Монахинята
... Над манастира бавно слиза лятна вечер,
утихва вятърът във старите дървета,
а от гората: дъх на здравец и на Вечност
донася хлад на уморената планета. ...

Шшш - шептиш - не пипай, няма,
не е прекрасно туй, което е измама.
Обидата нестихваща в душите на децата –
във гръб прободен съм от пипалата.
Спомените режат нашите одежди, ...

Виртуален куршум
Колко пъти трябваше да го премислям:
Дали? Ако засече... ако не стане...?
После викам си – какво пък се замислям
и да не стане – все декиш ще хване. ...

Лети!
Не мога да те чуя,
не мога да те видя.
Мога да ти пиша
без да знаеш, ...

П Р О Л Е Т Н О
Пролет пъстроцветна тича –
Лудо някой ме обича!
А за мене няма време
да посея с обич семе. ...

Толкова чакани думи,
неказани никога смело,
толкова погледни блудни
и допир в нощта неумел...
Толкова мънички истини, ...

Обичам те, защото си добра,
защото си божествено красива,
аз тебе мигом те избрах,
сърцето ми се влюби диво.
И обичта си няма да сменя, ...

"Душичката на влюбения"
Колко крехка си ти,
омекнала, кога любов те връхлети.
В емоция хвърляш зарядите си,
пееш и смееш се в безпорядъци. ...

Ти сгреши жестоко, за това, че затвори вратата и си тръгна,
защото една любов умира когато единия реши да я убие...
Сърцето все още ме боли и в момента нямам сили да те върна,
но вярвам, че утре друга жена моята доброта ще оцени!
Ти ще съжаляваш, че не оцени всичко което направих за теб, ...

Щъркелче
Миличко щъркелче сладичко,
топчице пухкава бяла,
още си малко и слабичко,
още не си полетяло. ...

Потърсих те в самотните си нощи.
Луната като мама ме прегърна.
Заспах притихнал, но те исках още,
и вярвах, че ще мога да те върна.
Сънувах неотключена мечта ...

Банани още не ядяхме,
социализмът беше зрял!
Навсякъде под строй вървяхме
,,изправени" във ръст нецял!
Беряхме плодовете гнили, ...

Ние всички сме едно,
едно сме във злощастната съдба,
едно сме във кръвта,която ни събира,
едно сме във великата ни мисия
да сме на тази наша свята ...

1
Някой настоятелно блъскаше по вратата, явно много държеше да влезе. Лаврентий стана от леглото си и изтича до прозореца, за да види кой е неканеният гост. Отвън, на улицата, стояха двама войници. Лъскавите им ризници отразяваха немощната лунна светлина. Лаврентий се напрегна, сърцето му плавно уск ...

Да чакаме е същността на дните ни.
Изтичат уморени все водите ни.
Умът ни дращи голата заблуда.
Със теб сме май сираците на Буда.
Протягаш сто ръце ти като Шива, ...

- Запряне, Запряне бе, стани, бе! Да му се невиди и пуста му ракия дано, акъла ти взе, бре, пущината му макар пуста да опустее…стании! Чу ли, бе, Запряне, беее...- викаше жена му Спасия и го буташе силно по рамото, за да го събуди.
- Какво, какво има, ма Спасийо?! – с мъка търкаше очите си Запрян, в ...

СТИХИЯ
Не искам да бъда мъркаща котка,
ще бъда тигрица опасна и зла.
Не, няма да бъда монахинята кротка,
няма да бъда домакиня добра. ...

Нощта настъпва тъй бавно, бавно,
малки птички летят си някак тайно,
аз сам стоя далеч от всички хора,
макар да чувствам нуждата си от опора.
Гърбът ме мъчи, натежава му аза, ...

Спомени затрупват ме със сняг.
Ти пак на юг отлитна с ятото.
Щъркел в зимата съм аз.
С две счупени крила-душата му.
Ти сигурно опитваш да гнездиш. ...

ДЪЩЕ,
Искаш ли за прошки да поплачеш,
в къщи мислено да се завърнеш,
болки и неволи да изплачеш,
майка, татко да прегърнеш. ...

Искам да съм белег
на челото на щастието
да съм болест
по миглите на истината
да съм радост ...

Мисля че беше на около пет години, когато го видя за първи път. Това е едно от най-красивите дървета, които беше виждала, но тогава и заради възрастта и перспективата и се струваше огромно. Хм, не като добрия великан, а по-скоро като добрата фея, ама по-пълничка. Добре, че не е като Джаба * (вчера г ...

Аре стига, бе! - 4
Както и да е!
Не! Не е както и да е...
Този път ми е кофти. И много, много ме боли.
И въобще ми е ден... с каръци. ...

Глава 12
Зак ме видя веднага, тъй като аз пристигнах на бегом, задъхан и потен. Той стана от бетонната си пейка с неразгадаемо изражение на красивото, аристократично лице. Зак имаше наистина благороднически правилни черти, а тази гарвановочерна коса подчертаваше бялата му кожа. Слънцето го обгръщаше ...

Поглеждаш ме и тръгваш мълчаливо,
нима за теб не съществува времето щастливо,
дните на любов и топлина,
струващи ми се потънали в дън земя.
Остави тогава спомена за нежната милувка, ...

За тъга туй е стих.
Вее леко ветрец тих,
люляк той нежно люлее
и сякаш за любов пее.
За любов несподелена, ...

Тъжно утро
Вечер, обляна в сълзи.
Душа – разбити мечти.
Душа в мъка давеща,
Любов, бавно гаснеща. ...

Песента е кавър на Black Keys.
Оригиналът е кънтри, но го преправихме на блус, защото носи на това.

Моят Doom Metal opus.

ПРЕДПРОЛЕТ
Един избързал ден от Пролетта
през февруари на прозорците почука.
Съблече кожените ни палта,
за да повярваме, че Тя е тука. ...

Признание
на Лили Иванова
Не се наслушах. Няма и да мога.
Безкраен глас. Невероятен! Близък!
Не се наслушах. А те слушах много. ...

Не ме прегръщай с поглед,
а с ръце, от лятото откраднали
жарта гореща и волно ти срещни ме
в своето сърце, тъй както светъл ден
нощта без страх посреща. ...

ПЛАТОНИЧНО
Той излезе на терасата, за да погледа надалеч. Беше прочел някъде, че след дълго и изтощително четене е хубаво да зарееш поглед някъде надалече, към планина или към нещо друго зелено, погледът ти да се поотпусне върху вълните на светлината – без цел, без посока и без съдържание, така окол ...

Тревога
Любовните терзания
започнат ли да отшумяват,
в настъпващия тъп покой
прокрадва се тревожност. ...

Нещо тук не е наред
Утро е... радиото пускам и чувам този словоред:
“Добро утрооо! Колко хубав ден започва днес ...”
Странно... Нещо не е във ред!
И жена ми е пред мен: ”Миличък, пийни кафенце с мен!” ...

Когато късаш нишката със някого,
недей да плачеш. Даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи, ...

Ich weiß nicht, was soll es bedeuten,
Daß ich so traurig bin;
Ein Mährchen aus alten Zeiten,
Das kommt mir nicht aus dem Sinn.
Die Luft ist kühl und es dunkelt, ...

Един пиян се кàчил във трамвая.
По кое време е било, не зная,
но хората излизали от кино.
От него се разнасял дъх на вино,
и всички се отдръпвали назад – ...