Те искат да намерят;
търсят, за да открият;
да узнаят истината
зад вратата.
Приближават се с големи крачки ...

ти си
невъзможната любов,
която ще раздира
като тръни
душата ...

РЕЛИГИОЗНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ
Как да си обясним убийствата по религиозни причини? Дали хората не носят генетични белези на друг животински вид? При някои примати в Африка се наблюдава странно поведение. Група от мъжки индивиди излизат извън обитавана от тях територия. Целта им е да срещнат мъжки индивид от ...

Помниш ли какво ти казах -
"смирих се, че ме отмина...".
Но то бе миг на слабост
на земетръсно сринат
пред празник празен - ...

ИНДИФЕРЕНТЕН
Ще рече безразличен, ама към всичко. Аз, дето се обръщам подир всяка една пола, убий ме не вярвах, че такъв човек може да има. Чувал бях, че Буда го е бил постигнал, но било е отдавна и не у нас. Не вярвах, но ето че срещнах Капчо.
Тъй го наричат още от детската градина, щото все се кап ...

И щастието в шепичка си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.
Така е, друже, в сънищата само. ...

Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.
Нейде в нощта се поражда ...

Уморих се от предателства
Явни или скрити фустанели
Уморих се от ласкателства
С видими или не проблеми
Искам да си до мен сега ...

Евангелие според Матей 10:26 „И тъй, не бойте се от тях; защото Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.“
– Никога досега не бях се изгубвал така. Не ми е за пръв път, но преди винаги рано или късно, успявах да се ориентирам и в крайна сметка откривах пътя.
– Никога д ...

Лицето ти е пристан, облакътен на перваза ми като очакване. Ще можем ли да се преборим със страховете си? Винаги си бил по-силен от мен. А аз се пречупвам в очите ти! Толкова дълго съзерцавам себе си в тях, че ако утре всичко се срине, ще те вградя в думи и ще ги занитя по паважа – да не отекват стъ ...

Смешно е.
Големи хора играят като деца.
Съревнования, караници, обиди.
Атакуваният се брани.
Спешно доказва, че има право да МИСЛИ! ...

Цигуларят нежно струните гали
лъкът весело във въздуха играе.
Цигулката е звучна и красива‚
в ръцете му душата си разкрива.
От дърво цигулката е сътворена ...

България. 2070-та година.
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашия ...

Една жена - обичаща без тяло
душата си отдаде на мига,
във който бе съзряла свойто цяло.
Анимусът - дар от вечността.
Една любов - загърбила морала ...

Горчиш ми.
С оня вкус на презрял портокал,
сред напукана жажда
в пустинното пладне.
Бяло слънце ...

В алкохолната любов се влюбих, откакто ти ме изостави,
и за малко те забравям, или поне докато свърши бутилката с уиски!
Всяка вечер в алкохол се давя докато ти мечтаеш с друг да бъдеш,
но не останаха свестни мъже като мен, колкото и да ги търсиш!
Не притежавам красота, нито хубаво тяло, а днес мног ...

О, бедни ми бедни български народе!
Тежка е съдбата ти селскостопанска,
пръкваш се на село и тръгваш към големия град,
за да търсиш, припечелиш някой лев,
в който да си осигуриш кеф. ...

Има неща, които нараняват,
има неща, които прелъстяват,
има неща, които опияняват
и неща, които дават!
Дават смисъл за живот, ...

Two pairs of eyes
Celestial bodies
Two hearts, magnets
Forceful separation
Walls of ice ...

Знаеш ли, замислих се
какво се промени?
Къде сгреших? До скоро
обвинявах себе си.
С въпроси се приспивах, ...

Оставих блянове напразни,
изтърках замечтаните очи.
Нали живота е надежда,
нали облян е в радостни лъчи?
Защо тогава мракът надделява, ...

Чувствам моето сърце,
туптящо в твоите ръце,
кърви, тупти и пак кърви,
с кръвта се смесват моите сълзи,
душата, напуснала грозната плът, ...

Тя е грозна. Бездънна и черна.
Изтъкана е от бесове.
Но е вярна. Безукорно предана.
С тебе расте от дете.
Ти я криеш. Във роли и с маски. ...

О, Францио, хората ти от болка плачат!
12 жертви и за нас нещо значат!
И нас за тях обзема ни тъга!
Кръв, насилие - стига, докога!?
Есента мина, дойде зима. ...

Със дявола сравни жената! –
че този бледожълт поплин
под блузката с полукълбата,
във моя ум забива клин.
Със дявола сравни змията! ...

Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят
в един безкрайно тъжен свят.
...Брегът е пепеляв, или ръждив. ...

Животa му си вървеше нормaлно, кaкто при всеки тийнейджър. Всичко беше нaред, докaто един ден не се появи тя - неговaтa първa любов. Обикнa я. Може би от пръв поглед, a може би с времето, но стaнa достa бързо. Нямa знaчение. Обикнa я силно. Прекaлено силно, кaкто не беше обичaл никоя другa. Тя обaче ...

Баба да си и да имаш внук.
Бабите обичат да обичат.
И на всичко смислено напук,
те единствено във внуците се вричат.
Бабата е смисъл на живот, ...

Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...

На рождения ти ден,
приеми този стих от мен
и много бавно прочети,
в живота нека винаги да ти върви!
С усмивка всичко посрещни, ...

Не костите на скъп покойник,
опят от православен поп–
манерка, кърпа и часовник
погребани са в празен гроб...
Останали са от войника, ...

Погледът ми е забит в земята мрачно,
главата ми гъмжи от мисли непрестанно.
Дъхът ми секва от време на време,
сърцето лудува, отдавна е спряло да пее.
До ушите ми достига смях и глъчка, ...

Гергана – Едно красиво българско име. Но тя не бе пример за традиционна българка - не можеше да играе ръченица, не знаеше нито една народна песен, за бога - та тя дори не можеше да изрецитира ,емблематичното за страната ни, стихотворение на Иван Вазов – „Аз съм българче”. Не бе скромното девойче от ...

- Каква си ти? - попита ме един ден той - Ставаш ли за обичане?
Дълго се страхувах от този въпрос, защото не знаех каква е жената за обичане според него. Но едно знаех със сигурност - не беше такава, каквато съм аз. Никога не чаках да ми отворят вратата и сакото си обличах сама. Егоцентрична, дръзка ...

ноември 2014 Румяна Славова
Унъзи риза си тури-
във цвят пимбе!
Дъ н' забрайш и
джентълменскуту бомбе, ...

Тони беше застанал до телефона.Може би той е сгрешил в преценката си към нея,но защо в началото Мария го уверяваше в своята обич към него.
-"Ако любовта не е трайна,какво друго е трайно?"
Тя му отне всичко,неговата вяра в любовта и не само нейната любов.Той я беше поставил на най-високо място в своя ...

Едно е сърцето,
от Бог подарено.
Едно е за всичко-
за радост, грижи и обич!
Поводи винаги има. ...

Бомбата
гръмна по време на поредният непоряд като дневален, търкайки на колене стълбището с кофа вода и мръсен парцал…
- Разбра ли за бомбата? - тичайки нагоре по стълбите изфъфли лейтенанта-лилипут, съсед на моето момиче… В неделя е сватбата…
Гледам го втренчено и цедейки парцала се изправям…
- … а ...

Вече си друга, по-различна си,
а може би аз съм такъв.
Сърцата ни..., белязани с рани,
болки, толкова мъки
и раздели преживяни - ...

На ръба ли си, не си ли,
Отново искам да съм ти приятел,
На ръба ли си, кажи ми,
Подвеждал съм те, знам,
Тежки спомени за тежки удари... ...