През април ще бъда добра!
Обещавам! Ще наливам
в кафето слънца и даже
закуска ще правя.
През април ще бъда добра! ...

Автентичната приказка преиначена по-късно в скучната и бездарна версия „Бременските градски музиканти”.
О-о-о-о,здравейте,здравейте, мои мили чучовничета,кратунковци, шушончета и бюлбюлчета!Като горещ чайник кипя и преливам от щастие,че ви виждам. Ако ви е досадно от непрестанните мрънкания на възра ...

Кратунци беше славно и богато
селò, когато кмет му беше Катю.
Следеше той със хъс и страст голяма,
в селото жител мързелив да няма
и никой да не се разхожда празен - ...

ЛУННО МЪЛЧАНИЕ
Нощ е.
Зад спусната тъмна завеса,
облечени в светло звездите,
нашепват за Извор заветен, ...

Игра
правя ти място
да седнеш отсреща
и се взирам в играта
която с тебе играем ...

Глава втора- Станоз
Днес, за обяд баба Сара беше сготвила любимата ни супа. Само тя умееше така вкусно да я сготви. Не че беше нещо необикновено, но имаше една малка подробност която я правеше изключителна. Пилешки или агнешки бульон с ориз и застройка с кисело мляко. Лека запръжка с краве масло и д ...

Hey I got a dolla and a dream
But its all a nigga got so its about that green
And im all up in that spot
Hey
Yeah the mental state of a young black genius conflicted ...

Защо да бъдем разделени, щом сме щастливи?
Годините нямат значение, щом ни правят щастливи.
А защо ги интересува миналото ти,
аз те обичам за момента за сегашното ти Ти,
защо да гледаме назад, извървяхме пътя труден. ...

Птички
Птичките пеят,
те се веселят,
усещам тяхната емоция,
сливам се с тяхната еуфория! ...

Полет към любовта
О, как се задушавам! Нима е възможно да се живее без любов? Каква е тази засушена ливада, която са останали само следите от стадата? Вървя и се спъвам по ръбовете им. Още малко и ще стигна до прилива на реката да потопя уморените си нозе. А слънцето все по-високо и по-високо се изд ...

Вита e седнала на масата сама и бавно отпива от студеното кафе. Денят е слънчев, но в него като че ли няма нищо особено, нищо впечатляващо. Един от многото слънчеви дни, откъснати от кехлибарената огърлица на младостта ù. Тя бавно остарява и дните ù все повече заприличват на полупрозрачни, наситени ...

Вещице моя... Омагьосай ме...
и дамгосай ме с нежни ръце.
Заклинанието ти съдбоносно е –
хвърляш чувства във мойто сърце.
Вещице моя... Безпощадна си. ...

И е спорно дали сме от Господа,
щом без Нея сме смешни и (ж)малки...
Любов ли? - Дяволски огън.
Човеци? - Трески за разпалки.

Подпрял се нехайно върху грубия зид на фара -
прехвърля следобедът броеница от порив и нежност…
Вятърът - разпъва с опашка на римите флага,
подрънква във реите - и с вълните
го докарва на песен. ...

Нямам нужда да ме обичаш,
да се сгушвам на твоето рамо,
да заспивам в гнездо като птиче,
да ме топлят очите ти само.
Да ми шепнеш единствени думи. ...

Хората от блока
Под влияние на един добър приятел аз започнах да чета книги. Бях тогава шестнайсетгодишен. Никога преди това не съм чел редовно, а само отделни приказки, и то поради родителските заплахи от свиреп побой. Иначе не бих докоснал книга, защото смятах четенето за скучна и отвратителна раб ...

Аз винаги ходех усмихната
и раздавах на всеки любов.
Бях шумната, никога тихата,
и обичах лудо този живот.
Аз винаги пеех високо - ...

„Когато бях момче...
високо колкото три ябълки,
говорех доста силно,
за да бъда мъж.”
„Сега зная” Жан Габен ...

Луна над ширналата ръж
изгрява бавно, величава.
Момчето станало e мъж,
към светла къща приближава.
Не бе русалка, ала там ...

Водите на морето светлосини
тихо приказка нашепват.
Събирали истории с години,
разказвайки ги, лекичко потрепват.
На кея тук те чакам аз ...

Обичам твоя мирис на тютюн
и погледа разсеян като дим,
гласа ти дрезгав звук-куршум
превзема ме със жест незабравим.
Когато със очи събличаш ...

Отвори внезапно очите, заслепи го силна, бяла светлина. Тя постепенно се стопи и пред него се разкри един дълъг и снежнобял коридор. Мъртвешката тишина, която го бе обгърнала, изрисува също така и белите стени и бял под. Лъчът светлина постепенно се сви, до степен че се превърна в една миниатюрна то ...

Спите, мили мои.
И някои от вас сънуват, че са будни.
Четат това и вярват, че "не спят".
Вярват, че разбират какво четат
или, че ще разберат. ...

когато се заиграваме с Дявола
по някаква си причина
той спи
разсипан като купчина пясък в душите ни
предварително да издигнем стена ...

сякаш съм се разболяла -
"липса на вдъхновение"
та нали
видях Пловдив
с неговите малки улички ...

Колко сълзи могат да понесат очите ни?
Интересен въпрос, нали? -
Питам се всеки ден и търпя лъжите ти!
Колко болка могат да понесат сърцата ни?
Не е ли много вече? - ...

С уханен полет тя разцъфна,
покани слънцето при нас,
и бяла нежност вред разпръсна,
заля ни със звънливия си смях.
Окъпа ни във цветната си прелест, ...

РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...

С теб всичко си замина…
Заминаха мечтите,
заминаха щастливите дни,
заминаха си розите,
изпращани с любов… ...

Не поглежда своите уроци Тони,
цял ден футболната топка гони.
В неговите сънища Бербатов му говори:
"Всеки за успеха трябва да се бори!
Първо нека да откриеш за какво те бива, ...

Пак съм тръгнал към теб. Нищо ново не нося -
нищо друго, освен нерешими въпроси.
Пак посягам към теб и отново те искам,
без да знам докъде е разумното в риска.
Пак те гледам стаен там, на тясната пряка - ...

Всяка нощ, когато лягам, си пожелавам пак да дойдеш в съня ми и да ме обгръщаш с ласки и целувки. Пак да ми шептиш нежните и красиви думи, които някога преди ми казваше. Аз чакам, любов, чакам те поне в съня ми да долетиш, да разтопиш моето ледено сърце, с което наранявам невинни безпощадно в реално ...

Къде си ти, любов – кажи?
Отиде си? Защо? Аз още те обичам,
обичай ме и ти!
Не не ме оставяй! Спри! Ела, ела при мен,
в прегръдки ме вземи! ...

За първи път си правих вино.
Излезе опита ми сполучлив!
И от "лаик", на "спец" преминах...
На много мутрите натрих.
Аз никога не се превземам, ...

На Странджа песента ме мами
и аз притварям днес очи,
и виждам селòто на баща ми,
че край Велека то мълчи.
Но таз река от памтивека ...

От нищото родих се сред полето,
в прегръдките на майката Земя.
Израснах като цвете. Диво цвете.
С усмивка и със песен на уста.
Запомнила съм много дни и нощи, ...

стоя със себе си
на терасата
зад мен - мелница
пред мен - църква
отляво - болница ...

С болката се боря, за обич аз не моля!
Защо отиде си от мен,
така както и дойде при мен - неочаквано!
Като ураган и буря.
Но тръгна си внезапно. ...