Докосване
В този цвят на град
неизразимо синьо-сив,
февруари нежи се свидлив
не уморява скука. ...

Злото или доброто е по-силно в човешкия живот?
Какво е доброто? Що е то злото? Коя сила кипи по-силно у човека и на коя сила се уповава той?
Добро е да помогнеш на нуждаещият се, да „удариш едно рамо” на изтощения, да дадеш на нямащия, да простиш на сгрешилия. Още от деца ни учат, чрез приказки, пес ...

Понякога ще искам да те имам,
забравила, че моето сърце е свято,
но с демон работа не искам да си имам,
че после пак ще ме боли душата.
Душата моя ти разкъса, ...

2.Пристигане на Земята
(звездни мемоари)
Бе пролетна утрин когато Земята
там Слънцето бавно от Мрака извая-
и ми каза Жената: „Това е Звездата, ...

Нощта е пак потайна и зловеща
със хилядите бляскащи звезди;
омайна, хладна, като че усеща
самотата във човешките души.
Със сила тайнствена умее да извлича ...

Водорасли
Водораслите в морето...
Всеки ги избягва...
С цвят, различен от този на небето,
отблъскват хората потайно. ...

Daniel Lavoie – Icare
Le roi Minos refusa d`immoler
un jeune taureau promis
A Poséidon dieu des poissons
Le dieu irrité se vengea sur l`épouse ...

Прострелян коварно. Отсъдиха-паднал.
Затвориха Ангел в човешкият ад.
Лекуван с Господ- по три хапчета дневно,
сред стотици камбани, тихо стенещи там.
Бе, като себеподобен сред дехуманизирани. ...

Разлят по тъмно -
кой ще го събира...?
Изчаквам светлината
и
с ...

Дълбая дупка непрогледна
в своята душа сломена.
Не ще остана в тази бездна,
къде не мога да прогледна.
Там е черно, там е тъма, ...

Едни мълчат, защото нямат какво да кажат.
Други - защото се страхуват от това,
което ще кажат.
Останалите - просто говорят.

(1)
- Хей, хей! Какво правиш бе, да го еба? Какво… кажи де? Времето ни изтече, сеансът ни свърши! Другият ми клиент ме чака отвън… вече десет минути. Много се радвам, че си отвори проклетите цепки… Другата седмица от 15 часа, окей?
- Оу’кей, да… да. – изпъшках като стара току-що потегляща гемия. И с ...

Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килограм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше
да не хвърли буцата сир ...

Пламнала звезда
Изгряла сред слънца и звездопади,
пулсира в тебе пламнала звезда
и грееш като лъч над тъмни клади
с изтръгната от мрака светлина. ...

Таз тъпа химия, наречена любов,
още от училище не ми вървеше.
И във живота точно там се провалих,
и смесването в колби не спореше.
По улиците все сама вървях, ...

Понякога сме прекалено
близо - един до друг.
Понякога, като при отлив
оголваме пространства
непрестъпни помежду ни. ...

Избърсвах от стените плесента.
Господи, защо ме донаказа.
Легенът със водата се разля
и стаята ми стана моя ваза.
Като лале в средата ù стърча ...

Колко е дълъг... или
колко е кратък пътят към нищото.
Да дотичам ли... или да остана,
пъплейки в тази низост...?
Да затварям очи от погнуса, ...

И тя разбра, че никак не е леко
да изчислиш щастливото си утре,
да извървиш най-вярната пътека…
Но можеш да откраднеш късче утрин,
бродирано небе със бели птици, ...

И все пак, сега ти не си ми най-големият проблем, казвам си аз, влизайки в десететажната сграда на баща ми, оценявана в момента на два милиона евро. Винаги сам съм си определял задачите. Коя е на първо място, коя е на второ и коя да оставя за утре. Защото въпреки безсънната нощ и бутилката "ЧИВЪРС", ...

Ставай, български народе,
стига във вериги си лежал,
доста са те лъгали породи,
бутайки те в лепкавата кал!
Ставай, идват дни преломни, ...

Дааа, така е устроен светът...
Но все пак не мога да не се изсмея на глас (вътрешно също ужасно се забавлявам) от факта.
Събота. Ден не много натоварен в търговията. Хората разпускат, пият кафе и си преглеждат фейсбука, за да знаят днес на кой да завиждат.
Аз също, но с друга цел. Преглеждам с един ...

Очите ти
бяха
моят свят.
Всеки засечен поглед
от контакта ни с очи ...

Живеем във време, в което често ценностите на индивида и общността като цяло са изменени по един или друг начин. Напоследък все по-често главният "виновник" за това е начинът ни на комуникация. Хората забравят за истински важните неща в живота, нещата, с които са така силно и неразривно свързани, а ...

Музикална стигма
RemaTe
Последния пирон (от мен) извадих,
(виж болката) в сърцето не умира,
възкръснаха по нотите сълзите, ...

Дъждът
Навън не спира да вали,
градът потънал в тъмнина е.
Вали от дни... от седмици
навсякъде тъга е. ...

Глава 4
Лиса и Мартин избухнаха в смях на поредната смешна сцена във филма, който гледаха. Моят поглед се разсейваше встрани от екрана на всеки две минути. Седяхме на килима пред дивана, където обикновено седеше масичката, и аз бях облякъл един тъмносив анцуг на Мартин и тениска – и двете ми изглежд ...

Още е Януари, но ти пиша,
да ти честитя светия Валентин.
Оставям твоето сърце да диша,
макар че исках просто да летим.
Желая ти любов и други чувства, ...

Ваканцията
е времето, когато изкарвам някой лев – недопустимо е да гледаш как родителите ти се пенкат от тъмно до тъмно, а ти се шляеш безгрижно по сокаците.
Затова с желание и интерес приехме с Ицо, да помогнем на учителя по химия, при неговите опити за получаване по нов начин на анилинови бои.
Ням ...

If I could be rain
I'd come and go
out of the blue
never the same
If I could be rain ...

Да се приспособявам не умея
и скоро ще изчезна като вид.
Летящоромантично все си пея.
За мене храмът още не е мит.
Но ми остава малко да лудея. ...

Успехът
Всичко пробвах - да се справя:
молитви пробвах да отправя,
преди това работих безотказно
разбрах, че е било напразно. ...

Той беше чисто черен. И прекрасен.
Разбираше почти като... човек!
И тази нощ животът му угасна...
Наричахме го просто... Блек.
Навярно го почерпиха с отрова... ...

Един писател, чието име не помня (явно има защо) беше казал:
„Чувствителнотo сърце няма как да не обича изкуството!”
Любовта на Чарли, независимо дали към колежка, гадже или котка беше винаги патологично-романтико-трагична. Когато човек отдава силите си на една единствена цел всичко се нарежда много ...

За глухите камбаната бие два пъти…
ако имаш уши да чуеш!
Неделя имаше три дъщери. Много искаха мъжко, ама децата не се поръчват нийде. Каквото Бог даде. И Бог даде! Щедър откъм красота, но най-малката и най-хубавата беше и най-болнава. Куцаше даже. Но тая блага усмивка на бледите й устни едва ли ще ...

С Е Г А Н Е И Д В А Й
Не искам във съня ми да пристигаш!
Вселенските прегради са закон.
Поспри се на вратата без да влизаш –
постой смълчано, не издавай стон! ...

Невъзможно е да те забравя, въпреки, че много пъти се опитвах.
Невъзможно е да го направя, защото дълбоко в себе си аз силно те обичам!
Невъзможно е да те забравя, защото само с теб моя живот може да е прекрасен.
Невъзможно е да те забравя, но ме боли, че ти искаш да съм ти само приятел!
Невъзможно ...

Затворен между двата тротоара
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват ...