Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388K резултата
Вселенско отчуждение
Вселенско отчуждение
Уви, отчуждиха се хората злобни.
Нищо не е, не е вече същото.
Царят само злини и коварства злокобни.
Няма го приятелството, могъщото. ...
Дявола решил със мен да преговаря.
Привика ме. Лукаво е присвил очи.
Една врата зад него се отваря.
Ти ли влезе в нея или не си?
Няма да отстъпя и на йота. ...
Какво ли е чувството тялото ти да е на едно място, а духът на друго?
Ужасно. Ужасно е. Ужасно е да обичаш, да знаеш, че си обичан и да не можеш да я прегърнеш...
Да оцениш вечерята, която ти е направила..
Да я прегърнеш..
Да легне до теб върху ръката ти... ...
Искаш ли сега да ти разкажа
за времето, в което теб те нямаше,
от нямането нощите не спяха,
а утрото? Бе пак самотна чаша.
Обичахме се лятото по пясъка, ...
Любовта започва с плахо ръкостискане
на две смутени, едва напъпили души
и първата целувка с "Извинявай, без да искам",
от чиято сладост кръвта камбанено кънти.
Или избухва сякаш източен владетел - ...
Сега ме слушай. Няма да повтарям.
Отдавна си отиде любовта.
На крачка бяхме. Но пропуснахме момента.
Не ще я стигнем нашата звезда.
Летяха мигове, минути, дни, години - ...
Аз цял живот съм с нещо ангажиран...
Не съм стоял със скръстени ръце.
В едно със скуката не съм бил спиран,
и съм се радвал на туй от сърце.
Аз не флиртувам ли сега с лаптопа, ...
Вдишваш и дълго дъх задържаш
в опит уханието ù да уловиш
и за ново вдишване не бързаш,
опиянен си, трескаво се ти дивиш.
Умът ти замъглен е, не разбира, ...
Сълзите, от сухи очи се изливаха.
Немощно потрепваха рамената старешки.
Думите, като стрели се забиваха,
изстреляни с ярост, от ръце нечовешки.
Съдия- изпълнител утре ще идва. ...
Първоаприлско – и да, и не съвсем…
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета. ...
Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...
Ден незабравим.
Ден, в който моето сърце бе докоснато с Любовта.
Ден, в който очите ми видяха
една жена с име на красиво цвете.
Едно цвете е винаги красиво. ...
Вече не зная какво е любов.
(Невероятно дори ми се струва.)
Но не очаквайте с „нов” или „зов”
така предвидимо да я римувам.
Чудя се днес, дали е била ...
Бяхме близки, много близки..
Бяхме познати, до болка познати.
Смисълът на живота си в теб откривах,
с усмивка всяка вечер аз заспивах.
Търпение да те видя нямах, ...
Този стих преди известно време посветих на Виктор и семейството му, за да им напомня за Родината.
Полъхна леко и разбуди въздуха искрящ от хлад.
Припламна изток, угаси звездите дошли с нощта.
Изплува конски тропот из мъглата на дола.
В далечината с две-три щрихи само се очерта върха. ...