Дори и със затворени очи,
пак ще те открия в мрака,
ти събран си в сто искрящи светлини,
и пътя ми към тебе озарява всяка.
Тихият ветрец косите ми дълги разпилява, ...

Балада за старата бяла кола
На тротоара,
в пълна немара,
на сянка под старо дърво,
стои изоставено ...

Здравей, приятелче любимо
пиша с много обич в гърдите
усещането е неповторимо
когато на ум прелиствам спомените
Бях едно изплашено момиче ...

Ще те оставя в старата година,
със тежки стъпки, ще те оставя там.
Да те обгърне тя във облак спомен,
за себе си ще те запази знам.
Да бъдеш ти като отминалата пролет, ...

Мъничко детенце,
сладичко козленце.
С клепнали ушички,
с весели очички.
Колко те обичам, ...

По милост ,безмилостен...
По драгост, зловещ...
По обич наказан,
по мисъл човек!?
По чувства ,отчаян? ...

Сънувах,
от високо,
че съм въздухът
и всеки вдишваше от мен.
Сънувах, че ме праща полъх към ...

В очите ú аз виждам светлина,
но сякаш е изкуствена и чужда
и както демоните на нощта,
така и тя греховност пак пробужда.
Грях е, че я има, ...

Ю Б И Л Е Й
Не е ден обикновен -
днес е моя ден рожден
юбилей е при това
осемдесет не са шега. ...

Да си спомним за Ленън.
Не че нямаме Левски.
На където погледнем
падат чужди завеси.
Кой е Д. Димов? ...

родих се с грях
непростим в сърцето.
родих се да бъда
твърде човечна –
и твърде раздавам ...

Стопяван от жега, за тебе студувам.
Във нощите дълги, за тебе будувам.
Удавен във мъка, за тебе жадувам.
Нахранен с надежда, за тебе гладувам.
В душата ми тиха и вятърът вее. ...

Не се усмихвай... не отваряй рани
и безразлично ти ме подмини –
заключвай погледите ми безсрамни
със катинар от откази – лъжи...
Ти все оглеждаш се да зърнеш принца. ...

На К.
Забравяй ме красиво. Като нежност,
загърната в картонена кутия.
Забравяй ме внезапно. (И прилежно.)
По устните ти няма да се крия ...

Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...

Сгушена в теб
забравям какво е време
то спира и сме
само аз и ти
целуваш ме ...

Открехнах чуждата врата,
на която времето почука.
Замислих се, дали смъртта,
е склонна да даде пролука,
на осъдения в последен миг ...

Кураж
Цикълът се пак завърта.
Листата капят. Зима иде.
Отново някой ще настине.
Горе, там, само на хълма ...

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...

Ти знаеш ли?
Ти знаеш ли какво е самотата?
И как боли раненото сърце -
кървяща рана е душата,
без нежността на твоите ръце! ...

Мъж неустоим,
със строги скули,
планински исполин
е този връх -
с набраздено ...

Обичам есента и нейните спокойни
сълзи. На Маракеш под небесата знойни
дори и лятото неспирно да цари,
когато зъзнат в лед сибирските гори,
пак неговият пек сърцето ми смразява. ...

Детето в мен живее,
а зряла съм жена.
Дебнещата сянка на ноща
ме плаши, както в първи клас.
Дивея, равна нямам по танци ...

Дочка беше забила поглед в земята и бързаше да се прибере в бащиния дом. Пожела си да не среща никого, още щом слезе от автобуса на спирката, но няколко любопитни погледа прободоха гърба й от засада и побързаха да пуснат на воля мълвата за нейната поява в селото. Сякаш с години някой им бе държал на ...

Я М Е Г Р А Б Н И
Кой ме мрази, а ме пази?
Кой за мен линее,
а в очи да ме погледне
никога не смее? ...

Помниш ли горо, сестро ти моя,
хайдушките песни на твойте чада,
дето се клеха в род и родина
в бой да загинат за свобода..
Не щат и да знаят що е страха, ...

Не чувствам нищо, не греша
гледам само кръглата луна.
Срещам хора, хиляди лица
но в душата ми настъпила е отново празнота.
Като боклук захвърлен на земята ...

В главата ми влезе муха.
А тя е много нахално животно.
И за моя голяма беда,
то никога не е самотно.
Забръмчаха много, много мухи. ...

Времето ще бъде... завладяващо...
Замразяващо. Народограбещо...
Подвъпросно. И безотговорно...
Полуистинно. Лъжесвободно...
Страдащо. Запалено. Димящо... ...

Мама
Косите и сиви, лицето и вяло,
в очите и само огън гори.
Усмихва се нежно със обич голяма,
над спомени мили тя винаги бди. ...

Бях заспала в тъмна тишина,
прегръщах нежно свойта самота,
но ти дойде със нежен зов
и ме събуди за любов.
Със нежни, пламенни слова, ...

В твоята Есен...
Когато плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О Скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпросът... ...

Лед сковал е земята,
студ витае в небесата.
Сняг сипе се като магия,
зимата - града обвила.
Снежната завивка е покрила ...

Всеки има нужда от обич и грижа
колко прекрасно било
Но какво точно са обич и грижа
малко хора разбират...
Да обичаш не значи да стискаш ...

Ти ли си, мое изгубено минало?
Нетърпеливо премятам коси,
хуквам обратно назад, през годините.
Ти ли си? Всъщност, не може да си!
Чуждо си спомняш по моите спомени, ...

Кое е по-добре -
да си котката на Шрьодингер
или Буриданово магаре?
Неутрино
или Хигс бозон? ...