Пожелах си в ръцете ти - клонки обич на каменен бряг,
да се сгуша безпомощно - малко, измръзнало цвете.
С нежна длан да пребродиш на косите ми хладния мрак,
да усещам под пръстите шепота тих на сърцето.
Пожелах си да вдишам аромата ти - грях и любов, ...

Като пепел от изгорено,
като студено от лед,
моето сърце подарено
се връща при теб.
Мястото - без значение, ...

Думите от устните изчезват
и въздухът всяка от тях укрива,
еднакво сложни се извезват
в замисъл тънка, но мълчалива.
В света на думите безброй – ...

Душата ми пържи кюфтета
Не зная дали съм
аз някак орисана,
но все ми се случват неща,
с които във другите ...

Сънувах се, че ходя боса
на село в росната трева,
подкарвах агънцата малки
наблизо, да си попасат.
Сънувах мама как ме гали ...

Безкрайно много ме озадачава безмисленото нежелание на хората да разберат, че всъщност светът не се върти около тях точно. Сигурно е прекрасно да бъдеш Слънце и от теб да зависи движението на хиляди планети, но, тъй като ние сме просто хора или прости хора, обикновено се въртим около собственото си ...

СТЕНИ
Със теб в живота се срещахме.
Беше рано. И рано ми стана жена.
Хляба на любовта рано изядохме.
И вдигнахме между нас желязна стена. ...

Maybe it is I after all,
who chose this life
to watch time dissolve
flesh and stone,
undoing this body, ...

Верига спомени по стръмното се стичат
в пукнатините между минало и бъдеще.
Прицелване, пропускане. Привикване.
И изводи като затихващ тътен.
В джобовете на разума надеждите ...

Всеки миг, във който си далече,
аз умирам и се прераждам пак
и всеки удар сърдечен е обречен
да е последен и разбит на прах.
Всяка минута, в която теб те няма, ...

По-добре да остана недописана,
изгубена между страниците
на твоята самота, хвърчащ лист,
носен от полъха на несподеленост и тъга.
Не се опитвай да ме прочетеш, ...

Обичам те! Но не с онази обич,
която ти посича коленете,
при все че месеци наред се моля,
щом дойдеш, да не се свлека в ръцете ти.
В ръцете ти, наситени на форми ...

Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи ...

Самозвани - небогоизбрани
Някои хора без власт ако живеят,
ще се тръшкат, та чак разболеят.
Могат единствено да наставляват,
да сочат със пръст и поучават. ...

Редове на истини
(Истински)
Млад съм и наивен,
вярвам в добрите дела.
Ала има ли ги всъщност ...

Душата ми копнееше по пламъка,
жадуваше тя тайната му сила,
като дете прелюбопитно се пресягах
и исках огъня, сънувах непосилно.
А после как горях през дните сити, ...

Зад липсата,
където оцелявам,
зад фугите
в редовната вина
намирам те ...

аз съм теб
ти си мен
един е ние
всички са едно
и също ...

Защо все на добрите лошо се случва? Защо щастието ме преследва, а болката в живота ми не го пуска? Защо получавам толкова много, когато и половината не заслужавам? Защо винаги когато обичам, някоя трябва да ме наранява? Защо тази слабост в мен, да се изправя не ми позволява? Защо когато помагам, вин ...

Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак. ...

Жените заминават на гурбет.
А. Калчев
И тръгнахме жените на гурбет...
За визи се редихме по опашки,
с надеждата за мъничко късмет ...

Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.Без нищо в мен човешко.
А казваха, че времето лекува.
Лекува? Глупости нелепи.Душата страда, боледува. ...

ЕЛЕГИЯ
На любовта ръждата само остана между нас
и на въздишките лъжата веч почувствах аз.
Грозд увиснал есента доказа
и бръчки по челото старостта показа. ...

Всяка сутрин нежно се събуждам
придружен от слънчевия лъч,
по стаята тихо се разхожда
аромат на мед от златни сърчица.
И прегръщам аз дълбоко ...

Привидно оживях
Живеем със затворени очи,
затваряме дори сърцата си.
И губим се, и падаме, и ни боли,
потъваме във празнотата си. ...

Неделята, като измислица
на отегчена домакиня,
като тополов пух увисна,
преди да отлети в комина -
със дъх на мляко и канела, ...

В краткото утро беляза ме свещ
- търкам но не изчезва.
Сама се запалих с моя копнеж
да пречистя душата от спомен
- с надежда. ...

линията на бельото му е струна
по която свиря нежно с пръсти
и опъвам
и я смъквам лекичко полека
с по един акорд надолу ...

Бяла зима, снежни друми,
романтично дип,
паднах пети път... без думи,
само дълго биииип!
Аз съм дама и такива ...

Копринените ти коси ме опияняват
само щом през тях прокарам аз ръце,
в съзнанието ми бавно се вклиняват
и без жал в плен взимат моето сърце.
Кадифената ти кожа силно ме омайва ...

Тази вечер не искам да общувам с хора.
Искам да остана сам.
И свещ не искам да запаля.
Един огън стига да гори.
Изключих телевизора, музиката спрях. ...

*Вдъхновено от измислена история запечатана в страниците на стара книга
Отново те видях с усмивка на лице,
а до теб бе тя с твоето бебе на ръце.
Погледна ме и сякаш през мен видя,
как искам вместо нея аз до тебе да стоя. ...

Непогалени
Младостта ви -
непогалена,
заживяла
край чужди съдби. ...

В самотата на нощите сиви.
В задимения здрач на дома.
В тишината на звездите, красиви,
разговарям с красивата, нежна луна.
Разказва ми колко много такива, ...

Прости ми, че внезапно те събудих,
но нямам сили вече да мълча,
сърцето ми от болка се пропука,
в гърдите зее дупка от душа.
Очите ми пресъхнаха в пустиня, ...