Отплаване към залеза...
Белеет парус одинокый...
М.Ю.Лермонтов
На залеза в сребристата пътека
отплава лодка вдигнала платна, ...

Ще те обичам, както се обича
любима, но забравена играчка:
вътре в мен, прикрито, лично...
Само нощем мога да заплача.
Когато мракът на нощта се спусне ...

Полунощ. Цигарен дим.
Дъх на ром. Мирис на канела.
Самотен бе денят, но не и нощта.
Притома. На дъх разстояние,
но на светлинни години един от друг. ...

А днес ще пиша за Любов. Защо ли? След като толкова книги има за Любовта? Преди време бях на един семинар и там трябваше да отговоря на няколко въпроса. Не си ги спомням вече. Но си спомням един – „Как ще се казва първата ви книга?” Тогава дори не пишех, но отговорих „Любов”. Сега подрасквам по нещо ...

Не съм се смяла на бездушна дума,
на образ на жена с поглед на дете.
На две ръце, които носят чума
и на мъдрост, която става демоде.
Не съм се смяла на погрешно име, ...

Пресече лятото предела
и август слезе от престола.
В сандали, сламена капела
и с ризка от кенар – на голо! –
в прегръдката на сеновала ...

Щракна сръчно затвора и пъхна цевта
във кобура, решен да сполучи.
Вън, на двора, подаде с гола ръка
къс месо на ръмжащото куче.
Изскимтя укротен кръвожадният звяр ...

Еднозначен е вятърът – буря.
Еднозначно морето – потоп.
Еднозначно дори се преструваме,
че сърцето е стигнало брод.
Еднозначен е пътят – умора. ...

Снощи Господ ме целуна по челото.
И тихо промълви, че го разплаквам.
От моите любовни главоболия
дори и Слънцето избягало на Запад.
Погледна ме в очите някак мило. ...

Част втора
Приказка за всеотдайната и сляпа обич
2013 Румяна Славова
...
и обеща, много скоро, да се върне пак ...

Богородички,
невен и латинки
пъстреят в градината.
Душата се пълни
с багри и аромати.

Има само сега в този миг на дихание.
Всяко следващо вдишване е обвито в мъгла.
Аз разлиствам деня и потръпвам в мечтание
да се сбъдна и днес като песен в нощта,
от която се чуват нежни нотки в душата ми. ...

Още преди живот да дарим,
обичаме детето във нас,
щом живот ние подарим,
инстинктът събужда се в същия час.
Детето по инстинкт поема гръдта, ...

Ръката ми със седем пръста
притиска болка в дясното сърце.
Не искам да умирам непотърсен,
без синьо слънце тук, под чуждото небе!
Копнея в бягащите гъби ...

Посветено на онези, които наричаме баби
Те са бивши жени – чепати и жилави,
нищо женско (по Вазов) няма у тях,
плугът на времето орал и не спирал...
Господи, колко сте хубави, въпреки тоя орач! ...

В петък имаш право на дълго кафе.
На усещането, че точно в този ден утрото е най-красиво.
На емоцията, която ти носи самата дума "петък".
И защото всичко е по-различно.
И някак си по-светло. ...

Ще публикувам първите няколко глави от новата ми история, за да видя дали има интерес и ако има, да направя всичко възможно да пусна произведението си на пазара. Ще се радвам да отделите от времето си и да дадете своя коментар под статията. Бих искала да бъдете откровени с мен. :) Благодаря!
1 глава ...

Познавам вятър...
... сляп е като вяра
все рее на разсъмване в небето ми криле
разплита облаци покълва в жажда
и нощем ме изплита в дъждове... ...

Здрасти, Ванче, сядай, добре си ми дошла. Кафе или чай? Какво да направя? Ама черно или с мляко? Добре. Заповядай и внимавай, че е горещо! Чакай да ти разправям какво ми се случи миналата седмица. Влизам в хола, а на дивана заспал мъжа ми с дистанционно в ръката и с леко отворена уста. Усмихнах се и ...

фантастика, фентъзи
***
Навярно няма по-лошо от това, смъртта да отнеме любимия човек, най-вече в разгара на любовта. Всички планове за съвместен живот, цялата топлина на това неземно чувство, съзнанието за близост, за допир, за сигурност, изчезват за кратък миг, безвъзвратно погълнати в черната пас ...

Любовта няма нужда от официални вечери,
пристегнати дрехи, лъскави фрази и ниски мечти...
И никога не е имала...
Една истинска сълза е достатъчна,
мълчанието във нощите, докато галиш косите ù... ...

Като тебе, като мене, като нас, покрито с облаци небето е от час.
И точно като нашите души – разпилява, сипе мълниите си.
Дали отдавна сме така?
Или поне във юли ще се оцветим с дъга?
Не знам, уви, но виждам силно да вали, вали… ...

В залеза
Приседнах да посрещна живота
на по цигара и водка,
на магистралата, на края на лота
чакахме от Създателя сводка. ...

Ще литне ракета с моите най-добри приятели. Аз ще бъда командир. Иво ще брои парите и ще ги слага в една огромна касичка, Папи ще е навигатор, а Кари ще гледа за опасности и когато има, ще казва:
- Код червено! Код червено!
Мимето ще ни раздава по три големи топки лунен сладолед, лунна пица за всеки ...

-
Не се чувствай виновен за тази взривена емоция —
ще премине, тя просто мълчеше предълго таена.
Днес дължа на очите ти всички венозни подскоци,
всеки смях или дума, които извират от мене. ...

Животът е чудесно нещо.
Кара всички да се смеят...
И с усмивка светла да живеят!
Всеки смее се различно...
Смешно, други нетипично, ...

Бясна съм... не искам да те виждам,
очите си ще вържа с черен шал
и глупавото си сърце ще хвърля.
Не искам да изпитва жал.
Не ми звъни! Не искам да те чувам... ...

на съседната маса
трима глухонеми
разговарят оживено
ръцете им разсичат въздуха
мога да чуя свистенето ...

Сега сме само двамата, с жена ми.
Отидаха си внуците от нас.
Разпръсна ни поредното цунами
и Самотата пак дойде при нас!
И селото ни пак е опустяло, ...

Лоши мисли в мен нахлуват.
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават: ...

Изгубени души сме аз и ти,
във тъмното без път вървим,
и все по-нещастни, по-сами,
във тъмното изгубени вървим...
Към онзи бряг на щастието вървим, ...