Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
383 резултата

Да опазим културното наследство на София!

Духът на една нация прави я велика,
честта ни е по-ценна от транспорта!
Но тия, които практикуват политика,
тях* рушат, тикат ги сляпо зад борда!
Самочувствието родно бавно се гради, ...
583

Полицай, адвокат и задържан

ПОЛИЦАЙ, АДВОКАТ И ЗАДЪРЖАН
Мрачен ден през май. Вали и редките минувачи са се загърнали в зимните си дрехи под чадърите. Три фигури търсят сушина под козирката на градския съд.
- Не престана, ей! Намокриха ми се фантазиите. Арестант, я се мръдни малко, какво си се разположил под цялата сушина!?
- Д ...
738

"Дакраулските катакомби" - Трета глава

Тази глава не се препоръчва за лица под 12 години!
Авторът на произведението се извинява, че го забави толкова дълго, но напоследък се занимаваше с едни гадни външни оценявания...
Глава трета
Нападение
Всъщност, драги читатели мои, в началото всичко бе повече от добре. Имахме вода храна, копаехме къ ...
1.8K 2

Обратно броене

Виновна съм, че не разбирам навика,
да късаш битието на микрони.
Че челюстите ме болят до ставите,
в шербет, невинно пръснати, хормони.
Че, в кръг от закъсняващи часовници, ...
769 9

Неосъществен копнеж

Секундата умира още като пеленаче,
не успява да достигне циферблата,
краката ù са твърде къси, за да крачи,
а страстта по онзи първи час - така позната.
1.1K 3

Не забравяй

Не забравяй ти любов,
която много ти е дала;
която спирала ти е дъха
и от съня ти е крадяла.
Не забравяй ти онези ...
542 1

Време за обичане

Може би е късно за романтика.
Пустата, къде ли се е скрила?
Може би в плача на листопади
в дрипаво гнездо се е завила,
може би отлитащите щъркели ...
1.3K 10

Живеем в земята на Ботев

Той живота си е дал, загинал в мъки нейде там, ала неговата памет свята винаги ще е в сърцата. И след толкова години неговите стихове любими нашата родина славят и с гордост ни даряват. Бащиния дом загърбил, с родната земя се той простил и в чуждата страна огромна търсил помощта народна. Саможертва ...
889 1

Само малко любов

Знаеше, че той никога не е бил влюбен в нея. Дори тогава, когато все още я ухажваше и имаше нежността и вниманието му. Не изцяло, уви, досещаше се, и понякога не можеше да спи по цели нощи, сгърчена от болката на ревността, но и думичка не му каза. Искаше този мъж повече от всичко, искаше да го напр ...
998 3

Бумеранг

В мрачната, есенна, зла
и настръхнала вечер,
сам, като сух и отбрулен,
безпаметен лист,
мисъл-светкавица ...
571 1

Жертвоприношение (Роля до разкъсване)

На струната ми са провесени
избелените - мръсни ризи на душата.
Сушат се от сълзù - пренесени -
във жертва на вината.
В простора птиците - обесени - ...
639 5

Кръвта ми е вечното

Този грозен художник изтръгна сърцето ми.
Няма четка горкият, с душа ме рисува.
По платната му бели кръвта ми е вечното.
Той не знае, глупак, колко ми се танцува.
Има груби ръце, на гробар, на убиец. ...
1.6K 1 17

Като кораб съм....

* * *
Като кораб съм,
като кораб във бурно море.
Със платна разпокъсани
над вълните аз гордо стоя. ...
542 4

Сивотата на мислите

Разтварям сълзите си в чаша кафе...
Мълча... мислите се сливат с дъжда...
Улиците отвън отразяват косите ми
и нелепите усмивки от отминали сънища...
В калния цвят на страха и тъгата ...
550 1

Мъж и жена (безглаголно)

Мъж и жена.
Любовна война.
Плът и душа.
Чуплива стена.
Страстно гурме. ...
2K 2 2

20 грама

Толкоз малка, а колко тежи -
двайсет грама, гърба ми превили.
За да нося човешка душа,
нечовешки ще трябват усилия.
Тя е облак и дим, и мечта, ...
1.2K 2

Не точно библейско

Уж знам кое добро и кое лошо е,
но по погрешка взех за Ада виза.
А след това, с последните си грошове,
на Дявола там купих нова риза.
Не ме разбра проклетникът. Реши, че ...
738 5

Сетивност

Прекрасна си, любов, ефирно нежна.
Поръсена с небесна светлина.
Ръцете ти докосват ме копнежно.
Очите ти искрят от топлина.
Дъхът ти ме обгръща ароматно ...
871 4

Епиграма за пчеличката "Мая"

Тя пак си тезата развява,
че свършва нашата държава,
че Бойковата политика
в миши гъз ще ни натика,
че неговите политици ...
548

Нищо друго

Не ми остана нищо друго,
освен надежда за това,
че някога на път изгубен
ще срещна паднала звезда.
Ще спра до нея, ще заплача, ...
680 7

На баща ми (Развод)

В детския ù плач откривам
счупени, изгубени мечти...
Но не са нейни, чужди бяха те
и двете плачехме - за чужди грехове.
Но аз избрах, така реших, че мога! ...
539 2

Чаках те

Ще дойдеш - сам.
И мястото ще е открито.
Ще бързам аз, но споменът ще ми тежи!
Ще те смущава всяка непозната сянка...
А аз в полумрака ще търся твоите очи. ...
737

Нежен пламък

Нежни сме ние в нощта
и нежна е нашата обич,
разплискала пламък свещта -
ни влече, в своя скут да ни сложи...
Догарят дори небеса - ...
713 1

Изгубена...

Чувствувам се призрачно размита
като пейзажите на Пол Сезан.
Една сълза търси Вселената
в колибите на африканското Хадзапи,
прескача праговете ...
556 1

Вещицата, която искаш

Вещицата, която искаш
Когато вечеряш под бледа луна
и с нея поделяш сухари от време,
изгрявам добра и грижовна жена -
в чертичка на ирис в очи нажалени. ...
1.4K 1 5

Камъкът (по Г. Господинов)

Погледнах към камъка,
но не прогледнах през него.
Той бе толкова малък,
ала виждаше мен
и във мен ...
693 2

Забрави ме

Забрави ме
Уморих се от ритъма на сърцето,
което учестено бие.
Уморих се от мисли.
Уморих се да крия. ...
925 1

R.I.P.

Превърнах се в камък
след всички заблуди.
Сърцето сковах си
след толкоз лъжи.
И за да не бъде то пак разпокъсано, ...
731

Вместо прошка

Смъртта не споменавай и веднъж
пред онзи, който всеки ден умира.
Родината ми е нашир и длъж.
Триъгълният камък на Всемира.
Възнесоха се дивите ята ...
1K 1 18

Богатството...

Богатството...
Внезапно от небето слезе
вечерен Вятър поривист
и бързо Слънцето залезе
зад облак алено- златист... ...
514

Страст. Върховният двубой.

Страст.
Върховният двубой.
О, тази буйна, огнена стихия!
Развява в мене парещи коси!
Препуска със замах и в орисия ...
556 1

Страхове

Ти си птичка малка, пойна
кацнала на моя клон.
Аз дърво съм неспокойно,
тук, под слънчев небосклон.
И когато сутрин пееш ...
555 1

Нещо лично

Малко неща в този живот наистина си струва да бъдат припомняни. Любовта? Приятелите? Миналото? Виждаме ги и ги чувстваме, усещаме ги по кожата си и ги викаме в мислите си... докато не си отидат. И изведнъж забравяме за всичко това. Понякога става бързо, друг път са нужни години, но забравяме. Забрав ...
779 1