Божественото в Любовта...
Недокосната като капките роса по тревите,
във които са се скрили първите слънчеви лъчи;
нежна като аромата на дивите цветя;
възторжена като песента на птиците ...

Гълъбе,
защо не спиш,
а по прозореца
тихичко почукваш,
пърхаш нервно с криле ...

Не се доближавай,
аз съм огледало и собствения си образ ще видиш
и себе си ще харесаш,
а огледалото с моето име ще наречеш.
Доближаваш се бавничко, ...

Обичах да се взирам във небето, във полята, във звездите..
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците...
И плачех заедно със твоите неволи, см ...

Не, не искам много,
само приятели добри.
Един верен приятел,
с когото сърцето да гори.
Сутрин рано да си пиеме ...

Странно нещо е животът!
Ту прекрасен нюанс на изпепеляваща жарава.
Ту студен като късче лед от тъмната забрава.
Събиращ в себе си мечти, хора и съдби,
рисувайки съвършеността с багри съдбоносни. ...

Крачих по звездните пътеки.
Общувах със звездите.
Енергия се сипеше от небосвода.
От Млечния път пих вдъхновение.
Съзвездията бяха моята утеха.

Софийско лято
Лято е в напуснатия град,
но винаги тук нещо си намирам.
Изгубена мечта и маска
от забравен маскарад, ...

Тази кама сутрин
ми се стори странно тиха —
ни звън от чаши и чинии,
ни шум от старите дървета,
ни драскане на ранобудна котка, ...

Сънувах сън, как крача боса аз...
От облаците бели отведнъж
с крила небесни долетя пегас,
обязден от красив и смугъл мъж.
В усмивката му имаше тъга. ...

Учеха ме да вървя напред.
Без заобикалки.
Не ми обясниха, че в житейския ред
има завойчета малки.
Аз не умея да вървя на криво. ...

Ще срещам твоите очи
и поглед в устните ти аз ще впивам.
Ще чакам думите ти, но, уви,
тъй много са стените помежду ни!
Понякога ще пращам своя полъх – ...

Зад облаците слънцето наднича
и нишките на своето кълбо
във утрото разплита.
Вълните с пясъка играят -
рапани, водорасли, ...

Духът на миналото
се крие в старите
дървени къщи.
----
Когато затворят ...

Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи… ...

ЩЕ ДОЙДА
Ще дойда.
Черен като сън,
черен като лъст,
като престъпление. ...

По страниците на душата
най-точно всичко е описано -
възторгът, прошката, вината,
с какво се раждаме орисани.
Какъв е прологът и колко ...

Едно сърце, а как да побере
във себе си любов и отчуждение?
Отвън борби, отвътре страхове.
Туптежна страст за обич и спасение.
Едно сърце, за радост и за мъка, ...

Тя вървеше по дългата плажна алея, замислена и замечтана, с бутилка в ръка. На фона на прекрасния залез, тази стъклена бутилка с вино създаваше усещането за един романтичен следобед. Червените слънчеви лъчи се отразяваха в снежнобялата ù кожа.
Тя бе принудена да се бори срещу вятъра, който развяваше ...

Аз мога да остана в този миг,
във който глътвам дъх от вечност,
а нощта да бъде само вик -
на слънцето, което е далечно...
Ти може да си просто тяло, храм, ...

Знам...
Хвана я за ръка и я отведе...
в някой тъмен ъгъл през нощта....
И към нея се наведе...
за да я целунеш веднага... ...

Знаете ли вий, дечица мили,
че аз малка някога съм била?!
Не играех в детската градина,
детството на двора ми премина.
Имахме животни най-различни: ...

Ръката му палитрата отваря
и с цветовете четката се заиграва,
един копринен шал във бяло,
сред мислите му разпилени засиява.
От вятъра се вее размечтано, ...

Очите на татко
Днес бях в родното място след дълго отсъствие.
Очите ми бликнаха, усетих дълбоко присъствие.
От пространството, пълно със стари мечти,
моят татко ми говореше, като на живо почти: ...

Върни се, време отлетяло,
със младата ми някога любов!
Ела във старото ми тяло
и ме накарай да се чувствам нов.
Върни се с нощите любовни ...

Колко хубаво е да бъдеш спокоен и да не ти дреме кой за какво иска да те ядоса. Птичките си пеят, керванът си върви, кучетата си лаят, а на мен ми е все тая за настоящето, щом бъдещето е за другите, а миналото – на мъртвите. Имам всичко, от което се нуждая – себе си. Звъни телефонът, но какво от тов ...

Реванш на тъгата
На Ани и Виктор
Разлистваше вятър безцелно
къдрици момински в нощта.
И тъжно сърце акапелно ...

Обрулени листата на надеждата
по пътя си изгубват смисъла,
а ние - смахнати, дори и не поглеждаме
с какво са листите изписани.
А то е там - загнездило ...

Не поглеждай в очите ми, Страннико,
те са тъмни огньове на Ада,
не дълбай в душата ми тайничко,
моят свят тъй отдавна пропадна.
Ще запалят и тебе огньовете, ...

МЪЖЪТ ДО МЕН
Кой ма дявол караше, в таз галерия да влизам и то не от любов към живописта, ами поради жегата навън в тоз малък провинциален град.
Не беше нечия изложба, а микс от платна на различни художници, в различни стилове, изпълнени с различни техники, но пък вътре имаше климатик. Поседнах на д ...

Животът ми до глупост взе да преиграва
във второ действие, преди антракта.
Запазил ми е място в ложата, отляво –
по-лесно да ме стреля с реплики апартни.
Халтура. Самодейност. Вече ми нагарчат ...

Aз няма да бърша сълзите на никой страхливец. Ако се страхува да живее, си е негова работа. Но справедливо ще е да запази страха си за себе си и да не се опитва да го вписва в чужди души и съзнания. Ако хленчи досадно и гнусно, да го прави, когато е сам със себе си, а не да оглушава другите и да им ...

Мутри днес пак ни управляват.
От предишните много се не различават.
Лидерът им с Черепа е свързан.
Към олигарсите е той привързан.
Труда си нарича седянка. ...