Пиша само, когато тя ми заповядва.
Музата.
Като морска вълна нахлува
в моята душа.
Залива ме с огнени слова, ...

Размисъл
Нощта е уморена. Влажна и мъглива
капките вода са сълзи на тъга
свила се по ъглите дреме и заспива
а после иска само Тишина ...

Въпросите заспаха без отговори.
Крилата се разпериха без посока.
Душата отдавна ми проговори
и мисълта ми стана широка.
Отговорите се събудиха без въпроси. ...

В бяла ваза с маргарити
красота разплискахме.
В бели свещи
огън разпалихме.
В бял воал ...

Solitude in the dark of a room
Somewhere scars are the lids of sleeping wounds
Ingrown, craving to wake and see
As someone struggles to lull them back to sleep

Все тъй безжизнен е пейзажът
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж ...

Родното ми село,
сгушено в падинка,
Горочевци се нарича,
на рай прилича.
През него тече ...

ОГЪН
Не знам дали си тази, от която имам нужда,
дали са спомените вече с прах покрити,
дали за мен жена си свята или чужда
с чувства вечно във мъгла обвити? ...

Цирк
Опънаха шатра
на три преки от нас.
Цирк ярко нашарен –
разлистен наопаки храст. ...

В сянката зад дувара,
където никне коприва.
Дето пикат всичките кучета,
и слънцето я подминава.
Зад студените камъни, ...

– Любовта ни лети
над гори и поля,
над морета и планини,
над океани и суша…
Музиката ти я носи ...

С *уй на морски възел вързан
тръгнал Грую на море
и по пътя много бързал,
Пена да не разбере!
Как усети баба Пена, ...

Цингарела
(вариация по песента)
Керванът спря по икиндия-
конете със копита рият,
наскачаха набързо хора ...

42 СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Препусне ли горе луната,
Да гони в тъмата звезди…
Нощта запрегръща земята,
и в мене се гонят мечти! ...

Понеже е англичанка, вдигна се шум.
А на убийства на стари българки има бум.
Щото на полицията и съда "ни" толкоз им пука,
че роми сгазили са лука.
www.novini.com/_402214

Идвам при кръста. При Голготския кръст.
Идвам смирена и пълна с надежда.
Знам, греховете ми тук са – висят.
И всяка болка от мен се изцежда.
Непозната бе тази утеха за мен. ...

ако ме изоставиш
ще тършувам
във хралупите
за забравени сънища
и забравени спомени ...

Нямам вече нито муза,
нямам и желание
да пиша в рими думи
и послания.
Имам нужда само ...

Навярно луд ще ме изкарат,
че не мълча когато се мълчи.
На парламента действията парят
и нищо да се случва не личи.
Народът изнемогва, но си трае. ...

Когато си повярвал в тайната любов,
която може да е даже малко луда.
Не в тази с рамката от златния обков,
или пък другата започваща с принуда.
А истинската. Онази, без логика и цел, ...

ДО БРЕЗАТА
- Кога ще престанеш най-сетне? – питаше я мъжът, свил се на кълбо върху един стар дървен стол в хола. – Знаеш, че те обичам, всяка твоя изневяра ме докарва до лудост, не издържам. Моля те, престани да ме измъчваш...
Гледаше пода, говореше сякаш на себе си, главата му леко се поклащаше. То ...

Какво е Музата за мен?
Щастие за моята душа.
Какво е Музата за мен?
Болест, която накара
моето сърце да страда. ...

Било, каквото е било.
Най-хубавото ще личи,
дори да си е отишло.
Историята ще мълчи,
но архивите са стриктни – ...

Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани ...

Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...

Безработица
Много мънкат, други се оплакват,
че няма работа затуй стоят.
Те така очакват -
на тепсия да е поднесат! ...

Уморих се да гледам,
как народа си мразите.
Време ви е вече
здраво да загазите.
Уморих се да гледам ...

По мегдана на моето време
Вървя из мегдана на мойте сезони
и срещам дни приковани с пирони -
полюшват се вишневи клони в розе,
и в локвички-сълзи шляпам с боси нозе. ...

Спиш ли, българино? Спиш
завит със завист и омраза.
Замръзнал и в безсилие мълчиш,
и псуваш Господ, че те е зарязал.
И стискаш в ледени ръце ...

Хиляди парченца
хиляди мечти
в хиляди моменти
и дори повече съдби.
Горящото сърце кърви. ...

Колко ли струва
Влажен есенен ден.
Виждам те застанал до мен.
Докоснал всякоя струна....
Плачът на цигулка - всяка дума. ...

Всичко си отива някой ден,
нищо не остава на земята.
Песента ни пята, недопята
друг подема подир теб и мен.
Като дъб от буря повален, ...

В мотелска стая с приглушена светлина
две тръпнещи тела се наблюдават.
Готови душите си да предадат на Сатана
и да изхвърлят всичко, що притежават.
Свян и опасения са погребани дълбоко. ...

Рисувам със усмивка и въздишка,
извайвам с прошка и сълза,
с най-нежната душевна нишка
портрета недовършен до сега.
Очите виждат във анфас, ...

Когато се погледна в огледалото, се чудя –
аз живея ли реално или във заблуда?
Всеки ден сменям маски,
навярно, за да свалям различни мацки.
Но лицето пред мен сега бе друго, ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
Проблясък в мрака
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
- Добър ден – поздрави люб ...

Смисъла на живота ми
има своя любов...
В очите светулки си има.
Порасна бързо сина ми,
вече мъж е готов ...

Диря в морето остави нашата мимолетна любов,
вълните на душите ни сблъскаха се сякаш в скали,
от яростен тътен не чу ти моя зов
и остана в пространството викът ми към тебе, нали?
В лодката, която ни носеше леко по водите тъй топли, ...