ДО БРЕЗАТА
- Кога ще престанеш най-сетне? – питаше я мъжът, свил се на кълбо върху един стар дървен стол в хола. – Знаеш, че те обичам, всяка твоя изневяра ме докарва до лудост, не издържам. Моля те, престани да ме измъчваш...
Гледаше пода, говореше сякаш на себе си, главата му леко се поклащаше. То ...

Какво е Музата за мен?
Щастие за моята душа.
Какво е Музата за мен?
Болест, която накара
моето сърце да страда. ...

Било, каквото е било.
Най-хубавото ще личи,
дори да си е отишло.
Историята ще мълчи,
но архивите са стриктни – ...

Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани ...

Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...

Безработица
Много мънкат, други се оплакват,
че няма работа затуй стоят.
Те така очакват -
на тепсия да е поднесат! ...

Уморих се да гледам,
как народа си мразите.
Време ви е вече
здраво да загазите.
Уморих се да гледам ...

По мегдана на моето време
Вървя из мегдана на мойте сезони
и срещам дни приковани с пирони -
полюшват се вишневи клони в розе,
и в локвички-сълзи шляпам с боси нозе. ...

Спиш ли, българино? Спиш
завит със завист и омраза.
Замръзнал и в безсилие мълчиш,
и псуваш Господ, че те е зарязал.
И стискаш в ледени ръце ...

Хиляди парченца
хиляди мечти
в хиляди моменти
и дори повече съдби.
Горящото сърце кърви. ...

Колко ли струва
Влажен есенен ден.
Виждам те застанал до мен.
Докоснал всякоя струна....
Плачът на цигулка - всяка дума. ...

Всичко си отива някой ден,
нищо не остава на земята.
Песента ни пята, недопята
друг подема подир теб и мен.
Като дъб от буря повален, ...

В мотелска стая с приглушена светлина
две тръпнещи тела се наблюдават.
Готови душите си да предадат на Сатана
и да изхвърлят всичко, що притежават.
Свян и опасения са погребани дълбоко. ...

Рисувам със усмивка и въздишка,
извайвам с прошка и сълза,
с най-нежната душевна нишка
портрета недовършен до сега.
Очите виждат във анфас, ...

Когато се погледна в огледалото, се чудя –
аз живея ли реално или във заблуда?
Всеки ден сменям маски,
навярно, за да свалям различни мацки.
Но лицето пред мен сега бе друго, ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
Проблясък в мрака
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
- Добър ден – поздрави люб ...

Смисъла на живота ми
има своя любов...
В очите светулки си има.
Порасна бързо сина ми,
вече мъж е готов ...

Диря в морето остави нашата мимолетна любов,
вълните на душите ни сблъскаха се сякаш в скали,
от яростен тътен не чу ти моя зов
и остана в пространството викът ми към тебе, нали?
В лодката, която ни носеше леко по водите тъй топли, ...

Откровенче
Имало едно момиче, обичало да пише,
да пръска и усмивки, да пие все любов.
Освен това четяло, с наслада да въздиша
за щяло и нещяло. Светът не бил готов. ...

It's always this dogfight
we are caught in,
through burning skies,
dueling like true aces would.
Maneuvers are sickening, ...

Разкъсан
Нежност и мъка... порой от сълзи!
Сила и вяра, но не за тези очи!
Измяна и подлост... в пъклото нека гори!
Любов и омраза... Ти си и не си!

Не ме е страх.
От никого.
И от нищо.
Освен от Бог.
А той е в мене. ...

Ти си песен,
за мен отникъде
ненадейно дошла,
но превзела ме
цяла. ...

ЩЕ ОСТАНА ВЯРНА
Обичам разстоянието, което ме дели от теб
и времето стремглаво или безумно спряло.
Разказвай ми за всичко, недей да спираш Феб
и нека думите да донесат новото начало. ...

Северозапад
По път криволичещ и тук-там с дупки
пътувахме двамата с Дари.
Разлистени пролетни пъпки
прясно зелено в очите ни капваха. ...

По пътя на щастието витаем
и срещаме какви ли не пречки;
и всичко да имаме пак мечтаем,
а животът е пълен с погрешки.
След мечтите пак чакат мечти, ...

Омръзна ми, казвам Ви честно
да говоря, да пиша дори.
Думите ми изплъзват се лесно,
но не са чути уви…
Всеки заровил е нос ...

Вода. Пеещи фонтани.
Деца. Писъци и смях.
Лято. В разгара на сезона
аз и ти - на пейката сами.
Настъпващ здрач. ...

Ти си моят блян–
болка и копнеж.
Ти си дявол,
провокиращ ме все да те желая.
Ти си моят страх– ...

Тази сутрин в едно ламаринено заведение в Испания, пия кафе и размишлявам върху това колко прилича тази далечна страна на нашата.
Негативизмът е загнезден в българското съзнание до такава степен, че се е превърнал в национална черта. Странно е, че тази съмнителна черта служи за щит и оправдание за л ...

Погледът ù е прекрасен,
светещи като искри очи.
Замислени и търсещи,
говорещи дори.
Мигли като пеперуди, ...

*Happy birthday, Happy birthda-a-ay..*
Аз много обичам да карам колело. Ама имам предвид – наистина страшно много обичам. Понякога се чудя как функционира организма ми докато маневрирам нагоре-надолу по бургаската морска градина, без да се взривява.
Второто нещо, което обожавам е Скитълс. Никой не м ...

Задимена стая. Красива, чернокоса жена с размазан грим седи свита в ъгъла и плаче. Висок, привлекателен мъж пуши ожесточено цигара, крачейки от дивана до вратата и обратно. Дори слепец може да усети тягостната атмосфера между тези две души.
Жената се престрашава, откривайки кураж в решението, което ...

Красотата е любов с тъгата -
миг в мига на залеза несбъднат...
Тихият, нечут от никой вятър,
нежно с поривите ти прегърнат...

Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...
Умирам, ти си убиеца ...

Ни съм в ляво, ни съм в дясно.
Хем съм вътре, хем навън.
Всичко знам - не съм наясно.
Ни будувам, ни съм в сън.
Горе-долу са нещата. ...

БЕЗПЪТЕН
Нищо, че бездомен е нали,
нищо, че се скита в мрака,
нищо, че сърцето го боли,
любимата когато чака. ...