Галошите
- меки и лъскави, да не им се нагледаш! А-а, сами да ритнат парцалената топка… Кога шутирам, десният галош се изхлузва от босия крак и удря децата по голите тикви – затова, все ме карат да заставам на вратата…
Дядо Гочо ме преметна:
- За да са все лачени тряб’а сяка вечер да ги мажeш със са ...

Белоцветните вишни през януари
Две улици, и аз какво, някъде по средата.. Нито съм за тук, нито за там ставам. Е, къде да вървя, питам? По тротоара, добре де, ама къде е тоя тротоар за заблудените телета, които трета година вече я карат на осемнайсет, в душата са на трийсет и седем, а акълът им – и ...

Запалих цигара. Не бях пушила досега. Загорча ми от вкуса ѝ. Напомни ми на нещо, на теб. Горчива, водеща до пристрастяване, задимяваща съзнанието и насълзяваща очите. Една цигара, равняваща се на една любов. Докато дими някой, нещо сякаш не ми дава въздух да поема. В следващият миг огънчето пада и н ...

Затворен съм във нищото.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос в океана
с надеждата да стигне до пристанище. ...

Спомени на всеки ъгъл чакат
да ги срещна и да ги позная.
И ту детството ме бута с лакът,
ту на първата любов ухае.
Пред очите ми минават всички ...

Посвещавам на Красимира Атанасова
Тя е слънчева, нежна, красива.
Тя е вечното мило лице.
Все усмихната, тиха, вежлива.
С най-доброто и топло сърце. ...

Побелели от път върхове тихо лягат в ръцете ми меки. Много прах и куп ветрове ги направиха толкова леки. Само времето сложи печат. Само то им изтри цветовете, те не могат да гледат назад но нали са без очи върховете...

Ти си замина, дядо, а аз така и не можах да поговоря с теб, нито да те видя.
Ти си замина, дядо, за жалост, точно една година преди да се родя!
Ти си замина, дядо, а сега не знаеш колко ми липсваш и колко често се сещам за теб.
Ти си замина, дядо и сега само се моля на Бог поне на другия свят да си ...

Крещях на глас
Недей
Не се влюбвай
Не ми го причинявай,
имам чувства. ...

МИГ
Всеки има своя миг….
Миг, който е един цял живот,
живот, който
всеки трябва да усети, ...

Присмивате се всеки ден на някоя заблудена душа! Дори и да не признавате или осъзнавате, това е така! Неволно се подиграваме на нечие съществуване в мрак.
Сравняваме другите със себе си и се успокояваме, че сме по-добри. Вярвайте зад вашия гръб точно, в този момент някой бълва змии и гущери. Някой, ...

Dreaming silently, watching the stars
I scheme around them…
My right hand is reaching the sky…
I don’t know why, but I feel… something
...Will happen!... ...

... Take the words that I will say
And keep them safe inside...
... Take my words and let me stay...
In the emptiness that I have made!
... ...

-Мария,ти си болна,все още не си се излекувала,аз също искам той да е жив, но смъртта идва неочаквано, тя не пита кога трябва да напуснем този свят, съжалявам...
- Спри! Не продължавай, ти не си ме познавал достатъчно. Или, може да не си искал да ме опознаеш такава, каквато съм. Не разбирам как си м ...

В навечерието на Коледа е, а аз с часове ровя из чекмеджета, кутии, торби и тефтери като освирепяло от глад попово прасе. Не мога да намеря тая пуста-опустяла рецепта за коледна баклава, която ми даде леля Мита. Ей на! От дългото ровене вече съм превъзбудена, пулсът ми се учести, а кръвното ми вирна ...

"I need you more than dope..."
Да погледнеш ти в дъното на чашата,
да видиш кубчетата лед от уискито,
а хората говорят си по масите
и сякаш обич винаги е имало, ...

She's crawling in my heart
from every oozing thought.
She wants the force that stalks
within it, I can tell.
Does she mean to steal it ...

Нека да е трудно
При мене все е трудно!
Но лесно се привиква
с трудностите на живота.
Ако не очакваш висша квота, ...

Не те избрах.
И ти не ме избра.
макар, да се обичахме
до лудост
и бяхме влюбени... ...

Напих се пожелание, без мярка!
Защо ми от всичко да си меря?
Нима обувка е, че да ме стяга,
или вечерна рокля от дантела...
Вървя изправена без чуждо рамо, ...

Ще бъде свършено,
всред полет спомени
снага прекършена
извият ли над клоните.
Ще се стаи един, ...

Хвърчила
RemaTe
летя, сред тях
в онази вечност
която не достига ...

Поети
„… Ние бяхме родени поети.“
Веселин Хр. Витков
Щастливците не пишат стиховè.
Съдбата тая болест им спестява. ...

Аз и Те
(километри редове)
Някъде там останах,
между хилядите прочетени
през последните дни ...

Защо дъждът не спира да вали?
Защо така сълзи пролива?
Защото в мръсотия сме затънали нали!?
Защото няма управия...
Сега мълчим във памет на душите. ...

Застига ли те светлина,
когато погледа извръщаш си към мене,
и вглеждаш се в момиче с топлина,
което пази я единствено за тебе?
Застига ли те любовта, ...

Запали ме отново с онези очи,
от които трепти хоризонтът,
а душата ми пръска се в дъжд от лъчи.
И не мога да дишам... Не мога!
Докога и защо? Няма нужда да знаем. ...

Sadness, sadness, go away...
Като пеперуди гонещи се над потока
въртят се в танц, а вихър ги понася
очи в очи една във друга впиват
и сините крила пробляскват ...

Шал намерих,
още топъл,
сплетен от души.
Огледах се наоколо -
няма никой, ...

Обичах ги по различен начин, въпреки, че всички бяха с кафяви очи.
И не, не съм търсил красота, заради друго аз в тях се влюбих!
Бяха жени, които ме разбираха от първата до последната дума,
такива за които заспиваш с сълзи, но се събуждаш с усмивка!
В тях намерих всичко което някога съм търсил в едн ...

И когато вече няма смисъл от лъжи,
а вините двама с тебе вместо вино сме изпили,
ти седни до мене тихо. И без думи ми кажи
колко много ме обичаш, само мен до края, мили.
Знам, безсмислено е всичко. Свят прозрачен, свят суров. ...

Далечна,
незрима
като въздух,
неуловима
като дъга, ...

Моля за коментари, мнение, критика или изобщо
за нещо, което ще ми помогне да видя как съм се
справил.
Благодаря ви предварително.
Приятно четене. ...

Цял си, а се чувстваш на парчета,
пръснати по цялата земя,
здрав си, а усещаш болка силна,
изтощен си от страха.
Всяка вечер лягаш с мисли ...

Сутрин става, не бърза за никъде...
Той животът без друго не спира.
На леглото присяда, отърсва се.
Днес е ден като другите, същият.
Пред огледалото застава и поглежда се. ...

Защото скубах си крилете във деня,
сега не мога смело да политна,
така душата ти не ще пленя,
когато във съня ми се усмихнеш.
И пропадал съм жестоко във греха, ...

Сънувал някой, че снегът гори.
Друг гол, под дъжд танцувал.
Трети, в съня умеел да лети.
На воля, във вселената пътувал.
Но идва краят на съня. ...