Здравей и сбогом, пиша ти последно,
ужасно много мислих за тогава,
присъстваш в мислите ми неизменно,
огромна диря в мен остави.
Щастливи бяхме временно, но истински ...

И все пак съдбата срещнала ги!
- Здравей, как си - казах аз.
- Здрасти, хей, благодаря добре, много съм щастлива - каза тя
- А мен още ме боли - казах аз, дори по силно отпреди.
- Ще се женя другата седмица, чу ли? - каза тя ...

Ще сторя грях и ще смутя съня ти,
ще вляза без да чукам и да питам,
ще те докосвам и ще те целувам -
ръцете, устните, косите ти...
Ще искаш пак отново да ме любиш - ...

Една ще запали свещта,
когато всичките звезди си тръгнат
и даже,
даже
през деня - ...

Тихи зимни усещания
Зимни усещания рисуват
бели пътеки
в измълчани тишини.
Тихо е това вълшебно ...

Не каза ли, че си ме чакал,
че си ме виждал в синева,
когато отчаяно си плакал,
и си се давил в самота?
Не каза ли, че друг не те разбира, ...

Тя е наградата за моята слабост
и наказание за моята дързост,
от дявола измолена жалост,
от бог изтървана прибързаност.
Тя е на сърцето въздишката, ...

волята ти да забравиш несгодите
сега се сближи с желанието
да продължиш
упорито...
да не забелязваш ...

Стъпалата ти потъват в мекия пясък.
Оставят отпечатъци по морския бряг,
които бързо биват заличени,
изтрити от бурните вълни.
Вълните. ...

ПЪТУВАНЕ ПО СПИРАЛАТА
или
Моето духовно пътуване
Разказ
Намерих се да вися в пространството, а пред мен се рееха стройните и величествени фигури на три старици. Косите им бяха бели, на челата им имаше широки ленти, а очите им ме пробождаха като остри копия. Приличаха си като три капки вода, освен цв ...

Когато в нас магията изчезне
и тръгне си унила... За беда
изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне ...

Вапцаров, за какво загина ти?
Пред нас рухнаха красивите ти мечти.
Бедност, мизерия в страната.
Тия мутри ни изядоха главата.
Събуди се, българино, мафия ти граби! ...

Запътила се към началото на залеза,
умислила се като плачеща върба -
тъгата се залута в късния следобед,
чаровно скрила очите си, подобно на лъжкиня…
Петите й рисуваха по пясъка ...

Д–р Иванов изтръска чадъра си, сви го внимателно в калъфчето и се запъти към вътрешността на ресторанта.Седна на любимата си маса до прозореца и поръча както обикновено 100 г водка "Смирноф" с доматен сок. Това овехтяло питие пиеше от тридесет години и може да се каже,ч е само заради него зареждаха ...

Жаба жабурана
хич не е засмяна
стана жабурана
пълна забравана.
Смеят ù се всички ...

„...да останат само човеците!“
Юлиян Алексис е роден през 1951 г. в Тирания.
По произход е албанец, но е осиновен в България. Прякорът му е „Сивият Рис“.
Завършил при Джон Атанасов икономическа информатика през 1971 г.
След това завършва в Надолни Карабах Азърбейджан в СССР, Генерал щабна академия. ...

Когато събереш всички неща в едно
и поставиш ситото да ги пресееш,
остава ти единствено в тебе То,
сърцето, което винаги копнее.
Тогава постави ги на везната ...

Живея в самота
като Бетовен у глухота.
Сили искам да продължа,
агонията си да удължа.
Докосвах твоята кожа нежна, ...

Когато ти садеше маргарити,
до пояс сняг затискаше Полето...
Надеждата в очите ми присвити
угасваше... умираше Детето...
Когато ти садеше маргарити, ...

Когато аз си ида,
те моля тихо остани.
Бъди света,
за слепия бъди ти книга;
за слънцето бъди; ...

ДНЕС
Колко празен е градът
с неговата гола пустота,
като сянка е димът -
черен като въглен сред снега... ...

Ти изчезна от света без време.
Ти оковите с перо разби.
Ти пред тях не падна на колене.
Ти разтърси хиляди съдби.
Днес, по стъпките ти щом закрача, ...

ПОВТОРИЯ
Туй, „щом е повтория, хич не ми хвали я” съм го чувал от дядо си, ама аз от него всякакви работи съм чувал, най-вече кога си седях скрит под масата. Сетих се за тази му лакърдия, още докато тургаше мастиката с айрянчето отпреде ми, а аз се опитвах да се сетя, откога не съм му зървал очите н ...

Имам един приятел. Добро момче, даже страхотно, но упорито отказва да пусне детето в себе си да си отиде. Просто не иска. И колкото и да говоря с него, колкото и да му се карам - не иска... и туй то. Вбесява ме, побърква ме понякога. Но Милчо е най-добрият ми приятел. Той е оня, който ще ме мъкне пр ...

Понякога си мисля, че ако бях откачил, всичко щеше да е много по-просто. Но не беше. Не виждах нещата да са извън реда си, но знаех, че не са на място. През цялото време усещах в себе си някаква празнота, която не само че не изчезваше, но като че нарастваше. Струваше ми се, че не живея нито в минало ...

НАШИЯТ ВЛАК НЕ Е ТРЪГНАЛ, ТОЙ ДАЖЕ СЕ ВРЪЩА НАЗАД!
Човечеството е забравило, че има кръговрат в природата (това преди време написах тук, във форума).
Но човека, като участник в кръговрата е забравил, че всеки процес има своя скорост и природно обусловен обем. Той си представя, че всяка дейност може ...

На улицата прося в бетонен, тъмен град
и хора, що работят от изгрев чак до мрак,
даряват ме със поглед или с някой друг петак,
колкото да се заситя със насъщен хляб.
Но идва вече зима, потъва всичко в сняг, ...

Today the Revolution dies,
today the healthy mind begins.
For what was wrong and faulty,
there is no future tense for sins!

Препичам се на октомврийско слънце.
И като восък, аз съм разтопен!
От щастие аз никна, като зрънце
и хубостта на този свят е с мен!
Най-истинско е циганското лято. ...

Влюбеност
Исках обич и обич раздавах,
исках прегръдка, в прегръдка премалях,
мразех злостта и злостта ти повалях,
исках отговор, въпрос неправилен задавах. ...

Нека музика нежно звучи
и китарите нека да пеят,
и прекрасно е - в съня ми си ти,
а ръцете ти ме люлеят.
И притискам те до сърцето си аз ...

Снежинки. Хората са снежинки!
Замръзнали капки живот!
Реят се самотни и падат...
Трупат преспи! Камари от самота!
Малки! Ефирни! Прекрасни! Но, лед! ...

Не е любов.
Измислила си го насън.
Не е любов.
В главата ти е само.
Измислила си топлото му рамо, ...

И какво като се искаме...
и мислим все един за друг,
като всичко помежду ни е обречено,
до тебе има друга, а до мене друг.
Невъзможни сме, а търсиме причина ...

Барабанен звън от ромол
на тих дъждец,
вплел отминали мечти.
И воал от студена хлад,
превърнала спомени ...

Приятелството, казват, не е всичко,
приятелството, казват, е до време.
Щом полза няма веч' от теб човекът,
захвърля те и никак не му дреме...
И тук готова съм да споря безрезервно, ...

Виждаш – годините сменят се бавно,
пътят едва криволичи.
Знаем се вече, бих казал, отдавна,
свои сме, а всъщност сме ничии.
Чувствам, че в мен избледняваш ...

Отгоре слиза слънцето червено,
аз крача из полето свечерено,
запътена към детството далечно
и ми е някак тъжно, безутешно.
Минават бързо като кинолента ...

Бяло до ослепяване.
Без сенки, без изкривяване.
Кристално ясни линии и прави,
непипнати от разрухи и лоши нрави.
Бяло, като сняг. Като мляко. ...