Какво ли съм ù дал
Отхвърли ме в цветущата ми младост.
Копнежите ми грубо прекоси
И ги прегази. Аз живях без радост.
Тръгни си, с тебе болката носи! ...

Писмо любовно пиша днес
до моята любов голяма,
но всъщност нямам точния адрес,
в небето няма улици с име.
По ангелите ще изпратя вест ...

Любов
Ръката ми в ръката ти се вплита,
Сърцето ми до твоето сърце тупти,
Любов във вените пулсира
И няма начин да я спрем. ...

Преяждане, поглъщане, обсебване.
Богомолка на разсъмване.
Изядох те, преядох.
Сдъвках те. Горчиш.
Като черен шоколад. ...

,,Големият герой"
Калната, водна стена
трябваше ли в онова
фатално Аспарухово дере
човешки души да отнесе, ...

Сметоха пиршеството
в дузина черни чували.
Прибраха децата,
изнесоха подвижните нужници,
изгониха пияните. ...

Нощта посипала звездите...
Запалила ги с много страст.
Поканила луната да им прави
компания във този час.
Щурчета песен им запели... ...

Разказ за дивите и дивите по душа
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...

Събужда ме страхът и ми говори.
Не чувам думи и не го разбирам.
Но сякаш наблюдавам се отгоре
как той страхът със зъби ме раздира...
Витая в мрака - сън ли е, не е ли... ...

Запознах се с теб и се обърна моят ден,
до вчера ми изглеждаха нещата само сиви,
а после моите очи на любовта във плен
и делника и празника намираха красиви.
Започнах тънки сметки да кроя, ...

Ужасен съм зная аз,
че всявам в сърца ви страх,
но спите вие, упреквам вас,
нека Бог ме съди дали е грях.
Усещам порив, ...

Едва-едва надигат се крилете ми
сред някакви бездушни вкаменелости,
които пожелах да станат светещи,
подтикната от неразумна смелост.
И вече трудно чувам в мене думите. ...

Ще ми мине, със сигурност. Знам.
Като лятна настинка ще мине.
Като дъжд изведнъж завалял,
траещ няколко мънички мига.
Ще останат навярно следи... ...

Знам, не те заслужавам...
Ти имаш сърце, което знае как да обича.
Няма да те заблуждавам -
моето в никой вече не ще се зарича.
Не заслужавам обич и ласка ...

Добре дошъл, нечакан, непоканен.
Добре дошъл, нетърсен, нежелан.
Ще сложа хляб а чашите ще станат,
свидетели на мъртвият ни блян.
Това небе е старо и познато. ...

Кажете колко струва
едно семейство в този ден.
Нали уж всичко се купува,
а трябва ми едно на мен.
Един баща прошарен, ...

Детето трябва да се почувства звезда
Международен конкурс за вокално изкуство „Морски звездички” – Варна – 2014
Човекът е обществено животно . Детето се ражда егоистично и асоциално. Задачата на педагога е да го направи обществено същество. На сцената участниците са в центъра на един постоянно проме ...

Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - кат ...

Глава 1: Отблясъци
- Реан, време е! Отлагахме го вече седмица, но не можем повече да си позволим да стоим затворени. Мина цяла година! Трябва да се впишем. Трябва да живеем!
- Добре, предавам се. Но все още си мисля, че ще се отличаваме. Може и да сме се навлякли в тези кафеви вълнени дрехи и да сме ...

Сънувах те! Нощес.
Щастлива!
Опряна на друго рамо...
Бъди, любима! А аз и днес
ще те мисля ...

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

Не питай, не пресмятай, не се колебай,
ако за миг си се замислил,
след като веднъж си ме видял,
ако си се зачудил дали ме искаш,
тогава ти не си за мен ...

Пребродих океани и морета,
робувах по далечните земи.
Нагледах се на чуждите небета,
но мисъл пак три теб ме приземи.
Защото там за мене пристан няма ...

знаеш ли
плаши ме с нещо думата "трябва"
може би
нейната дълга ръка
твърде често ...

Животът е океан от възможности... Винаги ти дава това, което искаш, но тогава когато трябва, а не в момента, в който ти го искаш. Животът никога не ти отнема правото на избор. Оставя те сам да вземеш решение коя възможност да избереш, кой път да извървиш и какъв да бъдеш. Животът е най-добрият учите ...

Ти не знаеш за мен - двеста пъти умирах
и светът ми без теб беше ничий и лош.
Ти не знаеш за мен, че разместен събирах
разпиления пъзел след забития нож…
Пак се връщах назад – километри нататък – ...

Заформихме си тройка на поляна-
Аз, Любовта и някакъв си Кос.
Подсвиркваш ти..., обаче тука стана
за мойте чувства, мамка му, въпрос!
Седни, Любов, да пушим по цигара ...

Поизморени и проскубани
конете ми поискаха почивка...
Поискаха почивка за сбогуване,
а изморените коне, нали разбирате,
без капка жал по навик ги убиват, ...

***
Струпани са думите -
незапалени минзухари.
Пръстите ми са нежни
и плахо приближават. ...

На двайсет и една. Точно по този начин започвам. Точно сега си спомних защо не се съгласих с теб, макар че бях съгласна. В светлината на уличните лампи няма романтика сега. В светлината на уличните лампи имаше романтика, когато бяха бели. Сега са оранжеви. Бяла светлина и мокри павета. Нямам по-рома ...

Еднa ръкa в тъмaтa ме прегръщa,
еднa ръкa се вкопчвa в мойтa длaн
и вярaтa във себе си ми връщa,
осъществявa моя болен блян.
Един мaгичен глaс едвa ми шепне ...

Обърна ли се назад,
виждам слънце,
виждам път...
Виждам в теб надежда да се променя
и разбирам, че не съм сама. ...

Във жълтата полегнала трева,
загубила цвета си в есента,
дълбоко долу в мрачна тъмнина
се крие самотна и измъчена душа.
Потънала във мрак и тъмнина, ...

Толкова си малко,
туптящо, любящо сърце.
Как може да побираш
любов и болката голяма.
Днес отново наранено, ...