Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...

Одумки
На много хора съм им като трън в очите...
Одумват ме: "Пияница и наркоман!
Не спря по цели дни и нощи да се скита!
Пък да се чудиш как работил е във храм! ...

Любов
Посветено на И.Н.
Това е той – си казах аз наум
Когато го видях за първи път.
Не ми достигна смелост да призная, ...

Често съм стигала до един единствен извод,
че на таз земя има само един възможен изход
и колкото и да се скитаме, питаме и пробваме,
абсурда на живота няма смисъл да оспорваме.
Той е там, в основата на всичко, ...

128 В СПОР ВРЕМЕТО
Днес споря със намусеното време,
похлупило с калпака си града.
Не можем с него да се разбереме,
навярно ще спорим до Пролетта... ...

С болка си отива
нашето поколение.
Нито създаденото от нас
нито обичта ни.
Потъваме в забвение. ...

от Прецедателя на Колтурата в НС
Колтуртрегер съм голям!
Не с комисия, а сам
ще се справя без проблеми.
За Колтурата ми дреми ...

Коледа е днес дошла,
радва нашите деца,
че подаръци ще има,
и навън е бяла зима,
ще се плъзгат те с шейни, ...

Циганинът, ако иска, да живее като скот,
но не и да заплашва лекарския живот!
Законите са за всички в тази държава!
Правдата всеки да ги спазва задължава!
Хора, човешкият живот е най-важен, ...

Хубавото на мира е, че след него неминуемо идва революция. Или поне някоя локална война. Човек не може да живее дълго безучастен. Омръзва. Пък и агресията си е нормална човешка черта. Помислете, без агресия щяхме да се застоим, да запорясаме, а мускулите ни щяха да атрофират. Затова не се бойте да с ...

Сама вървя по улицата прашна
отлитат птиците на юг
в сърцето огнена фасада страшна
питам се защо те няма тук
Жълтеникави листа се реят ...

Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...

Lorde - Yellow Flicker Beat
I'm a princess cut from marble,smoother than a storm.
And the scars that mark my body, they're silver and gold.
My blood is a flood of rubies, precious stones.
It keeps my veins hot, the fires find a home in me. ...

теменужени вечери
сладко зелени смокини
ромонът речен
сочни малини
дъхави люляци ...

Една Жена
На спирката трамваят закъснява,
у хората досадата расте...
Една Жена спокойно наблюдава
държейки със ръката си дете... ...

Нищото е всичко.
Усмихни се
в междината
между
Начало ...

Пътувам из България.
Пътувам с влак, с кораб, с кола -
яздя кон, препускам с вятъра
обвързана на воля.
Не ме е грижа. Боса газя обширните поля, ...

Ще се разходя по Елисейските полета.
И вятъра от декемврийска утрин ще
бучи покрай ушите ми. Отговора в себе
си ще търся на тази улица на мъртвите.
Понякога си мисля, че докато с мастило ...

Бели... Бели са комай косите
от живяни мигове във дните.
Черни...Черни са ми пак очите,
често мигали от страх в мъглите.
Старо... Старо е сега лицето ...

Искам студ, ама оня - нашия,
дето бузките щипеше закачливо.
Дето даже да се разкашля,
ще ми е хубаво и игриво...
Искам тухла, сгрята на печка ...

Младите имаме своя теория.
Новаторска и доста авангардна.
Черпещи от старата история,
ще пробием мрежата оградна!
Мислещи младежи наивни, ...

* * *
Не търся кресливото.
обичам красивото,
С което ни бог надари!
Във него е новото, ...

КОГАТО СВЕЩИТЕ ГОРЯТ
Подай ръка, когато падам,
вдигни ме леко - болен крак
ми спомня още как пропадах
в очи на безнадежден мрак! ...

Искаш ли да помълчим?
Когато говорим
твърде много боли.
После не можем да спим.
По цели нощи ...

Какво търсиш в мойте очи?
Какво очакваш да намериш в мен?
Когато видя съобщение от теб,
независимо каквото и да пише се радвам
че съм пресякла мислите ти за момент! ...

Косите му –
розово-сив мрамор,
очите му –
планински езера.
Мъглата ...

На Бъдни вечер, когато
в очакване всички са и
погледнат небето познато,
тогава и ние навън ще излезем
и заслушани в тихия повей, ...

С богове се пренасели небето.
Към своя Бог всеки отправя молби.
За късмет. Да е здраво детето.
За имане. За много, много пари.
И се молим. И влизаме в храма. ...

Сърцето мое свито бясно пак тупти,
дъха ми спира за минута, дори за две
и поглъщат ме копнежи и мечти
как държа те силно в моите ръце.
Картини цветни изцяло ме завладяват, ...

Глава осемнадесета
“Шумкарите започнаха да обикалят индустриалните предприятия. Един ден дойде и нашият ред. Трима от тях, въоръжени влязоха във фабриката и казаха да се съберат всички работници. В тютюневите предприятия, в тези години, 95% от работниците бяха жени. При нас работеха само петима мъже ...

Скъсах
това,
което
ме
Разкъса. ...

Спри вятъра и укроти морето!
Опитай слънцето да загасиш...
Тогава как, кажи, ще забраниш
да те обичам, да трепти сърцето
да бъда твой, дори когато спиш...

Танцувай със сенките
по стената. Те шават,
пулсират. Те дишат.
Не давай оценка
на свободата. Усещай. ...

Ключът се крие в това да ме откриеш,
събрана съм цяла в атомите тишина.
Аз съм звезден прах, а прашинките ми
са обичане, разпръснати са по света.
Забравиш ли случайно някога за Нея, ...

---
"... кратък поклон и тръгни — гола, нахална и млада."
Н. Йорданов
Само тя получава — за час и за място — известие.
Идва тихо. И гола, по грях. Без вина и пантофи. ...

Прегръдка нежна, пареща целувка във нощта
- понякога не ми е нужно нищо друго.
И вместо да заспивам неспокойна, в самота,
със теб посрещам идващото утро...
А на сутринта – разделяме се, неизбежно. ...