Моя мисъл,мисъл откровена,
чиста непокварена трептиш,
няма в тебе нищо не красиво,
а защо ме натъжава и болиш...
Моя поглед, поглед вдъхновен е, ...

Още не обичам тишината в теб,
понеже всичко е игра на думи
и се скитам тъй отчаян, клет
по течението на реката Струма.
Аз пътувам си в смъртта до пет, ...

ветре, отвей ми мислите черни
попей ми за свидна Родина
за либе красно
за Балкана стар
за листе на дърве... ...

До татко ми…
Мили татко,
устно не ме разбираш.
От болка ли примираш?
Със страшните ти действия ...

Обичал ли си някого така,
че себе си заради него да потъпкваш?
Да ти е той единствената радост на света
и всеки ден все повече да го обикваш...
Да липсва на душата ти дори. ...

Искам да ме топлят снегове.
Да замръзвам, щом докосна огън.
Искам да ме спират ветрове,
щом тъгата радостта подгони.
Искам мисълта ми да умре ...

Пропука се облака тъмен...
През процепа слънце надникна.
По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна.
Дърветата клони люлеят ...

благодаря за цялата любов, която сте ми дарили!
Надявам се да съм отвърнала със същото...
Искам да ти кажа нещо,
да го изрека без дъх…
Може да звучи зловещо, ...

Очите яхнаха крилата.
Отново започва отчуждението и изпитването на волята.
Чудя се, кога ли ще приключи това лутане,
през визуализиране на бъдещи възможности и вероятности.
Колкото и много, ...

От чуждо щастие крадях,
не се опитвах да се крия,
докрая себе си аз бях,
макар разпъната стихия.
Преборих всички страхове, ...

И шепот, и сподавен вик - една тъга, която ме намира
прибира ме в горчиво-сладък миг,
ограбва ме, отнася ме, умира...
И една молба, копнеж по края
ловко в мрежите си ме оплита, ...

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
/ПОЕМА/
Замисля ли се за живота
си правя изводи така:
за мен той е една Голгота, ...

На вила съм. Дъждът не спира.
И не намирам миг покой.
Душата – плачеща е лира –
не различава враг от свой.
Градината – в трева обрасла. ...

Бъдете живи, здрави и щастливи!
Нали това от памтивек се казва.
Аз бих добавил още – работливи!
От мързела човек се охайлазва.
Не чакайте късмет или сполука! ...

Небето се обгърна със сияние,
затрепка с хиляди искри-звезди,
съзнало своето очарование...
усмихна се, тъй както никога преди.
... Заплува бавно с ладията своя, ...

Сън
Политайки в своята дрямка,
аз се моля там да си ти.
Красотата ти на слънце и на сянка
ума ми да заплени. ...

Треска в малките часове
Ръцете треперят. Мускулите се свиват в спазми. Очите изгарят в болка. Езикът нервно облизва напуканите ми устни.
Няма лек.
Треперя!
Да, гордото ми Аз е пречупено сега. ...

Да си до мен сега
Не искам нищо друго
На топло във прегръдките ти да се сгуша
Притаила дъх до твоето сърце.
Да седим и да мечтаем. ...

Аз знам Вселената е храм -
безкраен, чуден, необятен
и свързани сме - Ин и Ян
с душите си – от Бог изляти...
У всеки мъничка звезда ...

Разрошил пръските на стария фонтан,
усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...
Поизбелялата монета на новата луна
намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.
Размахваше рапири вятърът във своя си игра, ...

Завъртя се
със зелените листа
в ефирен танц
мойта грейнала душа.
Питаш ме защо летя? ...

Стих по небето
На Г.
Сто тишини сгушени спях
в очите ти страшно красиви
и в тях потъвам, потъвам, ...

Строшено огледало
Изцапано с кръв
Мъртви цветове
Безлични страхове
Звукът се усилва ...

Една звезда от горе ме погледна
проля красива, мъничка сълза,
реших да видя и ръка протегнах
и тя в дланта ми тихичко заспа.
Застинах да не я събудя ...

Като мене
Петя Дубарова
Луната като бучка от масло
поиска да се плъзне през комина,
но гларуси със своето крило ...

С вяра, воля и с мечти
Стоиш притихнал в необята..
След теб оставени следи
проправят вените в земята
и хоризонта диша и кипи! ...

Ти помниш ли животът в младост сладък
в колата с запотените стъкла?
Целувахме се с тебе до припадък
и галех две божествени зърна?
Когато ти, ефирна, се наместваш ...

Без Бийтълс няма как ! ;)
НЕЩО
Нещо в начина по който тя се движи,
ме привлича ,както никоя друга.
Нещо в начина по който ме ухажва, ...

Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре. ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 23-та част
Когато еуфорията ни утихна и нещата придобиха нормалния си вид, попитах Вичонти:
- Какво ще правим нататък?
- На първо време ще се приберем по къщите и ще чакаме да видим накъде духа вятъра. После ще решим! ...