Болката ще скрия
(По нови пътища)
Тази вечер мъката си ще прикрия,
болката в дъжда ще скрия.
С уиски кехлебарено и ароматно ...

Самодива
ЗАПОВЕД
№ 369/12.11.2010г.
Във връзка с ниските финансови резултати, крайно недостатъчната подготовка и недостойното представяне на “СТРОЙКО 2010”, като управител на фирма “К и П Билдинг ООД ” заповядвам:
-да се прекрати трудовото правоотношение със Самодива Теодосиева Пеева, заемаща длъжно ...

Лудост. И кръв. И насилие. Болка. Искам още. Ноктите ми да се забиват в плътта ти. Черно. И огнено. Задъхано. Мощно. Свалям ти ризата, бъркам в ума ти. Не искам. Не мога. Не трябва. И все пак правя го. Хапя, дера, изпивам и все търся. Гърло. Бледа кожа. Тъмни очи. Нека се слеем. Нека е кожа под кожа ...

Трудно се преглъщат тези стихове,
макар че са обилно напоени
със сълзи са сиропирани, със викове,
на душата ми за теб, на твоята за мене.
Трудно се четат писмата ти, ...

Мирисът на парфюма му просто не, не изчезва от моето съзнание. Аз винаги го усещам дори и той да не е около мен. Дори, когато спя. А вкусът на устните и кожата му аз усещам така, както чаршафите ми ме галят всяка нощ. Очите му, дълбоки, неописуеми, дори понякога и страшни виждам сутрин в слънцето. И ...

Можеш ли да си представиш
Свят без слънце, светлина,
звезди?
Можеш ли да си представиш
живота си без вяра, надежда ...

Тая нощ се любихме върху брега
Уморени вълни целуваха за сбогом
димящата от страст амалгама на телата ни.
Мокрият пясък беше копринена постеля
с монограмите на вечността. ...

Всяка вечер си свалям грима.
Маската, прилежно прикрепена.
Няма начин! Такъв е века!
Няма място за сложна дилема!
Всяка вечер захвърлям одежди, ...

Усещане
Тупкането лудешко вляво
пулсира в щуро усещане.
Усещането за вълшебство
което пали огнище и лято. ...

Защото си единствен на света
и никой друг на тебе не прилича,
защото ти познаваш любовта,
защото аз съм твоето момиче,
а ти си само моето момче, ...

Без име аз ще те наричам
както тайна е нашата любов
на пръсти тихичко аз влизам
не бъди галантен а суров.
Откраднатия миг възпламени ...

Само прахът по ветрилото
показваше на другите
че тя си е заминала.
Споменът за миналата нощ
човъркаше него ...

Не ранявай никога жена,
която до полуда те обича,
в която тръпне любовта,
щом името ти тя изрича.
Не казвай никога неща, ...

Огромният мъж зарови брадвата си в черепа на катерещия се по стената войник. Всички диваци бяха изклани. На първа линия вече бяха хвърлени корави мъже с опит и устременост. Битките се ожесточаваха. Смъртта стискаше Кристалния град в задушаваща хватка. Хака измъкна окървавената си брадва и замахна къ ...

На здрачаване…
Се сбогувам със съня,
Поздравявам сутринта,
Спирам се пред вечерта,
Когато… нощна птица прелетя! ...

ДУШАТА МИ
Душата ми е силна, но е в стон.
Смълчана - стремително изкачва се.
Подгонена от вихъра - унесено лети.
Душата ми пътува като скитник. ...

For you I was a flame
Love is a losing game
Five story fire as you came
Love is a losing game
One I wish I never played ...

Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне, ...

Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...

Понякога ми се иска да напиша история, но не мога. Понякога ми се иска да разруша оковите на разума си и просто да препускам в лудия водовъртеж на емоциите си. Понякога ми се иска да бях друга жена – не онази хлапачка, която прелита наоколо със смях, а другата – чувствената и сдържаната. Понякога ми ...

Слънчев лъч ми гали
косата.
В синева небесна е днешният
ден.
Палав вятър лек дърпа ...

Избелваща паста за… любов
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една ...

Закичи пролет с шарени синци
проточената нежна, земна шия.
Душата ми отвори своя цип,
обречена до край да се разкрие,
защото всяка лястовица бяла ...

Копривщица изпълни сърцата ни с българска романтика, красота и гордост
През почивните дни аз и моето семейство решихме да се разходим до едно красиво подпланинско градче, чието име често се споменава в славната ни българска история. Копривщица се намира на около 100 километра от София. Още с пристиг ...

Ти си моят свят.
На изгрев слънце
тихо влизаш и заспиваш,
притискаш ме с тяло изморено,
прегръщаш ме и устни в моите впиваш. ...

Стая. Полумрак.
Коняк и дим.
Проснат възнак,
сам-самин,
един неудачник ...

Когато те докосна,
ти се чупиш
на милиони малки парченца,
падащи бавно, грациозно
върху мократа трева, обсипана ...

ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...

- Откъде се взе, бе, смешник?
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...

Цветето
изпълни се с любов
и нови семена
раздава -
в тях капката ...

Откриха ми надежда във сърцето,
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно ...

От сто години - искам да ти кажа,
че въздухът след тебе е различен,
а в рамките си... тази тъжна стая -
пристяга, както онзи лед-кокичето
и днес не мога даже да си спомня ...

Кафе горещо ми направи
с няколко лъжички щастие.
Отпивам, нищо, че ме пари,
обичам го горещо - ти ме палиш!
Очите ти са две пътеки, ...

Продължава нечовечното унищожение
на природата, но никой се не надига.
Дали ще се замислим за нейното спасение,
дали на произвола ще кажем твърдо:"Стига!",
че на редки видове районът много е богат, ...

Стоя сред внуците си, като патриарх,
и те ме гледат дружелюбно.
Съдбата вече е хвърлùла моя зар,
и гледа ме със поглед умно...
Децата често за ръката ме държат ...

Родих се тук с надежда или пък с ясна цел
живота земен в приказка да вмъкна.
Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел
препятства ме с контурната си жлъчност.
Контура му пунктирен аз всячески разбрах ...