живота. ...

Море през август
С морето всеки август имам среща,
като да съм на рандеву с момиче.
За друг – отмора в лятото горещо,
за мен то част е от живота личен. ...

Приеми ме добра и различна,
аз не нося напудрена маска,
предпочитам да бъда безлична,
а не с чужда, фалшива окраска.
Приеми и, че мога да страдам ...

Пропяват третите петли
и аз се будя във леглото.
Зората вече просветли
и будно става си селото.
Една каруца в пътя там ...

Уморени ръцете не галят.
Искат, но като огън парят.
Очите, присвили зеници -
нищо не виждат - бягащи птици.
Сърцето трепти от неволи. ...

Приличам ли
Приличам ли ти на садист,
Или на дрипав гангстер от квартала,
В душата ми цъфти артист,
Достоен за една концертна зала. ...

В едно метро ...
пътува мъничка принцеса…
прегърнала уют на мъжки глас,
пременила се във чудесност
бленува спомени в захлас ...

Съвременници
Защо напрегната съм още?
Поглеждам- вече полунощ е,
а през закритите клепачи
усещам, как без сълзи плачеш. ...

нeка помaзвaт
(Лeлка) Cтиходèлка и
(Чичкo) Лиpѝчкo

Homo sapiens
Днес, слънчев ще бъде денят.
И в душата ми, слънце ще грее.
Върховете пред мен ме зоват.
А там и дърветата пеят. ...

Единаци
аз и ти носим овчата кожа
нея я стрижат любящи овчари
вие вълкът и у мен и у теб
срещу всички уютни кошари ...

Сънувам те - най-будният ми сън,
отворените мигли потреперват.
Единствено чрез теб излизам аз навън,
извън реалността, която ни отмерва...
Вселената е само мащеха за нас - ...

Сладост
Тази нощ създадена за двама
Ражда страст и малко драма.
С нежен танц докосвам аз звездите
Мога да ти прочета греха.. в очите. ...

Нощ. И звезда.
Лунна пътека;
и конната езда
по мъгла мека.
Тишина, звън. ...

Изпращам думи любовни по вятъра
да се сее любов по света,
да никнат чувства любовни в сърцата ни
да мислим любовно за дела от любов!
Изпращам думи любовни по вятъра ...

Приятелка на тъгата
Първа приятелка съм вече на тъгата,
С нея дишам, плача и живея.
Заседна като камък във краката,
Рече : Слушай мойта алинея! ...

В тоя ден, когато ще отключа
последната врата пред мен.
Ще коленича, бели членове ще сключа,
и за първи път... ще бъда победен...
Ще бъда много мъртъв, в тясна дупка, ...

Ти сам избра житейската пътека.
Ти сам избра морето да плениш.
Бъди щасив и съхрани човека
и постарай се, да го отстоиш.
Че хищници населиха земята ...

Хайдушка есен
Вятър върлувал снощи в гората
в сив ямурлук от мъгла,
шумките тръпнат слънчево златни –
нанизи лятна нега. ...

(това е продължение на предишните части)
Сигурно се чудите защо изобщо съм си измислил въображаем приятел. Нима просто съм искал да бъда сам? Ами дали в началото ей така, на шега, съм си представил едно малко момче, горе-долу на моя ръст, с протрити дънки и тениска на „Костенурките нинджа”, с кестен ...

Черното стояло ми добре,
но бялото обичам повече,
защото е обагрено с чисти* цветове…
и черното е цвят нали?
По–различен е от другите, ...

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

Зад всеки ъгъл - овдовели мечти
Дрипави усмивки накъсани
От забравяне
От пренебрежение
В очите на детето се чете забравената сладост ...

Пареща следа
Аз тичам след залеза вечерен.
Искам да се надбягвам с изгрева.
Вървя по твоите стъпки бързи.
Да те достигна не винаги успявам. ...

Красотата е в постъпките, а благородството – в красотата.
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...

Тази бяла циганка на надеждата
все ме мами по неутъпкани пътища…
Сънувам те често сред люляци, а е декември –
дори и неделите – са само студени прегръдки…
Аз не страдам, ...

Невъзмездèно,
злото си вменява, че
е насърчèно...
Невъзмездено,
злото си вменява, че ...

Той мълчи, отдавна мълчи,
от годините онемял.
Във очите му топли искри,
а дълбоко в душата печал.
Има олющен прозорец ...

Ще си тръгна. Ще хукна навеки
по пътя обрулен - с покой,
с една надчовешка утеха,
че този свят беше и мой...

Едно писмо към всички, които осъзнават защо са мързеливи и към всички, които искат да се замислят защо са лениви. Какво представлява мързела? Може ли да те обиди факта, че някой ти е казал в лицето, че си мързелив? Това са въпросите, по които искам да поразсъждавам днес. Погледаното от различни глед ...

ТОВА СЪМ АЗ
Край мен обичам да кипи,
да вият силни децибели.
И всичко яростно да ври -
чернилката да се избели. ...

Хей, сладурано, я топката подай насам.
Да ме е срам ли? От какво да ме е срам?!
Аз също обожавам да лудувам,
да пея силно и мокра под дъжда да потанцувам!
Преди да стана мама, аз също бях хлапе ...

Да те преглътна....
Помолих се дъха ти да преглътна
И го преглътнах, и живях...
Но сякаш из мъгла безпътна
Се лутах, лазех и вървях... ...

Невидима душа
Смачкана, отхвърлена, ненужна –
питам се живот ли е това?!
Болката сърцето ми пронизва,
уви, че крещя, никой не чува. ...

Брегът осиротява
След лекомислието на Деня,
брега осиротява.
Пред мен,...
ръце потрива само ...

Понякога...
Понякога откривам дрипи..
Захвърлени в душата на момиче ...
Отскубнати самотни звуци
В търсене на някоя ...различна.... ...

В порой от спомени те нося,
а времето е придошла река,
от него сякаш милост прося,
а то в забулени лица
приижда на големи капки, ...