Есенното утро се усмихва,
събуждам се, мирише на роса,
гласът на луната тихичко
притихва и нежно ражда се
денят. ...

Ловни страсти
Добра жена и лоша ракия
няма за истинския авджия.
А за рибаря
няма ни жена, ни риба стара! ...

Жребий
Часовникът взривява тишината.
Нощта отстъпва място на деня.
И с първите лъчи на светлината
кълни надежда в моята душа... ...

Сега, когато вече си на тоя свят
от листите и пъпките родена,
бъди ми светлина и топъл цвят
от нищо незаменена.
Ти моя малка сладка дъщеря, ...

Някой ден със сигурност
ще ме намериш.
Там някъде унесена в мечти.
Загледана във бъдещето вчера,
сред миди, раковини и лъжи. ...

Нестинарска песен
Песен горчива в мене се влива,
сляла се с моя живот
и се залюшка песен хайдушка,
песен за моя народ... ...

И кво' ?
Тук ли си ?
Няма ме ?
Заминах ?
Ще се връщаш ли ? ...

На всекиму е късо времето (не е както беше "едно време").
На бебето е все по-късо времето от разплакването до контакт за допир, разбиране и нуждата от сухота, храна, усмивка, гушкане...
На конкретния младеж – как да се съчетае училище, приятели, любов, семейство, нуждата от достатъчно сън, мечти, хр ...

Горчи ми от премръзнали очи,
които се надвикват с тишината,
в които битието им личи
и в мащеха превръщат си страната.
Горчи на приказките сладостта, ...

Синовен дълг към Майката Родина,
войникът пази и помни чак до днес,
когато след годините предава
на младите пагон и свята чест...
Но идва времето, макар и в запаса, ...

Аз съм фосил на вечността,
находката безимена за сетивата ти
и нека да се впиша във ума,
да се вменя сред клетките под кожата,
да скоча в ириса на твоите очи ...

В дъждовни нощи като тази,
когато вън не спира да вали.
Такива тръпки ме полазват
от чувството, че липсваш ми.
Когато няма те да ме прегърнеш ...

Няма мира за нас нещастниците от Димитър Ангелов
Cage the Elephant – “Ain’t No Rest For The Wicked”
I was walking down the street
When out the corner of my eye,
I saw a pretty little thing approaching me. ...

Бълбукащ
детски
смях –
напъпила
надежда, ...

Както рибарските шхуни мълчат,
някъде, в тихо пристанище -
все ветрове и посоки мечтах,
а съм извън океаните.
Аз съм бръшлянът по тази стена - ...

Виждам въздуха, виждам времето -
да, аз живея!
Чувам тишината, чувам ехото -
нека днес, нека утре, нека вечно се смея!
Виждам цветовете, а те са безброй. ...

Виртуални любови, виртуални съдби,
виртуално обичат се,
споделят виртуални мечти.
Виртуални целувки, виртуални очи
и профили празни, ...

В косите побеля и трупа истини -
внезапно завалял от болки сняг.
Студено е... Снежинките пречистват.
Дъхът ти с моя сякаш се е слял.
Да повървим наникъде. За стопляне. ...

Октомври слага своята дъждовна шапка
и нещо със мъглите си говори.
Светът се отразява във едничка капка
и Господ Бог разглежда го отгоре.
Мълчат обезлистени дървесата. ...

Потърси ме в есенните листа,
в тихата лунна светлина,
чуй шепота на съдбата,
докосни ми с цяр душата.
Ще бъда нежен като вятър, ...

Сълзите ми са бисери,
отронени в нощите безсънни.
Отговор на хиляди въпроси,
бушуващи в душата ранени птици.
С тях мога океан да покрия - ...

Нямаше и година, откакто баща ми почина, а тя си имаше друг. Направо ми се гадеше от него! През вечер се събираха да пият с приятелите му, а тя стоеше в краката му като послушна курва. Носеше се тежкият аромат на застояло. Навсякъде бяха разхвърлени празни бутилки и фасове. Разбирах я донякъде, иска ...

Роза се разхождаше в градината пред малката къщичка със сламен покрив и береше букет за скъпата си майчица която в момента ѝ шиеше прекрасна, бяла рокличка. Шестгодишното момиченце откъсна една теменужка и я добави към другите цветя. Наведе се да откъсне още една когато над главата ѝ прелетя дълга п ...

Душата ми прилича на море,
разплискано докрай от ветровете,
разбунено като от буря в зимен ден
и търсещо приют сред бреговете.
Душата ми скиталчица една, ...

Шалът, случайно при мен забравен,
черен и стилен - в тайнство шепти.
Реди поетично недоизказани думи,
изтръгва от душата ми остри бодли.
Косите ми - обгърнати и мокри още, ...

Закономерности. Срещи. Случайности.
Трепети. Скрити. И явни. Остатък.
Пулс ускорен. Прескок на сърцето.
Очи незабравени. Вик. Отпечатък.
Погледи... Погледи... Бягство. И впиване. ...

Какво виждат моите очи?
Една красива и усмихната жена.
Ти пак в моя сън се появи.
Пак с прегръдка и целувка ме дари.
Събудих се. ...

Долината на звездите
RemaTe
Обичай ме дотук - едно момиче бърза
за розата на светофара.
Обичай ме дотук - едно момче те чака ...

Искам да виждам утеха
и пламък във твойте очи,
да знам, че когато ми трябваш,
до мен ще си винаги ти!
От мъка незнайна обзета, ...

Те са незалязващо слънце за своя народ,
знаменосци верни на България до гроб,
неуморно обикаляха градове и села,
и вярата събуждаха в изстрадалите сърца.
Те запалиха в незрящите тъжни очи ...