Книгата с Лице
Мечтател: Трябва да има начин!
Умерзение: Няма начин, уверявам те.
Мечтател: Няма как целия свят да кротува в тази фабрика за информация!
Умерзиние: Очевидно, че има. ...

"Няма да е все така" – вчера чух го като притча
и във моята душа запечатах с любопитство.
Имало един младеж, бил красив и много важен.
С власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред... и в брой плащал своите прищевки, ...

ЩЕ Я СЪНУВАМ
Тази вечер ще сънувам нея!
Ще я сънувам малко неприлично.
Възседнала на вятъра повея,
разгърдена до голо - еротична! ...

Приседнах при залез на балкона,
морето шумеше като при есен –
чайките, кръжащи по небосклона,
за музата пееха някаква песен:
''Музо, герой и рима ...

О, М О Я Л Ю Б О В
О, моя любов – мое причастие свято!
О, моя любов – пречистваща сила могъща!
Ти живееш във мен. Аз живея чрез Тебе
и упована на Теб – любовта в мен се връща. ...

След теб
Слънце сиво остана след теб.
Върхове, в самакитки обраснали.
Власеница. Нетленен вертеп.
Небеса с два сапфира угаснали. ...

Всяко малко момиче е чело приказката за "Пепеляшка" и е мечтало да бъде на нейно място. Някои порастват, а други макар и големи продължават да вярват в приказки и магията съпътства живота им. Такъв беше случаят с Мелани. Макар и пораснала, тя продължаваше да вярва в това, че чудесата съществуват и с ...

Високо в тавана на гледната точка
подпряна в перваза на звездно небе
живее девойка на вид непорочна
копнееща всичко, но не и сърце.
Тя всеки ден става сърдита на всички ...

Младостта си тръгна неусетно,
без да каже сбогом, мълчешком,
свежестта в лицето ми отвлече,
като крадла от ограбен дом.
Залиняха тъмните къдрици, ...

По пясъка рисувам вечност,
а от вода бродирам стихове...
Задъхвам се от чувство за обреченост
и броя... отлитащите мигове...
Аз просяк съм, но не пари сънувам, ...

Изгубих я.
Заминала в чужбина,
разпръснала по пътищата вятър.
Душата ми.
Над бялото и синьо ...

Океаните са пресушени.
Реките не намират пътя си
през набраздените ни длани
и за това не съществуват.
Всъщност... ...

Днес
Любов ли бе, да я опишеш!
И спомена, въздишката остана.
А болката не мога да опиша...
Отново студ душата ...

Съзрях там мъничко цвете
зарито в шумата гнила,
а то се бореше тъжно
да получи малко светлинка.
Разбутах старите листа ...

Човек стои с очи си просълзени,
кинжал зловещ в ръката проблести!
Мъстта разяжда спомени бледнени.
Дали самин ще придължи?
В сълзите горки ти прости си! ...

ИНСПЕКТОР СТРЕЗОВ РЕШИ
- В древен Рим магистратите са имали практика да издават присъдите си в особена писмена форма, есере хуез* - Педрон разхлаби небрежно възела на пипитената си вратовръзка, като направи малка драматична пауза, за да подчертае важността на това, което следваше - отливали са ги на ...

Да изфабрикуваме
дом.
Посредством отричане.
Отпечатък на думи
в празнотата на имане. ...

ПАЗАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
Хареса ябълките, изложени на най-крайния щанд на пазара. Не бяха от най-едрите, но пък цената беше добра. Изглеждаха здрави.
- Ще си купя от вашите ябълки – съобщи той на продавача.
- Яж по ябълка на ден и ще забравиш за доктора, казват англичаните! – провикна се ведро ябълкарят и ...

Раните все още кървяха...
безшумни под червените устни...
Морето бе жестоко, солено.
Отпивах големи глътки,
без страх, ...

Ще кога за последно направи нещо за първи път? Кога за последно се почувства истински щастлив? Гледаш все другите как са, какво правят, добре ли са, колко пари получават, ами ти? Кога за последно излезе навън сам, разходи се, пътува някъде, поръча си висококалоричен сладолед, без да се притесняваш з ...

Настинали храсти
Времето как е минало?
И как е престанало да боли?
Там дето вилнееше Зимата,
се зеленеят мечти. ...

Скиталец
Не си отивай с малки часове,
в деня нестихващо обречен,
почакай мене и съня,
не си отивай с младата луна! ...

Кръстосват се
небето и земята.
Застават
облаци на кръстопът.
Решават всички ...

Към театралната ми маска
Хайде, театрална маско, - сцената е твоя.
Качвай се на нея с тъжния си монолог.
Трябва с тебе да обърнем дните на покоя
чак до края на житейския ни смъртен срок. ...

Упрек
О, пак ли, онзи поглед?
От него ме побиват тръпки.
Ти чакаш да ме видиш,
намирам се в чужди прегръдки. ...

От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…
Незнайно къде сме затътрили крайници, ...

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
/ЖИВОТЪТ СЛЕД ДЕВЕТИ/
Не искам аз да правя схеми,
нещата за да украся
и в допълнителните теми, ...

И тази нощ не можех да заспя,
И в жаждата за сън повиках теб,
макар и мислено.
Цял час избирах дрехите, обувките,
а още толкова се чудих над прическата – ...

На кръстопът черен
блести паричка,
като жълтичка.
Мисля - някой казват -
"вземи я, на късмет е", ...

Мутрите са на мода,
тях днес тачи народа.
На всеки почти бог е парата,
за нея продава си и душата.
Далавери и престъпления ...

Нищо вечно не остава
Нищо не трае вечно,
кафето бавничко изстива,
цигарата в мрака тихичко догаря,
времето неусетно отминава, ...

Наречена съм
И рече ми Съдбата тъй веднъж:
Сълзите ти ще са пороен дъжд,
сърце ти меко сякаш е памук,
и никой камъка не ще открие тук. ...

Ако зависише от мен, скъпа, още утре щях да те забравя
и щях да сложа край на това нещастие и на тази тъга,
но уви нищо, за жалост, аз не мога по въпроса да направя,
защото чувствата са в сърцето и само то може да ги командва!
Аз сам избрах в теб да се влюбя, но от там нататък всичко зависи от теб.... ...

носталгия по безгрижното детство :)

Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ...