В метрото, във вагоните са седнали
пласирали сe граждани на път,
а правите завиждат за коленете
загатващи за бяла, сочна плът.
Сам търси погледът богоизбрано ...

Когато негодуваш срещу другите,
или си недоволен от съдбата,
поне за кратък миг се спри.
Заслушай се.
Чуй как почуква с клюна си кълвачът. ...

надявам се да ми разкажеш някой ден
(не бързай помълчи си колкото е нужно)
какво за себе си намери и изгуби в мен
(доверията си не ги отглеждахме задружно)
там някъде зазидани зад тишина и страх ...

Илюзията на тишината
Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти. ...

Угасеният фар...
(вечните моряшки истории)
Това е стара и тъжна История значи,
но в моряшките кръчми е с край разкрасен:
за красива жена, за любов, за моряци ...

Бог сътвори Човека
даде му да обработва красивата земя
да се храни с екологично чиста храна
Дявола създаде Получовека
даде му да унищожава земята ...

Картина черна. Контрасти бели върху нея…
Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…
А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…
През много трудности преминах, и това ще преживея…
За да успея – катарзисът ми явно беше нужен… ...

Живяла някога фея, която се казвала Клотилда. Била толкова малка, че се събирала в капка вода. В това няма нищо чудно, тъй като Клотилда била дъждовна фея. Тя си имала вълшебна дъждовна пръчица – щом махнела с нея към небето, мигом руквали небепади от дъжд. Да си дъждовна фея си има и своите предимс ...

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.” – Артур Шопенхауер
Всяка секунда, която имаме, е частица от нашия живот. Отмине ли, тя е безвъзвратно изгубена и никога повече не можем да си я върнем, просто отлетял в забравата спомен. Секунда след сек ...

Над мен се простира сиво небе,
обгръщат ме тихи, сиви мъгли –
такъв е животът. Уви, цветове...
Сивотата убива. Ах, сиви тъги...
И всичко изглежда безсмислено тук. ...

Червило ще оставя...
на сърцето ти
и в ноздрите ти моя аромат.
Очите си ще сложа на лицето ти,
във вените ти буйната ми страст. ...

Загубих се сред "Трябва..." и "Не трябва...",
сред чужди "Искам..." и "Не искам...".
За мечтите си успях аз да забравя.
И всичко туй - заради едно обичане.
Пътеката под локви от сълзи изгубих. ...

КОНСУЛТИНГ
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...

Побързай. Не се бави.
Ела и ме вземи.
С мен животът ти
ще е песен,
без никакви тревоги. ...

Миналото безвъзвратно
завръща се завчас,
завръща се, обръща се,
да смаже то и нас.
Нима стряхата самотна ...

Мигът е по-справедлив от живота (като мен)
Затова ме е яд на невероятния ми ум (като мен)
Не е справедливо да си умен (като мен)
Това е сигурно (като мен)
Всичко е по-добре от това да си умен (като мен) ...