Сияйна белота и грохот.
Огромна, горда планина от лед
пълзи на Времето по склона.
Клокочат неразгадани думи.
Колко стъпки без следи, ...

По тигровата кожа на брега
една изгубена вълна полази.
Мигът е миг, защото на мига
отлита. И не може да опази
соления привкус на гъдел, ...

Главата ми висеше от ръба на леглото, затова с мъка успях да достигна тресящият се от повикването апарат. Един поглед върху дисплея изпрати стряскаща тръпка по гръбначния ми стълб. Беше Бонд. Не онзи Джеймс Бонд от филма, а моят Бонд. Или по - точно моето почти - винаги - отсъстващо полу-гадже фанто ...

понякога - когато се заслушам във среднощната умора -
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва ...

Сама и в мене празно е,
душата ми по теб скърби.
Без тебе тъмно пусто е,
сърцето черно с вик кърви.
И ти си само блян, ...

---
Мокра вечер разля се в паважа.
С есента ветровете се гонеха.
Само времето спря — да разкаже
за отминали залези огнени. ...

Теменужката иска дъжд, но само жарко слънце нея пари...
Иска обич, иска детска ръка да я гали,
но в пустиня е израсла... и тази жажда вече в гърлото пресяда...
Тя иска да се наслаждава, но няма на какво!
Аромата ù вече никой не желае... ...

Всеки търси смисъла. И поводът да пиша в този случай е есе на мой приятел, което прочетох сутринта. Той сравнява живота ни с вървене в строй към кланица. Дали е така?!
Вярата сама по себе си е едно понятие на ума. Тя е за всички, които не са достигнали своя вътрешен изгрев, до познанието за живота и ...

Есен е, а розите цъфтят,
упойват с аромата.
Бели, розови, червени,
омайни са цветята.
Достигнахме с години ...

Рaзбилa се, рaзпененa и яростнa
във кaмъкa крaйбрежен, тъй студен,
рaзпръснaлa мaгиятa си слaдостнa
по пясъкa, от слънце уморен
еднa вълнa, прозрaчно-тюркоaзенa ...

МОЛЕЩА СЕ ДЕВОЙКА
Девойка спря се, коленичи, смъртно бледа
и с тихички молитвени слова заплака
над жарко цвете. Приближих се и се вгледах
в кристалните сълзици в чашката на мака. ...

Недей си отива, почакай.
Остани още малко поне.
Да поседим в тишината
и да говорим за времето.
Само за времето...

Любов сърцето ми е стиснала.
В кардиограма се изви.
От миналото - екстрасистули
и нямо шепна: "Замълчи!"
Мълчи за нашата раздяла ...

Аз станах днеска от леглото.
Остана котката да спи.
А тя лежи и хърка кротко,
щастливката ще си отспи!
А аз ще трябва в тая зима, ...

* * *
Сама сред тишината на шума,
сред шепота безмълвен на дома,
когато всички други са заспали,
аз чувам как засвирват ми кавали... ...

Чух, че можеш да рисуваш светове,
че четката и моливът пред теб се кланят.
Казват имаш дарба, но кажи ми ти,
можеш ли, можеш ли, питам те, кажи!
Искам едно едничко сърчице да драснеш, ...

В този сак аз напъхах мечтите
(не са спомени взети от друг).
Най-отгоре поставих ни дните
изживени взаимно. Напук.
Нарамих го... Тихо си тръгнах. ...

По-ясна от небе е мисълта,
когато съм пред бащината къща,
когато съм пред родната врата,
когато спомените, детството завръщат.
По-светла от звезда е мисълта, ...

две-три глътки
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...

Всяка ваша роля ви отива,
и театърът е на големия екран,
костюмът лъскав всеки ден се свива,
а вие пак си грабите без срам.
И навяро часовникът на ръката ви тежи, ...

ИНСТАЛАЦИЯ
Не ме блазни казанът с овации,
с арт усмивки, до кокал съмнителни.
И пърформанс ли е, инсталация,
или гъдел за „драгите“ зрители? ...

Да можех да удавя във вино
всички неизплакани сълзи,
които вечер ме притискат
в ъгъла с овъглени очи.
Да можех всичко да излея, ...

-Изгрява ден...
А в мен тъгата се е скрила.
Под подутите клепачи там.
Усмивка тъжна огледална!?
Ми напомня кой съм всъщност. ...

Зид
Копнежите – на вятъра отидоха,
надеждите – изтляха до една
и тъжен като празна мида
лежа, изхвърлен на брега. ...

„Източникът на красноречието е в сърцето.“
Джон Стюарт Мил
"...Връщай се към простотата.
Сложна работа е тя..."
Иван Николов ...

Tu pourras me dire tout ce que tu veux
Sous tes fous et tes grands airs
C'est pas la peine
Tu peux mentir à qui tu veux
Tu souris trop pour être heureux ...

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
15
Събудих се от прокрадващия се мирис на пържени яйца в спалнята ми.
В главата ми блъскаше рефрена на „Малахит” от снощи – „Вземи от живота, каквото можеш! Сега е момента...” Не зна ...

ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Разбудена след пролетния дъжд,
гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
и раменете му за прошка стенат. ...

„Този факт е световно известен,
че на Руски започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят...“ (М. Белчев)
*** ...

Фрагментарно
RemaTe
Парчетата живот събрал
от матовото тройно огледало
и трите образа в един - ...

Очите ти жадно ме пият,
единаци кошута млада видели.
Искат стръвно, алчно и вият.
Мамя ги с китки тънки и бели.
Нощем кипва буйна кръвта ми - ...