Онзи, който изчука душата ми.
С него се чувствах качествено.
И мисля събра ни съдбата ни,
но всъщност бе истинско свлачище...
Той е маниакално първичен. ...

Жадувам да съм дете на природата, на майката Земя – в нейната прегръдка да се отпусна и да се преродя. Жадувам да изляза от мътните води и да заживея просто, да ходя боса из зелените треви. Жадувам да изследвам жълтурче, паяк или мравка, да наблюдавам техния тих, съвършен живот. Жадувам към корените ...

С кредит усмивката си подновили
В камината си, книгите са изгорили!
Това е времето на техният разкош
Държат в ръцете си букет и нож!
Без труд живота си, са улеснили! ...

В диалога вечен с Морето...
1.
Аз цял живот с Морето си говоря,
тъй както си говоря и със Бога...
Дори със тях понякога и споря, ...

И вечер всеки остава самичък
със своята лична печал,
не знае да спре или пък да тича,
малко е взел или много е дал!
И прави си тиха полуравносметка, ...

И остана лош навик...
Аз и моите дерзания,
скъсахме с теб
и вече не делим леглото ми.
След всички тези свидетелски показания, ...

Бъди добър във мислите си.
Остави ме!
Не ме променяй някакси гротески.
Ще ти напиша още много стихове...
И за любов, и за разлъка, и за нежност . ...

Комарите…
Комарите налитаха като разгонени гларуси
по бедрата бездънни на младата вечер…
А тя - раздвоено руско момиче - очакваше -
още шепа любов във крайбрежната неизвестност. ...

Живей любов по-мощна от морето,
живей в мен и в моите мечти,
живей ти тук - в душата и сърцето,
защото там единствена си ти.
Че виждам мила твоята усмивка, ...

Мама ми каза не съжалявай
Когато си правил нещата истински
Все ще остане нещо почистено
След всички тези усилия
Мама живее в двореца на майките ...

ако пропадна
вдън земя
ще сложиш ли
на гроба ми
свещица и цветя ...

Той беше влюбен в друга. Разбрах го още преди да стигна до края на писмото, и светът сякаш спря да се върти за мен. Той ме предаде. Разруши всичко, което имаше някакво значение за мен. Намразих го, намразих и онази жена без име и лице, която ми го бе откраднала. Представих си какво ще ù се случи, ак ...

Ясен небосклон -
кехлибарено отражение
на градски светлни.
Над земята плува
люлякова ароматна нощ.

Написах цял роман за любовта си,
описах всичко, както е било
аз разговарях само с Съвестта си,
и съм изправен с вдигнато чело.
Там казвам ясно и тук ще повторя, ...

И тази нощ сънят не идва при мен,
затварям очи и пак за теб ще мечтая,
ти ли открадна ми сладкия сън,
който аз чакам отдавна?
Ела тогава с теб да запалим нощта ...

Най първо гняв разтвори ми гърдите…
Пламнах в ужас и поквара.
Бълвах думи празни на посоки
И вдигах пръст из празнотата.
Но после ме обзе страдание. ...

Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...

Когато отвори очи, тя си мислеше, че е сънувала или че все още сънува. За първи път в живота си изпитваше толкова неописуемо щастие и радост. Всичко в нея, всяка клетка и мисъл се къпеше в любов и блаженство. Усещаше една приятна лепкавост и топлина по тялото и бедрата си. Беше сложила главата си на ...

Уплашено
от едрите бетонни късове
на мастодонт-хотел,
морето
се е свило в своя плаж, ...

Всяка сутрин като влизам тук,
първо теб те виждам.
Всяка сутрин като влизам тук,
винаги целувка получавам.
От теб, сладкишче. ...

Децата са най-невинните създания,
ангели са те на тази земя.
Нямат мръсни подсъзнания,
като китайски порцелан е тяхната душа.
Да те лъжат в очите за тях е непривично, ...

Художник
Всред вятъра на хората
има тихи пристани,
в които са затворени
само твойте истини. ...

Отпиши ме, любов, от дългия списък
на влюбени, чакащи за споделеност.
По опашки не мога да се натискам,
а пътя пресичам все на зелено.
Ще умра, но не моля. Няма да гъкна, ...

Коя е дума тая
наречена "Любов"? -
Дори детето знае:
страна под син покров.
Тя майчица е свидна, ...

Мария беше майка на слепец –
такъв го стори Господ. Тя не плака,
изсмука си последния живец
да изведе детето си от мрака.
Слугува, проси, сбира лев по лев, ...

Научих доста късно този занаят,
душата ми ума не пожела да слуша,
но даже и до днес не ме е яд,
цигара щом запаля и изпуша.
Когато в късен час запалвам огънчето малко, ...

В отговор на едно произведение:
Не сме сами! Пред нас е и Живота!
Е, вярно, за малко, ще ни раздели…
Минутите потрепват и с охота,
броят в очите ни въздишки и сълзи. ...

Самичък бях и ще остана.
Няма Я,
за ръката да я хвана.
Сам съмичък ще се рея.
Няма Я, ...

Мечта и блян си ти за мен,
недостижим, все тъй отдалечен.
В очите ти се взирам надълбоко,
давя се, потъвам още по-дълбоко.
Сърцето си на тебе дадох. ...

Макар и от лампата, светлината падаше по перфектния начин върху лицето на Мартин. От черните му очи не бе останала и следа – сега Леа зяпаше в този интересен шоколадов цвят, който се беше получил.
- Ехо? –той е погледна въпросително и размаха ръка пред погледа й.
- Да! Да, аз съм Леа- отвърна тя, се ...

Безопасните ковчези
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...

Тя обича до късно да спи.
И кафето си сладко го пие!
На ден взема си душове... три,
и изправената си коса с маша я навива.
Макар да не излиза - се гримира ...

Малка цръквичка, вековна
скрита в гъстата гора
и вратата със обкова,
с двата бора за мера.
Тя на пейката скована ...