Обляна в гланц от лунния прашец,
непосвенùл се щедро да се сипе
връз тялото ù, струна за ветрец -
жена; среднощния разпалва ритъм.
Лежи; бедрата, спускащи се плавно ...

Запалих огън - така да си гори. Душата ми е пак гореща.
Поспри до мен - до ранните зори. Искам да ти кажа нещо.
Сънувах Бог... сред Райските треви. В нозете му за прошка молих.
Той ми прости... с любов прости. Видях го в милосърдния му поглед.
Сетне в миг - от мен се скри. Изчезна с огнената същност. ...

Етика
Дали да правиш добро е похвално,
поради страха, че инак ще отидеш в Ада?
Не ми се вижда особено морално
добрини да вършиш заради награда. ...

Подир чашка-две и ето,
почва в кръчмата дебат:
по закон ли тричим псета,
или пак ще ни глобят?!
Първо се изказва кмета, ...

Осъден
Осъден, даже осквернен,
затварям се в делата си,
посърнал, мрачен, опетнен,
отричам аз съдбата си. ...

В мисъл тук съм.
И там.
И съм вик.
И съм ням
вятър стиснал гласеца на сушата. ...

Майки се гонят с децата си.
Бащи глезят любовници.
Леки жени с тежки парфюми.
Носталгия капе от покривите.
Обикновен ден в мола.

Косата ми разроши, така както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни, ...

Едно написано писмо -
преди години.
Говори за раздяла.
След прочета боли
и оживяват чувства. ...

За да живееш в морски град през есента,
би трябвало да си поет или художник.
Събаря вятърът една скала
на хълма във соленото подножие.
Изстиват младите прииждащи вълни - ...

НА ОПАШКАТА
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб о ...

Аз съм самотно дърво,
покрито цялото със смола,
последното от едно общество
което хората наричат "гора".
Бях най-голямото, затова ме пожалиха... ...

Всичко, което съм писала с думи,
сега го рисувам с бои.
Рисунки които да спират дъха ми
с пейзажи и дръзки мечти...
Рисуване дето така ме отвлича, ...

Retrospicere
/Светът без мен/
Градя мостове
и падат глави.
Градя гробове ...

Ключалката разби
и влезе в моя дом
не със взлом, с очи
и прикова ме мълчешком...
Повярвах в теб, ...

Обичам зелените листа
разпъпващи пред мене
и порива на пролетта
да дръпне ципа на небето,
потекло в цикъл от циклони, ...

Смисълът на човешкото съществуване
Ралица Григорова Чернева
Животът е като еднопосочен билет. Не можеш да си върнеш парите. Не можеш и да го смениш. Можеш или да го използваш или да вървиш по дяволите. И в двата случая обаче, изборът е твой.
Представи си живота като влак. Можеш да пътуваш в първа кл ...

Едно сърце - една осколка
и само в миг да изречеш
кога, къде и точно колко
от себе си ще отдадеш?
Дали ще може да се върне ...

ЕСЕН КАТО ЗАЛЕЗА ПОСЛЕДНА
И Есента понякога за теб последна,
не можеш винаги да разбереш!?
Различно може тя към тебе да посегне
И ти фаталната, да понесеш! ...

В сaмотата заключих си душата, не, не я търси,
за любов не и звъни.
Не търся ни защита, ни спасение,
не искам твоето желание за моето изменение.
Нямам сила за тук и напред, ...

Тръгна си Господ от мене,
кънтя на кухо и празно.
Като река вледенена
или камък във пазва.
Скитам от трън та на глог, ...

Една съвсем различна пустота
изпълва и небето, и земята ми.
И даже причудливите цветя
не отразяват порива в душата,
проглеждала стотици пъти вече. ...

От няколко години мечтаех
ти, да подариш ми орхидея.
Красива с вдигнала гордо глава,
доказваща, че е прекрасна фея.
Получих с благодарност това ...

АПРИЛСКИ ЧАДЪРИ
Oтлагам деня, отлагам сезона,
цели години. Просто вали…
Капчици пълнят локвите време,
а някъде - слънце… и Ти! ...

Пролет вън, там е тя - синчец,
с глас, нежен като на щурец.
Аз - облак кротък, я поливам,
наваля я, после си почивам.
Тъй аз по нея плача ...

Зак стоеше пред голямото огледало в спалнята си и пооправяше за последно външния си вид, преди да се отправи към Заседателната зала, където планираше да се опита да възстанови позициите си или поне донякъде. Вече беше пил известно количество успокоителни, заради неспиращото треперене на ръцете му и ...

Вселената пострада от безсъние,
затуй са бурни тези ветрове.
Откраднато щастие било е
проблясъкът от други светове.
Сега е тихо, тихичко – до бяло ...

Опитват се мъглите
да ме обвият в тъмнина.
На път са и нощите
да ме лишат от светлина.
И този бурен вятър ...

аз съм отрицателна кардиограма
шарен панаир
зад тебе се крия
ти си зад мен
в тухлите има кирпичен страх ...

Видиш ли ме тъжен
Видиш ли ме тъжен, дядо, знай, че дълго време съм търпял
и много нощи в моята самотна стая аз съм плакал.....
но само ти, дядо беше истински щастлив докато аз растях
и знам, че само ти можеш днес от земята да ме вдигнеш.... ...

Цвето, Цветано, цветно момиче
с весела, пъстра, лятна пола.
Как да призная, че те обичам?
Само със поглед те викам: „Ела!”
Цвето, Цветано, русо момиче ...

Здравей! Аз съм.
Влюбих се в лицето ти
и идвам просто да те поздравя.
Може би съм любовта,
която чакаш на вратата си. ...

Празник Великден пристига,
днес баба изписва яйцата.
Със стари рисунки и багри
пак бавно твори красота тя.
От нейното детство до днеска ...