Тиха зима. Не фучи и не вилнее.
Миражите ѝ-истински са случки.
Глупакът, как да знае,
че ледът ѝ реже му вените?
Облечен още в детските си дрешки, ...

Чико Чиков лети
Тъмна африканска нощ се разстилаше над летището в Хараре. Дежуреха само няколко диспетчера с черни лица и бели униформи, състоящи се от бермуди и памучни ризи със снежна белота. Небето синьо като печатарско мастило беше осеяно с едри звезди, като тия над Фамагуста. В нощната тишина с ...

Cannonball
Still a little bit of your taste in my mouth
Still a little bit of you
laced with my doubt
Still a little hard to say what's going on ...

Ständchen
Ludwig Rellstab (1799-1860)
Серенада
Лудвиг Релщаб (1799-1860)
Leise flehen meine Lieder ...

Зад молещите очи на кучето,
бездомникът се прави на заспал.
Слънцето бясно нагряло е кутията.
Монетите след залез ще се разтопят.
Накрая очите се разплакват- ...

Бъди нестихваща лавина от любов!
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,
за времето, което ни изпепелява.
Накарай ме да съгреша със дива страст, ...

Маргаритка - любопитка
се зарейва в синевата! -
Засиява, осезава
и целува необята!!!
Маргаритка - любопитка ...

Днес бях някакво малко дете:
С панделка кукла и златно звънче.
Говорех със птичките, мечтах и летях,
Исках единствено да бъда сред тях.
Днес бях някакво свежо лале. ...

Чаша вино, неделя вечер
саксофон и самота
и истина една
живота е илюзия и суета
Чаша вино за размисъл в нощта ...

Ти дойде, а... не вярвах; не чаках дори... но дойде.
Върна се от дългия път уморен.
Задъхан от дните фалшиви.
Ръката ми леко докосна.
Спрях се пред теб. ...

Ежко
Ежко се събуди гладен,
поразкърши сто бодли,
а росата - душ прохладен,
истински го ободри. ...

Не съм те чувала отдавна
и дланите ми
са набраздени от следи –
помнят стиснатите палци
от миговете, ...

Беше поредната съботна утрин в занемареното крайградско сиропиталище – дом на десетки млади души с различни истории. Десетки различни истории се подслоняваха под рушащия се покрив на студената сграда. Десетки нечути гласове са изоставени в мизерията, лишени от любов, лишени от радост и възможности. ...

БЕЗ ТЕБ
Понякога обичам самотата
но тази днес, ужасно ми тежи!
Кажи ми, как да продължа нататък
като и тишината в мен кънти! ...

Имало едно време един болярин. Млад и хубав бил. Снажната му осанка внушавала преклонение. Острият му взор пронизвал загадъчните воали на далечината . Точният му лък можел да уцели желъд от хиляда аршина. Просторният му дом сякаш бил изваян от морската пяна, в която се разбивали вълните пред него. З ...

Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми. ...

Съвестта ми мъртва я видях,
просната и бездиханна,
обгърната в настъпващия грях,
надвесен върху стъпките и – пролет ранна…
Поискала бе повече във черно време, ...

Аз ще бъда за тебе
тихата утрин на юли
в снежната нощ на декември,
на прага, когато се будим
и сънуваме в бъдеще време.

Страховете пируват с моето минало
впили зъби до кръв и не пускащи нищо
зле нахранени с мрачни предчувствия
сякаш искат да бъдат признати за "нещо".
Страховете пируват с моето бъдеще ...

Когато искаш да почувстваш топлина,
но не от чиято и да е ръка,
ти препускаш и не спираш,
усещаш нужда да събираш,
погледи, усмивки, гласове, ...

Аз не живея,
аз съществувам
и не помня довчера коя съм била
и няма смях и почивка, дори чума,
която да разпали моите сетива ...

За съжаление през последните години за българската действителност е факт следното: Наблюдаваме два процеса, два лъча на дехуманизация на обществото - чалгаризирането, от една страна, и псевдодуховността, от друга. За мен вторият процес е много по-опасен и страшен, защото трудно намира алтернатива. Т ...

Бяла лодка
плава през света.
Носи и утеха,
и тъга.
Две лица са ...

КОНСТАТАЦИИ
Недоцъфтели кактуси -
Разпятие.
Бездомен дъжд -
смирено песнопение. ...

Най-тежкият ти дълг е към дете..
щом мечтите му жестоко си ограбил..
и разкъсал си света му ти на две,
отрязвайки крилете му на ангел.
Най-тежкият ти дълг е към дете.. ...

Не бързай! И не се гневи!
Смъртта ще дойде да ни вземе.
Сред уморените треви
ще легне друго, прашно време.
В прахта ще са заспали, знам ...

Пред мен беше Тя - прекрасна във формата си, с нежни, натурални извивки, свежа като утрото, млада като пролетта, в уникален бледорозов цвят, с дребни капчици по нея. Розата. Твоята роза! Която не взе, защото не можеше, не че не искаше. Която носеше моето послание, моят съкровен изказ, нежността ми, ...

Животът с мен шега си прави и смее се от все сърце
Отне създателя ми набързо за година, две
остави ме да се грижа и за още едно творение
Не знам, необяснимо е, намерих сили някак
Бях майка и баща, за мен, за него ...

Пенсионер социално слаб
няма пари за хляб,
а депутатите като него не гладуват,
затова и толкова за него умуват.
Когато е за техните интереси - плам, ...

Моите корени още са жилави –
от дълбокото сокове черпят
и противят се на силите хилави
да ги изтръгнат, да ги зачеркнат.
Моите корени – древни и шипести, ...

Не вярвай във Ада.
Във рая пък - хич.
Душата - награда,
но тя е и бич.
Във тебе е Ада ...

душата ми
е
там
където си
и ...

Отзоваване на Принца
Принце мой, сто години те чаках,
та живота ми малко да живне.
Но привърши в мазето коняка,
изтрезнях и не мисля наивно. ...

Все още слънцето във двора се е спряло.
От запад, черен облак си тълпи.
О, сякаш всичко е наоколо горяло...
И огъня на лятото край мен дими.
С конете си в небето е Свети Илия... ...

От тихото изплува самота –
прозя се, поразходи се и седна…
обърна в ежедневие деня
и кръсти светлината непрогледна.
Опита се във вечност да пребъде, ...

Искам те
Искам те, жадувам те
ела, остани и узнай,
сърцето странен пътник е,
мисълта отлита в рай. ...

Аз все съм преизпълнена с разбиране.
(Кога ли, някой мен ще разбере?)
Светът ми се мени с нереагиране,
а аз стърча сред него като свещ.
Надеждите ми – капки восък слизат ...

Избор
Получи покана в дворец да гостуваш.
Реши да приемеш.
Приятно ти беше дори.
Изостави малката къща. ...