Не, не съм перфектна любов,
викам, ревнувам, чупя и блъскам.
Не, не съжалявай, любов, че си ме изпуснал.
Не съм скромна любов - много мъже изгорих със жарта си.
Аз съм онзи паралелен живот, който сънуваш в съня си. ...

(По “Любимият цепи дърва” на Камик)
Понеже времето безмилостно лети,
а синоптиците предсказват люта зима,
додето още слънцето блести,
аз си измислих прелестна любима! ...

Това нещенце ми хрумна като идея във влака Видин - Враца, и нахвърлих идейката на таблета, а после една приятелка ми каза че правят една 8 битова игра, и си търсят човек да направи съвсем късичка коледна весела песничка като съпровод към играта, и аз я доразработих само с MIDI звуци, ама в крайна см ...

Пълнолуние в морето...
Разпилени бели лилии
на морето по водата,
затрептяха, посребрили я
с нежността на белотата... ...

Сред звездите беше с нашите крила.
Сега до мен заспива сгушена.
Как мога да заспя така,
когато толкова очи ме гледат влюбено?
Разбрах, че я ревнувам, завиждам. И мразя! ...

Копнежно
Навън нощта прегърнала е тишината,
звезден прах се сипе от копринено небе,
луната пълна е и сладострастна
и сякаш ни подканя за любов със теб. ...

Сълзите ти са станали кокичета…
вървя по стъпките ти и ги виждам.
а думите ти – пеещи момичета,
пързалят се по тишина ранима…
Луната пуши заскрежени мигове. ...

Няма те.
Сама изпратих те до влака
и купих ти билет.
Когато колелата чух да тракат,
пожелах ти пътят да е лек. ...

Нека днес да се мълчим...
Искаш ли да потанцувам?
(с този мой прилепнал клин
още ли ще се шегуваш).
Настани се там удобно, ...

Моята малка дъщеря,
тихичка и мила.
Но се бори с върховете,
все на трудното хоро.
С раничката на гърба, ...

С времето скитам се в крак,
обичан и мразен от хорски рояк
аз пия и пея, до късно лудея,
веселяк съм и тъй ще живея...
... ...

В бъдещето.
Ще бъда пак докоснат от любовта.
Всяка сутрин с изгрева на слънцето,
пак ще се усмихвам.
Ще се усмихвам и мечтая. ...

Разкажи ми приказка, татко.
Нищо, че съм голям.
Твоите приказки сладки
още от детството знам.
Искам с гласа си магичен ...

Зверовете на омразата
заразяват с вирус разума.
И лудуват бесни демони.
И войната вечно дебне ни...
Войнолюбци са деспотите. ...

Болна, уморена, мрачна
душа, разхвърляна и страшна.
Душа, незнаеща защо.
Душа, която знае всичко.
Хубаво и лошо знае, ...

Тежко му е на сърцето,
останало само,
без топлината твоя
да живее,
в пожар линее. ...

Приятно ми е! Нека се представя -
онази съм, която ти плени
там... някога в уютната дъбрава
красиви думи, дето ù реди.
Приятно ми е! Колко си различен!? ...

Никога не съм разбирала от класическа музика. Знам имената само на най-известните опери и композитори, като много рядко мога да разпозная някое произведение само със слушане. Може би нямаше кой да ме посвети, може би аз не отделих нужното време за този жанр. А може би трябваше, защото имам едни свои ...

Пораснах още малко вчера
(или смалих се, знам ли),
изкачих се още сантиметър,
а душата ми се смее
(или ме подиграва): ...

Една сълза
превърна се във смях;
разпръсна се във мен като бутилка,
напълнена с гърмяща смес.
Една ...

Глава 5
Послушах го без да мисля особено и се метнах на задната седалка на големия джип. Не знаех дали въобще някой ни преследва, но в момента можех единствено да се доверя на близнака си. Той седна зад волана – о, не, сигурно щеше да кара ужасно откачено – а до него на предната седалка седна азиате ...

Моят разказ във фентъзи-сборника "Мечове в града", издаден през 2013 година от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се в ...

Аре стига, бе! - 2
Както и да е! Дръпнах се настрани от касиерката.
Преброих си парите. Сто шестдесет и два лева. Сметката е сто и осемдесет. Не ми стига двайсетарка.
"Аре стига, бе! Защо дадох пари назаем на кифлата Кристина"?
Излезнах от касата и се насочих към спирката на тролея. ...

Насред нощта, когато даже
звездите са затворили очи,
когато закъснелите косачи,
заспали са сред дъхави треви,
когато черното е тъй магнитено, ...

Когато ме боли и сърцето кърви,
тръгвам сама в нощта
и след сянката си вървя.
Тъмата тялото прегръща,
вятъра косите гали ...

За тебе, съм вече никой,
но за мен е друго.
Това съм, все същия – аз.
Разпитващ.
Даващ съвети. ...

Колко лесно щеше да бъде, ако Животът ни се превеждаше всеки месец подобно на заплата по картова сметка. Получаваш превод, отиваш на банкомата и теглиш - 30 дни живот. Така всеки ще знае, че има 30 дни - нито повече, нито по- малко. И ще живее някак с тези 30 дни до следващия превод и месец. Колко л ...

It drives me crazy
How can I say that to you
I can see though your eyes
That you don't love me
As I do ...

ВРАБЧЕТА
Гледам аз под мойта стряха
две врабчета долетяха.
Тези малки птички мили
от студа се бяха скрили. ...

Додеело ми е, майно ле,
всеки ден, в школото да ходя,
тежки домашни да пиша,
трудни задачи да смятам,
и теореми да уча! ...

Върнах се след толкова много години...
Но тук вече нямаше никой и никого,
с когото можех да припомня всичките
тези спомени.
Спомени, които исках да пробудя, за да ...

Какво се чува, щом престане
шумът на улици, площади,
и над планинските ливади
когато секне всеки звук?
Парче земя сред океан е, ...

Всичко,
което правиш,
е заради някого.
За да намериш себе си,
трябва ...

Девет цвята небе
над дъждовните корени -
девет буйни коне
със очи непокорни.
Девет луди живота ...

Само веднъж видях баба да плаче. Бях на 11. Сурова жена беше тя. Няма да те прегърне или да ти каже добра дума, когато ти е тежко. Животът я беше направил такава. Но ето там на двора, нещо в нея се промени.
Стоях на топло до печката и както ми беше заръчала, разбутвах жарта, та да се изпекат равноме ...