От врата на врата почуквам, ала не по своя воля,
друг избор нямам, сега на всекиго се моля.
Лутах се и без да се усетя страшна буря ме застигна,
затичах се, не ми остана време дори за кратичко да мигна.
Мамка му, що беше туй чудо де ме стресна? ...

няма любов,
без която не можеш.
да дишаш.
да вярваш.
да искаш. ...

Спомняш ли си времето, когато ти пишех? Ти обичаше всичко в мен.
В съзнанието си непрекъснато чертаеше образа ми и той присъстваше
навсякъде, сякаш беше станал част от теб.
Обичаше да четеш писмата ми, независимо дали думите ми имаха
стойност или не... ...

Ставам във дома, отивам до старата
порта и виждам приятелите си.
Нито един от нас нямаше мама и тати, които да пробуди.
Във нас бе развит инстинктът за оцеляване.
Ставаш, ядеш и се молиш някое бездетно семейство да прояви ...

Здравейте,
Пиша ви това писмо със скромното намерение да се опитам да дефинирам в епистоларна форма сложната семантика на дълбоко интровертните чувства, генерирани на съзнателно и подсъзнателно ниво в мен вследствие прякото въздействие на вашите чисто анатомични измерения.Част от елементите на вашат ...

Играта всъщност не свършва.
Май няма истински край.
Нива преминаваш, превърташ...
Ту ад си измисляш, ту рай.
Само за толкоз мъничко ...

Внезапен порив,
искрица светлина,
надежда родена в мечти.
Мръсен шум,
свеж полъх. ...

Заснежено
Като в приказна страна,
вали и всичко побелява,
но приказната красота
защо ли тук ни отегчава? ...

На Боби Кастеелс
Ухайна роза, цъфнала в нощта,
видение неземно, тъй прекрасно!
видение омайно, но опасно
защо на Дявола ме завеща? ...

Пристъпвам като в сън... Забравен храм
от дебрите на времето изплува.
На здрачния, небесно мек екран,
звездите прожектират светло чудо.
Тук, струва ми се, вече съм била - ...

/ За мене тия малки басни,
написани са доста свястно -
поезия от кръв и плът...
Защо на сянка да стоят?!/
1 За държавата ...

Всеки всичко да твърди може.
Трябва мислене, не лековерие.
Аз силно съм разтревожен
как хората приемат на доверие
всичко, което някой продума, ...

В началото е пролетта красива
окъпана във слънчева роса,
разцъфнала, сияеща, игрива,
даряваща живот и светлина.
След нея пламва лято знойно ...

Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка - ...

Съдби
Осми епизод
Двамата сватове водиха хорото на свадбата на единствените си деца. Изпиха няколко бурета Маруд като сватове. Радваха се на първото си внуче, момиченце. Елисавета, растеше заобиколена от двама дядовци, които бяха готови да скочат в огъня за нея. Надпреварваха се кой да я глези повеч ...

Едно дете,
невидима сила създаде,
мощ всезнайна,
но невидяна.
От ...

Тридесет и девет години отброявам днес
откак от тебе, мамо, нямам вест.
Тръгна без да вземеш нищо,
но, в сърцето ми остави всичко.
Долавям стъпките ти в коридора, ...

Щ Е Т Е С Т И Г Н А
Някой ако ми затвори,
пак ще вляза в тези двори,
гдето слънцето посрещах
с румено лице, щастлива, ...

И не че съм си тръгнала защото
някога съм спряла,
защото не обичам
вече.
Не съм вървяла без посока, ...

Купувам хляб
и го режа на четири.
Първият комат поръсвам
със солени
сълзи. ...

Хвалба по Ротердамски*
(Отиквяване)
Нека и аз да се похваля. Открих я! И добре, че никога не е късно да я откриеш. Нея! Всевластната и единствената! Нейно Величество Глупостта!
Какъв е този, който изслушвайки я, я открива и признава? Какъв - невежа разбира се. Живял блажено знаейки, че другите са пр ...

Два месеца радост във твоята стая...
Аз и ти на осмия етаж,
в малката квартирка с бронираната врата
сякаш съкровища пазеше...
Даже повече... ...

По дяволите! Кога успя всичко така да се обърка! Всъщност знаех кога, по-скоро се питах как. Цял живот се бях движила и живяла в границите на разумното и редното, как така успях да се набутам в тази невъобразима каша.
Всичко започна след погребението на Марк Спенсър. Беше ни преподавател в театрално ...

Копнеж
Да те целуна момиче, искам сега,
ръцете ти в моите нежно да взема.
И нямам представа, защо е така,
че всеки мой порив, нещо отнема... ...

Защото се кълнях в най-чистата любов,
я припознах в Мария Магдалена...
Затова ли чувствам гвоздеите Ви сега?
Или съдбата ме заклещи в кръстопът?
Птерозавърът е беззащитен на земята. ...

Love yourz
Love yourz
No such thing
No such thing as a life that's better than yours
No such thing as a life that's better than yours ...

Не ми позволявай
да се превърна в мъгла!
Не -
в мараня
не ми позволявай ...

Различно погледнати Ромео и Жулиета -
за обща, любовна, избра тази творба.
От всички истории на нашата планета,
защо точно тази, най-тъжна, избра?
В различна история, различни героите, ...

Когато го целунах за последно,
разбрах, че всъщност аз съм по-богатата.
Анелия Гешева
Дойде съвсем към края в младостта.
Самотна бях. ...

В клоните ще свети слънчева сълза,
ще се докосват светли силуети.
На прага на нощта,
зелената трева ще шепне
под нечии нозе... ...

ДЯВОЛСКА МУ РАБОТА
Дяволите с почести изпратиха светеца
и сега спокойни ще си бъркат във медеца.
.......................................................................
Само дявол има идея ...

Във две очи съзрях просторa.
Последствие. Моментнa безтегловност.
Aко протегнa длaн дa пипнa твоятa...
Въпрос. Ще се превърнеш във фотон, нaли?
Любов. И ефимерното е вечност. ...

Дали от облаците сиви,
дали от тихия ръмеж,
дали от късното заспиване,
или от слабото кафе!
Очи притварям в лека дрямка. ...

Тя.
Някога е била млада, жизнена, с буйна, кипяща кръв, енергична, готова да се бори с всички сили за мечтите си, да раздаде душата си, а сега?
Какво става, когато човек остарее? Какво става, когато загубим желание за живот, когато се отпуснем, когато се предадем?
Виждаш ли бръчките ѝ, виждаш ли тъг ...

Омръзна ми вече от захаросани приказки,
от клишета безкрайни и разни измислици.
Омръзна ми даже от фалшивите профили,
пълни с измамни тарикати и странници.
Писна ми вече от всички кретени, ...

Но мога да спася любовта, която търсех по своя си начин и която вече я няма? Защо така лесно забравих Иво, който беше център на живота ми, когато наедряваха зърната на гърдите ми, когато вече земята усещаше стъпките ми на прохождаща жена? И защо едва сега разбирам колко много съм го обичала и все ощ ...

Вятърни спомени топлят леглото,
Прегръщат, целуват, като вулкан
изригват и просто си тръгват.
Нищо не казват, но променят света.
Бегли сенки-отсенки на обич лазят ...

Не исках дните да броя
като стъпало след стъпало,
не исках толкова неща...
за малко времето бе спряло.
Днес твоите ръце приемам ...

МЪНИЧКАТА СИЙКА
Нашта малка Сийка -
цветенце в саксийка,
песни си нарежда,
всички ги изрежда ...