проникване...
болезнено чувствено
до едно друго аз
с фин оттенък на размитото нежно
и дъга от дъждовен кристал ...

Ден незабравим.
Ден, в който моето сърце бе докоснато с Любовта.
Ден, в който очите ми видяха
една жена с име на красиво цвете.
Едно цвете е винаги красиво. ...

Вече не зная какво е любов.
(Невероятно дори ми се струва.)
Но не очаквайте с „нов” или „зов”
така предвидимо да я римувам.
Чудя се днес, дали е била ...

Ловиш снежинките с косите си
и аромат на пухкав сняг,
а тишината в теб гнездо е свила,
гнездо от горест и от грях.
Застинаха сълзите неуверено, ...

Бяхме близки, много близки..
Бяхме познати, до болка познати.
Смисълът на живота си в теб откривах,
с усмивка всяка вечер аз заспивах.
Търпение да те видя нямах, ...

Този стих преди известно време посветих на Виктор и семейството му, за да им напомня за Родината.
Полъхна леко и разбуди въздуха искрящ от хлад.
Припламна изток, угаси звездите дошли с нощта.
Изплува конски тропот из мъглата на дола.
В далечината с две-три щрихи само се очерта върха. ...

Луната никога не е била
овална
топка.
Тя не се върти
в познатата ни орбита - ...

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТКРОВЕНЦИ,
КОИТО С ТВОРБИТЕ СИ
ИЗПЪЛВАТ ДЕНЯ МИ С КРАСОТА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Наметнал вместо бронята - надежда, ...

България е нашата Родина.
Напускаме я със сълзи в очите,
с дребни монети- душите,
със спомени - увити в хартия -
от мама. ...

"Брулят"
Брулят ме спомени,
процеждат се, пъдят нови.
Минало около шия,
натиска ме да вия. ...

Вживяваш се във свойта болка...
Винаги когато те боли!?
Питаш се дали вината си е твоя
или просто си я предизвикал ти?
Сега в безсънието с болка твое ...

Стани и ти депутат,
не само, че ще си богат,
но и ваканция голяма*,
що за другите няма.
Единодушно почти са си я гласували ...

ШЕПОТ НА ТЕЛА
Поетичен диалог:
Пламена Владимирова
poetry-as-song
Пламена ...

Аз чакам някой пак да ме прикотка.
Да ме помилват нечии ръце.
Да се загледам в нечия походка.
Кръвта да плисне в моето сърце!
Не чакам в младостта си да се върна ...

Бащин стих
RemaTe
Животът е
букет трънливи рози,
увит грижливо в детска пелена. ...

СМС
В памет на баща ми
Хей, здрасти! Как си, Ичо?
За кой ли път ти пиша есемес...
Ала сега е малко по-различно - ...

И в порутена колиба, и в пещера бих живяла...
И на открито, на земята бих спала...
И без пари, и без удобства бих стояла...
Стига той да е до мен!
Да ме целува и прегръща всеки ден. ...

Раб - Чий?
Затворени очи. Лице възнак към Горе.
Кръстното деяние на Раба доле.
Неверую в „Амин”, изречено без горест.
Нафора в уста. Фитилът не прогонва „болест”. ...

Мечтател
На покрива на операта седнал,
гледаше умислено звездите,
под него лудо свиреха Бетовен,
а бе ли той виновен, ...

Щ АС Т Л И В А С Ъ М
Щастлива съм, когато мога
аз жадния да напоя.
Да грабна нечия тревога,
нуждаещ да успокоя. ...

Чарли се беше отпуснал във фотьойла, слушаше си Франк Синатра и отпиваше от уискито. Димът от цигарата се извиваше в мрака, а той беше благодарен на Фортуна за всичко това. За това, че спечели на рулетката в казиното на "Мария Луиза", за това, че пие хубаво уиски, а не някой боклук, от който може да ...

Обичах самотата.
Не душевната,
физическата самота.
Действаше ми красиво,
да остана сама, ...

През девет планини до десета -
разстояние кратко и ясно,
ще премине напук карета,
ще потропва възторжено властно,
намусен сив кардинал ще копира ...

Аленочервено
Пълнолунна ноемврийска нощ. 1943. Един тъмен силует се открояваше на декора на причудливия свят от неземни черни сенки, който тъмата на нощта бе разстелила над треперещата от студ земя. Беше тихо. Дори пронизващият зимен вятър сякаш бе затаил дъх. Сам гарванът, кацнал на голите клони на ...

Не си ли самотен
между тези четири стени.
От стая в стая.
готвиш тук, спиш там.
не изпитваш ли нуждата да ...

Свикнах да си бъда аз опора,
да си казвам ”Свиквай”, щом боли,
да понасям грешките си свои
и да вярвам в своите мечти.
Свикнах сред хората сама да бъда, ...

Да прощава Ботев за плагиатството, но това бе естественото състояние на мястото, където Марин Маринов живееше. Затвор или лудница? – изниква логичният въпрос. Всъщност - нито едно от двете – поне в общоприетия смисъл. Да, обстановката бе крайно задушевна. От който и прозорец да погледнеше той, сивее ...

Имам рядка дарба -
да греша! -
да зная пътя на доброто
и да виждам светлина
във злото... ...

Не се страхувах.
Аз ще замина
някъде далеч.
Ти изпрати ми
мъничко колетче. ...

Мразен си, защото си различен...
Нежелан си... Защото можеш
с глупостта да се пребориш ти.
Неразбран си... Защото те
не искат да те слушат, чуят. ...

Имам си в човека
един жест най-любим.
Простичък, почти недоловим и ням!
Нали сте виждали, когато
стоят си двама и говорят уж. ...

"Мирише дъжд"
Мирише дъжд,
откакто те видях веднъж.
Кисне се въздухът в аромат
и вятър не пъди го този опиат. ...

Казват, че детството свършва тогава, когато човек осъзнае, че животът му един ден ще приключи; когато човек си даде сметка, че един ден ще изчезне от лицето на земята, че ще умре.
Моментът, в който всяко човешко същество достигне до този етап от своето развитие, съзнаване и опознаване на света около ...

Прегърни ме, когато ми трябваш,
когато в калта съм паднал,
когато отчаян и страдащ,
обладан съм от студ и печал.
Прегърни ме, когато без вяра ...

My first love was thee
My first recall of freedom.
My first suureal kiss unborn,
My all... has found its home...
All my life I've been in ring ...

If I could, I would be your friend
I would be happy to die in your hands
Because you carry that piece of life that I got stolen
And now the empty pieces of my heart don't seem broken
Anymore... ...

Among the tired souls of mourn
I walk along the darkest road...
Sleepless nights control my thought.
Now I wish that I were strong...
I admire you from all my soul ...